Вероятността дете да бъде поразено от мълния е 1 на

Вероятността дете да бъде изумено от гръмотевица е 1 на 10 хиляди – тъкмо 100 пъти повече от риска му да получи остра алергична реакция към две от най-популярните в международен мащаб и наложителни у нас ваксини – против морбили и против хепатит Б. Това е един от многото образци, които дават Световната здравна организация, УНИЦЕФ и държавните здравни институции в опитите си да убедят родителите по целия свят, че изгодите от имунизациите са повече от евентуалните вреди.

На днешния ден, 23 април, за поредна година по самодейност на СЗО стартира Световната имунизационна седмица. В нея здравните експерти от целия свят връщат тематиката за имунизациите в дневния ред, с цел да припомнят, че с цел да са защитени, обществата би трябвало да поддържат групово високо равнище на имунизация. “Дневник ” събра някои от най-популярните въпроси и легенди за имунизациите и потърси отговорите в отзиви на експерти и формалната литература на държавната здравна ревизия, общопрактикуващите лекари и Националния център по заразни и паразитни заболявания.

Как работят имунизациите?

Имунитетът на всеки здрав човек се развива, като тялото му създава антитела против разнообразни непознати сътрудници (вируси, бактерии, паразити), които попадат там. След като един път е изпъдил един подобен сътрудник, имунната система го запомня ( “имунна памет ”) и когато още веднъж се сблъска с него, го разпознава по-бързо и незабавно стартира да създава характерните антитела. За да стане това по натурален път, е належащо човек първо да прекара съответното заболяване. Като се има поради обаче, че доста от ваксинопредотвратимите заболявания могат да бъдат смъртоносни или с тежки дълготрайни последствия, това не е изключително удобен метод.

Мисията на имунизацията е да симулира, че заболяването е попаднала в организма до толкоз, че да не го болести, само че да провокира имунен отговор. За задачата се употребяват убити или отслабени живи сътрудници в дребни и следени дози. Невъзможно е обаче да се направи дълготрайна ваксина против заболявания, които се прихващат от доста, разнообразни и мутиращи вируси, както е да вземем за пример с грипа, по тази причина се постанова годишна реимунизация.

Може ли имунизацията да болести дете с заболяването, вместо да го защищити от нея?

Това не се случва съвсем в никакъв случай. При инактивираните, т.е. убитите, ваксини този сюжет е изцяло неосъществим, тъй като вирусите в тях са мъртви и няма по какъв начин да провокират зараза.

При живите ваксини фактически има подобен риск, само че той е най-малък. Дори да се появи болестта, поради обстоятелството, че броят и силата на живите сътрудници са мощно редуцирани, то протича в доста лека форма, изяснява националният съветник по неонатология Ралица Георгиева. Например при имунизацията против морбили може да се появи лек обрив, който не е мотив за терзание, а е индикатор, че имунизацията работи. Вероятността за обрив като реакция към имунизацията е относително огромен – 1 на 20, само че появяването му не значи, че детето е в действителност болно, добавя тя.

Друго допустимо проявяване е нарасналата температура, която във възрастта сред 6 месеца и 3 години може да провокира гърчове. Те са страшни на тип, само че по принцип са относително чести при бебетата и нормално са безвредни.

Едно от 10 деца получават зачервяване и оток на убоденото място. Раздразнението в тези случаи минава в границите на няколко дни. За съпоставяне, рискът за едно другояче крепко дете да развие енцефалит или да почине, в случай че в действителност се разболее от морбили, е едно на 1000.

По-рядка, само че също допустима странична реакция с имунизацията против морбили – при едно на 40 000 деца – е развиването на тромбоцитопения (или понижение на броя на тромбоцитите в кръвта), която изключително при децата минава и без лекуване. Едно на един милион пък е заплахата от по-сериозни последствия като развиване на енцефалит или енцефалопатия в лека форма.

  “Някои се разболяват, даже откакто са се ваксинирали. ”

Вярно е. Вероятността детето да не създаде имунитет против болестта, откакто е получило имунизацията, е сред 1 и 5%. Повечето ваксини се постанова да се слагат по два или повече пъти, тъй като имунитетът на децата се построява на стадии. Всяка последваща доза ускорява имунния отговор до основаването на трайна защитна реакция. Не всички деца дават отговор на първите дози, по тази причина убождането може да се повтори още веднъж след негативна проба манту и тогава шансът за “захващане ” се усилва. Това зависи от организма.

Друг вид дете да се разболее макар инжекцията е, в случай че е попаднало в контакт с болен директно преди убождането и имунната му система не е имала време да реагира на имунизацията. Възможно е също да се е разболяло от близка по признаци, само че друга болест. Това се случва нормално с противогрипните ваксини и другите типове грип.

“Имунната система на бебета се претрупва с “коктейлите ”, които им се слагат. ”

В първите 48 часа след раждането на бебетата в България наложително се слагат ваксини против хепатит Б и против туберкулоза. Докато навършат една година те са ваксинирани и реимунизирани общо 10 пъти срещу пневмококи и с комбинираната петвалентна ваксина срещу полиомиелит, дифтерия, тетанус, коклюш и хемофилус инфлуенце вид Б. На тринадесетия месец им се слага първата от две имунизации срещу морбили, паротит и рубеола, също наложително.

Звучи натоварващо, в действителност, по тази причина и доста майки се бунтуват против наложителния темперамент на имунизационния календар и приложението на всички тези ваксини. Причината за огромното количество ваксини в първата година обаче още веднъж е фактът, че имунитетът се построява поетапно, по тази причина се постанова нееднократен банкет от една и съща формула.

Педиатрите обаче успокояват, че имунната система на бебето може да се оправи по едно и също време с голямо количество микроорганизми – доста повече, в сравнение с се съдържат в петте ваксини, тъй като битката с безбройните микроби, с които влизаме в контакт всеки ден, стартира неотложно след раждането ни. Освен това, в случай че имунизациите не бяха наложителни, на хоризонта могат да се върнат смъртоносни заболявания, които от дълго време са забравени с помощта на имунизацията.

“Ако останалите са имунизирани и поддържаме добра персонална хигиена, няма от кое място да се заразим. ”

Не е напълно правилно. Високият дял на имунизираните измежду популацията пречи на епидемиите, само че не е гаранция против самостоятелното разболяване. Разбира се, в случай че кръгът от имунизирани към едно неимунизирано дете е компактен, няма огромна заплаха за него да се разболее. То обаче няма по какъв начин да е защитено непрекъснато. За да се болести от морбили да вземем за пример, която е “най-заразната заразна болест ” по думите на основния държавен здравен контрольор доктор Ангел Кунчев, са задоволителни единствено няколко секунди в контакт с болен в асансьора, на входа, в магазина.

Хигиената също понижава риска, само че не го отстранява. Освен това, в случай че множеството родители стартират да разчитат на същата логичност, плътният кръг от имунизирани ще става все по-рехав, до момента в който отбраната изчезне изцяло, считат здравните специалисти.

Какво съдържат имунизациите?

Антигените на причинителя на болестта, убити или отслабени, са главната съставна част на имунизациите. Останалите съставни елементи, според от типа и спецификите на имунизацията са адюванти за усилване на имунния отговор – да вземем за пример алуминий, стабилизатори като желатин и консерванти като тимерозал с живак при живите ваксини. За да се деактивират вирусите в умъртвените инжекции пък от време на време се употребява формалдехид. Някои типове се нуждаят и от разтворители, нормално физиологичен разтвор или стерилна вода.

Съставът нормално е една от най-атакуваните характерности на имунизациите, разяснява доктор Кунчев. По думите му това се случва на инат на научните доказателства и многочислени проби за сигурност на употребяваните субстанции. Консервантът тиомерзал, съдържащ живак, да вземем за пример продължава да се стартира като извършител на аутизъм при децата въз основата на “изследователска фантастика ”.

Никак не се регистрира и развиването на медицината и технологиите, които са се отразили значително на качеството на имунизациите през годините. Преди 20 години една ваксина е съдържала към 3000-4000 антигена в една доза, както и голям брой дразнещи съставни елементи, които предизвиквали болежка, отичане и бодърствуване у децата. Сега антигените са сведени до 150, а спомагателните съставки са усъвършенствани, пречистени и в минимални количества, тъй че и раздразнението след убождането към този момент е минимално.

Освен това в Европа всички ваксини са лицензирани от Европейската организация по медикаментите. Преди да получат това позволение за всеобщо приложение те са минали през огромен брой клинични изпитвания, което подсигурява сигурността им. В допълнение българските виновни органи сами се твърдят в сигурността на препаратите и постоянно, когато има подозрения, имунизациите се стопират до изясняване на риска, обясняван доктор Кунчев. Това е наложителна процедура, когато дете получи остра реакция или почине скоро след имунизация. Всеки подобен случай се изследва извънредно деликатно от комисия в здравното министерство с представители на всички медицински специалности, твърди основният здравен контрольор. Проверките до този миг не са открили
“Детето може да получи алергична реакция или да се повреди от съставките. ”

Всяка от съставките във имунизациите е в премерена и пречистена форма, също така множеството се срещат в природата и се одобряват по натурален път в големи количества, без да вредят. Действително има риск от алергични реакции – за желатина да вземем за пример, който се създава от скотски артикули, той е към 1 на 2 милиона.

Колкото до алуминия – това е най-често срещаният химичен детайл в природата. Приемаме го всеки ден с водата и най-много с храната, която одобряваме. При здравите хора той се натрупва в костите и дребна част в белия дроб и мозъка и се отделя самичък без специфични старания. През първите шест месеца от живота на бебето то приема към 10 мг алуминий от кърмата на майка си, още 40 мг от естественото приспособено мляко и до 120 мг от соевото приспособено мляко. За съпоставяне – всичките ваксини, които му се слагат в същото време, дружно съдържат към 4 мг алуминий, тъй че резултатът е в действителност дребен. Може да навреди единствено когато бъбреците не действат добре или въобще и се одобряват огромни количества в продължение на месеци и години . Под огромни количества се схваща най-малко 100 пъти над нормата, която е сред 50 и 100 мг.

Живакът от своя страна в действителност може да бъде нездравословен, само че в доста по-големи количества от тези, които се съдържат във имунизациите. Всъщност той не се поставя в чистата си форма, а е една от съставките на консерванта тимерозал и с годините следата му във имунизациите става съвсем невидима. Преди се е употребявал съответно, с цел да защищава от замърсяване флаконите, които съдържали няколко дози противогрипна ваксина и след всеки пациент се прибирали в хладилника. Сега в тимерозала на противогрипните ваксини се поставя етилживак, който се разгражда и изхвърля от организма по-бързо, в сравнение с метилживака, който се среща в околната среда и се приема да вземем за пример с консумирането на риба. Също като алуминия живакът се приема в доста по-големи количества от кърмата, в сравнение с от имунизацията – към 15 пъти повече.

Възражения има и против формалдехида, който се поставя във имунизациите против полиомелит, хепатит А, дифтерия и тетанус. Основният мотив е, че не е удачно да се употребява за здраве нещо, което се асоциира с презервацията на трупове. Истината обаче е, че количеството формалдехид в кръвта ни е към 10 пъти по-голямо от това във имунизациите, тъй като той се получава при синтез на протеини и ДНК.

Съставките, към които може да се прояви алергия

с изключение на желатина, са примесите от яйчни белтъци и протеините от дрожди (едноклетъчни гъби, съществена съставна част на маята). Ваксините срещу грип и против жълта тресчица се отглеждат в яйца, по тази причина крайният артикул може да съдържа доста количество яйчни протеини, които пък могат да провокират алергична реакция при хората с алергия към яйца. Когато има подобен риск, тези ваксини се ползват по специфични протоколи нормално с наблюдението на алерголог и реакцията е доста рядка.

Ваксината против хепатит Б и една от имунизациите против човешки папиломен вирус пък се синтезират в кафези на дрожди и въпреки че след това се пречистват, въпреки всичко остават следи от тях във веществото – сред 1 и 5 милионни елементи от грама. Рискът от алергична реакция в този случай е единствено научен, тъй като в действителност хората с нетърпимост към самун и тестени артикули не са алергични към дрождите.

“Ваксините предизвикват аутизъм. ”

Митът за това, че имунизацията против морбили, заушка и рубеола (MMR) може да аргументи аутизъм при децата, потегля през 1998 година от обява на английския откривател Андрю Уейкфийлд, в която той изрича подозрение за връзката сред препарата и болестта. В практиката си той е попаднал на осем деца, развили аутизъм скоро след имунизирането им, само че не е подкрепил спекулацията си с други доказателства. Това му коствало лиценза, а от този момент до момента откривателите организират многочислени изследвания, с цел да измерят действителния риск. Такъв на процедура няма.

Вероятността неимунизирано и имунизирано дете да проявят аутистични разстройства е идентичен. Едно от разумните пояснения, които се дават за асоциацията сред двете неща и до момента, е това, че болестта нормално се потвърждава почти по същото време, по което децата получават рутинната имунизация. Това важи и за други съществени болести и увреждания, само че в общия случай няма връзка сред тях и имунизациите. В изгода на спекулациите работи и това, че към момента не са изяснени аргументите за аутизма измежду децата, въпреки че се знае, че болестта може да бъде генетично заложено.

//www.dnevnik.bg/