Версията за Килърите“ не е потвърдена, атентатът е наразкритСамо след

Версията за „ Килърите “ не е доказана, атентатът е наразкрит
Само след месеци е премахнат и приятелят му – босът нса ВИС-2 Жоро Илиев

Свидетел сочи Туцо за гарант

Един пловдивчанин с прякора Мартеницата умира от ръката на убиец навръх 1 март. Убиецът измъчвал жертвата си, като първо е стрелял в капачките на коленете. Николай Попов умира минути по-късно и става първият от шестимата босове на футболния тим „ Локомотив-Пловдив “, които са разстреляни от незнайни убийци.

На 1 март 2005 година Николай Попов става рано, с цел да пътува до родния си Пловдив, където е обвиняем по дело за невърнат заем. Процесът е отсрочен и Мартеницата дори не влиза в правосъдната зала. Бизнесменът взема решение да се помотае из Града под тепетата, в който е израснал и почнал кариерата си. Вечерта потегля към София, където живее от няколко години в един от крайните квартали на столицата - „ Овча купел “. Около 21,20 ч Мартеницата паркира лъскавия си „ Мерцедес S-500 “ пред кооперацията на ул. Коста Илиев “ 11 и се обажда на братовчед на брачната половинка си да му отвори вратата на гаража. Той не знае, че към този момент ориста му е решена и на метри от него дебне палач. Килърът атакува Мартеницата, когато той излиза от автомобила, само че не го прострелва незабавно. При аутопсията по-късно ще се окаже, че жертвата в началото е бита грубо в главата с тъп предмет, евентуално ръкохватка на револвер, по-късно са простреляни капачките на коленете.

Заради тази свирепост криминалистите считат, че преди да бъде екзекутиран, Попов е бил притискан да издаде някаква загадка. След изтезанията предприемачът е погубен с три изстрела в главата. Тялото му се свлича край мерцедеса и оставя кървави дири по стъклата. Автомобилът е надупчен на две места от патрони. Убиецът изчезва в тъмнината. Тялото на Попов е намерено от братовчеда на жена му, който обезпокоен, че Мартеницата се бави пред блока, слиза да види какво става. Без да се бави и секунда, роднината натоварва агонизарщия мъж в надупчения мерцедес и потегля към „ Пирогов “. Попов е още жив, само че в безнадеждно положение и умира в болничното заведение, без да пристигна в схващане.

При повторния оглед на 2 март криминалистите откриват 3 гилзи от револвер, евентуално „ Макаров “ - две до колата и една пред кооперацията. Оръжието не е открито, няма и диря от килъра. Първоначално полицията работи по няколко версии за разстрела. Първата е  за  дългове. През 2004 година Мартеницата се изправя пред Темида с обвиняване, че 11 година по-рано е взел назаем 3 млн. неденоминирани лв. от някогашния вицепрезидент на Българския футболен съюз Михаил Касабов, от Коста Хаджиев и Благой Хаджиев. Обещава им да употребява парите за трансфер на футболисти и за пазаруване на екипи. По-късно отхвърля да върне заема и не дава никакво пояснение на кредиторите си, които считат, че им е откраднал парите. Те подават против него тъжба за заграбване. Първото решение на Районния съд в Пловдив е през декември 2000 година Съдия Васил Тасев дава на Попов 2 година и 9 месеца затвор дейно при първичен общ режим. Той задължава Попов да заплати наказателна клауза по 1000 лв. на ищците. По-късно окончателното решение на съда по проблема е 3-годишна условна присъда и Попов да върне взетите пари, само че по новия курс на деня.

По време на своето ръководство на „ Локомотив Пловдив “ Мартеницата се прочува със съвещанията, които организира в следствения арест с членове на Управителния съвет. Докато е зад решетките, футболният необут продава мерцедеса си и с парите изплаща част от траншовете и заплатите на играчите.

Мартеницата се усеща всевластен, той не знае, че някой към този момент го е „ поръчал “.



Никой не разбра дали убийството е обвързвано с боса на ВИС-2 Георги Илиев.

Втората версия, по която работят криминалистите е битка за бизнес територии, а третата - наркотрафик и контрабанда през границата. Доказателства обаче не са открити. По-късно се издига и версия за връзките на Мартеницата с боса на ВИС Георги Илиев, погубен единствено месеци по-късно в Слънчев бряг.

Според приятелите му, Мартеницата не се е чувствал заплашен. Две години преди убийството си Попов се движел със солидна защита, която освободил месеци преди покушението. Години след разстрела се появява опция убийството да бъде разкрито.

По време на делото против групата „ Килърите “ на Пешо Сумиста се появява очевидец, който твърди, че трябвало да убие Мартеницата, само че се е отказал. Борислав Йорданов или Боби Кърпата, както е по-известен, е доведен с белезници в залата, защото излежава присъда за обезчестяване на доведената си щерка. 43-годишният мъж е бил 5 година във френския легион, преди да се завърне в България. Той споделя детайлности за това по какъв начин подсъдимият член на „ Килърите “ Янко Попов-Туцо му поръчал убийството на Николай Попов, президент на пловдивския „ Локомотив “.



Туцо от „ Килърите “ бе апетитен от очевидец като гарант, само че доказателства не бяха открити.

„ Туци ми сподели къде живее Мартеницата, даде ми револвер „ Макаров “ със заглушител и ми поръча да го убия ", описа Йорданов. Той обаче не извършил „ мократа поръчка “. По признанията му почнал да се мотае и се крил известно време от Туцо. За казаното от Кърпата обаче нямаше никакви други доказателства и „ Килърите “ не получиха обвиняване за гибелта на Мартеницата. Убийството, както и доста други „ мокри поръчки “, по този начин и остана неразкрито.

Обвиняват го, че е присвоил автомобил
И съдружниците му са избити
Николай Попов – Мартеницата се захваща с бизнес при започване на 90-те години. Едва 22-годишен стартира самичък с транспортни и таксиметрови услуги в Пловдив. След месеци дружно с приятелите си Георги Калапатиров-Жоро Италианеца и Петър Петров-Пешо Патерицата записва сдружение, което е наречено на първите букви от имената им - „ Ж. Н. П. Корпорейшън “. Години по-късно и тримата съдружници загинат от ръката на убиец. Фирмата им се занимава с индустриална, комерсиална, складова, хотелиерска и осведомителна активност. През 1994 година се появява и сдружението „ Мултиспорт “, посредством което неразделните другари поемат издръжката на „ Локомотив Пловдив “ и вицепрезидент на клуба става Николай Попов-Мартеницата. Година по-късно обаче той е задържан след тъжба на пловдивския предприемач Благовест Стойков, който го упреква, че е присвоил колата му. По-късно жалбата е оттеглена, само че през април 1999 година Окръжният съд в Пловдив постановява условна присъда от 6 месеца за Попов.