Димитър Радев, управител на БНБ: В еврозоната - сега или възможно най-скоро
Вероятността една страна да катастрофира стопански е по-голяма, в случай че е в периферията на Европейски Съюз, в сравнение с в случай че е в еврозоната.
Това разяснява шефът на Българската национална банка (БНБ) Димитър Радев на кръгла маса в Народното събрание, отдадена на инфлацията, икономическия напредък и въвеждането на еврото, проведена от парламентарната комисия по бюджет и финанси.
Предимството да бъдеш в еврозоната е, че изключително след световната финансова рецесия и рецесията в Гърция Еврозоната построи и продължава да построява механизми за предварителна защита и отбрана против сходни рецесии, уточни той. Според Радев обаче Еврозоната не може да бъде сурогат за добра макроикономическа политика.
Управителят на Българска народна банка означи, че всички решения за влизане в еврозоната се взимат с политически акт, като водеща роля има българският парламент.
" Става въпрос за извънредно значимо политическо решение, което ще дефинира бъдещето на България в кратковременен, само че също по този начин и в дълготраен проект, т.е. дали България би трябвало да се причисли към ядрото на Европейски Съюз, където се взимат най-важните решения, или би трябвало да остане в периферията на Европейски Съюз, където се намираме сега и където тези решения се свеждат за осъществяване За мен, най-малко на база на опита и знанията, които имам, този въпрос е риторичен. Риторичен, съгласно мен, е също по този начин и въпросът по кое време това нещо да стане. При днешната геополитическа обстановка за мен разумният отговор е в този момент или допустимо най-скоро, а не след пет или 10 години ", разяснява Димитър Радев.
Той сподели, че мястото за сходна полемика е в Народното събрание, а платформата - бюджетната процедура. Според Радев би трябвало да се направи по-прецизна оценка на икономическите критерии за еврозоната. Радев обясни, че за задачите на присъединение към еврозоната, дефицитът се мери на начислена, а не на касова основа. Между двете величини има разлика и в нашия случай, изключително за тази година, тази разлика не е пренебрежимо дребна, означи той.
Най-спорният и несъмнено най-труден за осъществяване е критерият за инфлацията, разяснява още шефът на Българска народна банка. Той обаче обърна внимание какво и по кое време тъкмо се мери. Критерият за инфлацията се мери на база на средногодишната инфлация, измерена от Евростат, по хармонизирания показател на потребителските цени от 1 май до 30 април на идната година. Т.е. в случай че ние преглеждаме присъединяване на България в еврозоната с небосвод 1 януари 2024 година, при нас инфлацията ще се мери от 1 май т.г. до 30 април идната година, уточни той. Радев не изключи и по-благоприятно отнасяне на България във връзка с инфлацията, като това ще зависи главно от положителни политики и положителни договарящи. Колкото и сложен да изгледа въпросът с инфлацията, той не би трябвало да ни откаже от това, което имаме като проект, счита той.
Управителят на Българска народна банка уточни, че фискалните критерии при същия небосвод 1 януари 2024 година ще се мерят на база на осъществяването на бюджета за 2022 година Той уточни, че във връзка с дълга като % от Брутният вътрешен продукт нямаме потребност от облекчено отнасяне, а дефицитът ще бъде обект на облекчено отнасяне. Според него дълготрайните лихви също не са нещо, което би основало проблем, както и валутната непоклатимост.
По отношение на конвергенцията, Димитър Радев уточни, че има два вероятни метода. Единият е, че е належащо да се реализира значим прогрес в конвергенцията като изискване за присъединение към еврозоната, другият - че участието в еврозоната ще форсира процеса на конвергенция, в това число увеличение на приходите, и аз съм последовател на тази теза, добави той.
Радев уточни, че най-близкият образец до България е Хърватия, която съвсем несъмнено към този момент ще стане 20-ия член на Еврозоната на 1 януари 2023 година Според него в случай че се съпоставят икономическите разбори, в това число по осъществяване на номиналните критерии, може да се направи осведомено резюме, че България и Хърватия не се намират в кардинално друга позиция по отношение на еврозоната, само че разликата е, че Хърватия показва доста явен и мощен политически ангажимент към процеса.
Източник БТА
Това разяснява шефът на Българската национална банка (БНБ) Димитър Радев на кръгла маса в Народното събрание, отдадена на инфлацията, икономическия напредък и въвеждането на еврото, проведена от парламентарната комисия по бюджет и финанси.
Предимството да бъдеш в еврозоната е, че изключително след световната финансова рецесия и рецесията в Гърция Еврозоната построи и продължава да построява механизми за предварителна защита и отбрана против сходни рецесии, уточни той. Според Радев обаче Еврозоната не може да бъде сурогат за добра макроикономическа политика.
Управителят на Българска народна банка означи, че всички решения за влизане в еврозоната се взимат с политически акт, като водеща роля има българският парламент.
" Става въпрос за извънредно значимо политическо решение, което ще дефинира бъдещето на България в кратковременен, само че също по този начин и в дълготраен проект, т.е. дали България би трябвало да се причисли към ядрото на Европейски Съюз, където се взимат най-важните решения, или би трябвало да остане в периферията на Европейски Съюз, където се намираме сега и където тези решения се свеждат за осъществяване За мен, най-малко на база на опита и знанията, които имам, този въпрос е риторичен. Риторичен, съгласно мен, е също по този начин и въпросът по кое време това нещо да стане. При днешната геополитическа обстановка за мен разумният отговор е в този момент или допустимо най-скоро, а не след пет или 10 години ", разяснява Димитър Радев.
Той сподели, че мястото за сходна полемика е в Народното събрание, а платформата - бюджетната процедура. Според Радев би трябвало да се направи по-прецизна оценка на икономическите критерии за еврозоната. Радев обясни, че за задачите на присъединение към еврозоната, дефицитът се мери на начислена, а не на касова основа. Между двете величини има разлика и в нашия случай, изключително за тази година, тази разлика не е пренебрежимо дребна, означи той.
Най-спорният и несъмнено най-труден за осъществяване е критерият за инфлацията, разяснява още шефът на Българска народна банка. Той обаче обърна внимание какво и по кое време тъкмо се мери. Критерият за инфлацията се мери на база на средногодишната инфлация, измерена от Евростат, по хармонизирания показател на потребителските цени от 1 май до 30 април на идната година. Т.е. в случай че ние преглеждаме присъединяване на България в еврозоната с небосвод 1 януари 2024 година, при нас инфлацията ще се мери от 1 май т.г. до 30 април идната година, уточни той. Радев не изключи и по-благоприятно отнасяне на България във връзка с инфлацията, като това ще зависи главно от положителни политики и положителни договарящи. Колкото и сложен да изгледа въпросът с инфлацията, той не би трябвало да ни откаже от това, което имаме като проект, счита той.
Управителят на Българска народна банка уточни, че фискалните критерии при същия небосвод 1 януари 2024 година ще се мерят на база на осъществяването на бюджета за 2022 година Той уточни, че във връзка с дълга като % от Брутният вътрешен продукт нямаме потребност от облекчено отнасяне, а дефицитът ще бъде обект на облекчено отнасяне. Според него дълготрайните лихви също не са нещо, което би основало проблем, както и валутната непоклатимост.
По отношение на конвергенцията, Димитър Радев уточни, че има два вероятни метода. Единият е, че е належащо да се реализира значим прогрес в конвергенцията като изискване за присъединение към еврозоната, другият - че участието в еврозоната ще форсира процеса на конвергенция, в това число увеличение на приходите, и аз съм последовател на тази теза, добави той.
Радев уточни, че най-близкият образец до България е Хърватия, която съвсем несъмнено към този момент ще стане 20-ия член на Еврозоната на 1 януари 2023 година Според него в случай че се съпоставят икономическите разбори, в това число по осъществяване на номиналните критерии, може да се направи осведомено резюме, че България и Хърватия не се намират в кардинално друга позиция по отношение на еврозоната, само че разликата е, че Хърватия показва доста явен и мощен политически ангажимент към процеса.
Източник БТА
Източник: epicenter.bg
КОМЕНТАРИ