Трябва ли да се храним три пъти дневно?
Вероятно се храните три пъти на ден - актуалният живот е построен върху този метод на хранене. Казва ни се, че закуската е най-важното хранене за деня, на работното място ни се дава обедна отмора, а общественият и фамилният ни живот се въртят към вечерното хранене. Но дали това е най-здравословният метод на хранене?
Преди да се замислим какъв брой постоянно би трябвало да се храним, учените ни приканват да помислим по кое време не би трябвало да се храним.
Периодичното недояждане, при което се лимитира приемът на храна в границите на осем часа, се трансформира в обширна област на проучване.
Ако дадем на тялото си най-малко 12 часа дневно без храна, храносмилателната ни система ще си почине, споделя Емили Манугян, клиничен откривател в Института за биологични проучвания „ Салк “ в Калифорния и създател на публикация от 2019 година, озаглавена „ Кога да ядем “.
Розалин Андерсън, доцент във Факултета по медицина и публично здраве към Университета на Уисконсин, е изследвала изгодите от ограничението на калориите, което се свързва с по-ниски равнища на инфектиране в организма.
„ Всекидневното недояждане би могло да донесе някои от тези изгоди. Влизаме в концепцията, че гладуването слага тялото в друго положение, в което то е по-подготвено да се възвръща и да следи за увреждания, както и да почиства погрешно нагънати протеини “, споделя тя.
Неправилно нагънатите протеини са дефектни версии на елементарните протеини, които са молекули, изпълняващи голям набор от значими задания в организма. Неправилно нагънатите протеини се свързват с редица болести.
Според Андерсън периодическото недояждане е по-съвместимо с еволюцията на нашите тела. Тя споделя, че то дава на тялото отмора, с цел да може да складира храна и да достави сила там, където би трябвало, и да задейства механизма за освобождение на сила от телесните ни ресурси.
Should we be eating three meals a day?
— Wayshower (@1Wayshower)
Гладуването би могло да усъвършенства и гликемичния отговор, т.е. когато кръвната ни глюкоза се покачва след хранене, споделя Антонио Паоли, професор по физическо натоварване и спортни науки в Университета в Падова, Италия. По-малкото повишение на кръвната глюкоза разрешава да се складират по-малко мазнини в тялото, споделя той.
„ Данните ни демонстрират, че ранната вечеря и увеличението на времето на недояждане усилват някои позитивни резултати върху организма, като да вземем за пример по-добър гликемичен надзор “, споделя Паоли.
За всички кафези е по-добре да имат по-ниски равнища на захар в тях заради развой, наименуван гликиране, прибавя Паоли. При този развой глюкозата се свързва с протеините и образува съединения, наречени „ крайни артикули на напредналото гликиране “, които могат да провокират инфектиране в организма и да усилят риска от развиване на диабет и сърдечни болести.
Но в случай че периодическото недояждане е здравословен метод на хранене - за какъв брой хранения остава място?
Някои специалисти настояват, че е най-добре да има едно хранене дневно, в това число Дейвид Левицки, професор в Колежа по екология на индивида към университета „ Корнел “ в Ню Йорк, който самичък прави това.
„ Има доста данни, които демонстрират, че в случай че ви покажа храна или фотоси на храна, евентуално ще ядете, и колкото по-често храната е пред вас, толкоз повече ще ядете този ден “ , споделя той.
Това е по този начин, тъй като преди да има хладилници и супермаркети, ние сме яли, когато храната е била разполагаем. През цялата история сме консумирали по едно хранене дневно, в това число античните римляни, които са се хранили по едно хранене към обяд, споделя историкът на храненето Серен Чарингтън-Холинс.
Няма ли да се усещаме гладни, в случай че се храним единствено един път дневно? Не е наложително, твърди Левицки, тъй като гладът постоянно е психическо чувство.
„ Когато часовникът демонстрира 12 ч., може да изпитваме усеща да ядем или да сте обусловени да закусвате заран, само че това е нелепост. Данните демонстрират, че в случай че не закусвате, като цяло през този ден ще изядете по-малко калории. Физиологията ни е построена за хранене и недояждане “ , споделя той.
Левицки обаче не предлага този метод за хора с диабет и други болести, които постановат особено хранене.
Но Мануган не предлага да се придържаме към едно хранене дневно, защото това може да увеличи равнището на глюкозата в кръвта ни, когато не се храним - така наречен глюкоза на гладно. Високото равнище на глюкозата на гладно за дълъг интервал от време е рисков фактор за диабет вид 2.
За да се поддържат равнищата на глюкоза в кръвта, е належащо да се храните по-редовно от един път на ден, споделя Мануган, защото това не разрешава на организма да мисли, че гладува, и да отделя повече глюкоза, когато вероятно се храните в отговор.
Should you be eating three meals a day for a healthy lifestyle? We talked to a dietitian to find out.
— CNET (@CNET)
Вместо това тя споделя, че е най-добре да се храните два до три пъти на ден, като множеството калории се одобряват по-рано денем. Това е по този начин, тъй като храненето късно вечер се свързва с кардио-метаболитни болести, в това число диабет и сърдечни болести.
„ Ако консумирате по-голямата част от храната си по-рано, организмът ви може да употребява силата, с която го захранвате денем, вместо тя да се складира в организма ви под формата на мазнини “ , споделя Мануган.
Но съгласно нея би трябвало да се заобикаля и прекомерно ранното хранене заран, защото това не би ви дало задоволително време да постите. Освен това храненето прекомерно скоро след пробуждане е в прорез с циркадния темп, прочут като физически часовник, който съгласно откривателите дефинира по какъв начин организмът обработва храната по друг метод денем.
Телата ни освобождават мелатонин през нощта, с цел да ни оказват помощ да заспим - само че мелатонинът също по този начин стопира основаването на инсулин, който съхранява глюкозата в организма. Тъй като мелатонинът се освобождава по време на сън, организмът го употребява, с цел да се увери, че не одобряваме прекалено много глюкоза, до момента в който спим и не се храним, споделя Мануган.
А както знаем, високите равнища на глюкоза за дълъг интервал от време могат да усилят риска от развиване на диабет вид 2.
Това не значи, че би трябвало да пропуснем закуската, само че някои данни сочат, че би трябвало да изчакаме един или два часа след пробуждане, преди да счупим яйцата. Струва си също по този начин да помним, че закуската, която познаваме и обичаме през днешния ден, е относително нова идея.
„ Древните гърци първи са въвели концепцията за закуска - те са яли самун, пропит с вино, по-късно са обядвали непретенциозно, а след това са се хранили щедро вечер “ , споделя Чарингтън-Холинс.
Първоначално закуската е била предопределена единствено за аристократичните пластове, споделя Чарингтън-Холинс. За пръв път тя се постанова през XVII век, когато става разкош за тези, които могат да си разрешат храната и времето за утринно хранене на мира.
„ Днешната идея за закуска като норма [се е появила] по време на индустриалната гражданска война през XIX век и въвеждането на работно време. Първото хранене е нещо напълно просто за работническата класа - може да е улична храна от продавач или самун “, споделя Чарингтън-Холинс. Подобна рутина е подобаваща за три хранения дневно.
Но след войната, когато съществуването на храна понижава, концепцията за пълноценна закуска не е допустима и доста хора я пропущат.
„ Идеята за три хранения дневно излезе през прозореца. През 50-те години на предишния век закуската става такава, каквато я познаваме през днешния ден: зърнена закуска и изгорял самун. Преди това бяхме щастливи да ядем парче самун със сладко “ , споделя Чарингтън-Холинс.
И по този начин, науката наподобява споделя, че най-здравословният метод на хранене денем е да има две или три хранения с дълъг интервал на недояждане през нощта, да не се яде прекомерно рано или прекомерно късно денем и да се употребяват повече калории по-рано денем. Реалистично ли е това?
Мануган споделя, че е най-добре да не се прецизират най-хубавите часове за хранене, защото това може да бъде мъчно за хора със отговорности и нередовни часови задължения, като да вземем за пример работещите нощни смени.
„ Да кажем на хората да спрат да се хранят до 19:00 ч. не е потребно, тъй като хората имат разнообразни графици. Ако се опитате да дадете на тялото си постоянни вечери на гладно, да не ядете прекомерно късно или рано и да не приемате големи последни хранения, това нормално може да помогне. Хората могат да възприемат най-малко част от това “ , споделя тя.
„ Можете да забележите фрапантна смяна единствено с малко закъснение на първото хранене и придвижване на последното хранене. Редовното осъществяване на това хранене, без да променяте нищо друго, може да окаже огромно въздействие. “
Но каквито и промени да вършиме, откривателите са съгласни, че последователността е от решаващо значение.
„ Тялото работи по модели. Ние реагираме на упованието да се нахраним. Едно от нещата, които прави периодическото недояждане, е, че постанова модел, а нашите биологични системи се оправят добре с модел “ , споделя Андерсън.
Тя споделя, че организмът улавя сигналите, с цел да планува държанието ни при хранене, тъй че да може да се оправи най-добре с храната, когато я изядем.
Що се отнася до броя на храненията, които считаме за естествени, Чарингтън-Холинс вижда смяна на хоризонта.
„ През вековете сме привикнали да се храним три пъти на ден, само че в този момент това се оспорва и отношението на хората към храната се трансформира. Имаме по-спокоен метод на живот, не правим работата, която сме правили през XIX век, тъй че се нуждаем от по-малко калории. Мисля, че в дълготраен проект ще се върнем към лекото хранене, а по-късно към главното хранене, според от това какво се случва в работата. Работното ни време ще бъде движещата мощ. Когато слязохме от дажбите, прегърнахме три хранения дневно, тъй като внезапно имаше обилие от храна. Но времето си отива - в този момент храната е на всички места “ , казва Чарингтън-Холинс.
Не пропускайте най-важните вести - последвайте ни в
Преди да се замислим какъв брой постоянно би трябвало да се храним, учените ни приканват да помислим по кое време не би трябвало да се храним.
Периодичното недояждане, при което се лимитира приемът на храна в границите на осем часа, се трансформира в обширна област на проучване.
Ако дадем на тялото си най-малко 12 часа дневно без храна, храносмилателната ни система ще си почине, споделя Емили Манугян, клиничен откривател в Института за биологични проучвания „ Салк “ в Калифорния и създател на публикация от 2019 година, озаглавена „ Кога да ядем “.
Розалин Андерсън, доцент във Факултета по медицина и публично здраве към Университета на Уисконсин, е изследвала изгодите от ограничението на калориите, което се свързва с по-ниски равнища на инфектиране в организма.
„ Всекидневното недояждане би могло да донесе някои от тези изгоди. Влизаме в концепцията, че гладуването слага тялото в друго положение, в което то е по-подготвено да се възвръща и да следи за увреждания, както и да почиства погрешно нагънати протеини “, споделя тя.
Неправилно нагънатите протеини са дефектни версии на елементарните протеини, които са молекули, изпълняващи голям набор от значими задания в организма. Неправилно нагънатите протеини се свързват с редица болести.
Според Андерсън периодическото недояждане е по-съвместимо с еволюцията на нашите тела. Тя споделя, че то дава на тялото отмора, с цел да може да складира храна и да достави сила там, където би трябвало, и да задейства механизма за освобождение на сила от телесните ни ресурси.
Should we be eating three meals a day?
— Wayshower (@1Wayshower)
Гладуването би могло да усъвършенства и гликемичния отговор, т.е. когато кръвната ни глюкоза се покачва след хранене, споделя Антонио Паоли, професор по физическо натоварване и спортни науки в Университета в Падова, Италия. По-малкото повишение на кръвната глюкоза разрешава да се складират по-малко мазнини в тялото, споделя той.
„ Данните ни демонстрират, че ранната вечеря и увеличението на времето на недояждане усилват някои позитивни резултати върху организма, като да вземем за пример по-добър гликемичен надзор “, споделя Паоли.
За всички кафези е по-добре да имат по-ниски равнища на захар в тях заради развой, наименуван гликиране, прибавя Паоли. При този развой глюкозата се свързва с протеините и образува съединения, наречени „ крайни артикули на напредналото гликиране “, които могат да провокират инфектиране в организма и да усилят риска от развиване на диабет и сърдечни болести.
Но в случай че периодическото недояждане е здравословен метод на хранене - за какъв брой хранения остава място?
Някои специалисти настояват, че е най-добре да има едно хранене дневно, в това число Дейвид Левицки, професор в Колежа по екология на индивида към университета „ Корнел “ в Ню Йорк, който самичък прави това.
„ Има доста данни, които демонстрират, че в случай че ви покажа храна или фотоси на храна, евентуално ще ядете, и колкото по-често храната е пред вас, толкоз повече ще ядете този ден “ , споделя той.
Това е по този начин, тъй като преди да има хладилници и супермаркети, ние сме яли, когато храната е била разполагаем. През цялата история сме консумирали по едно хранене дневно, в това число античните римляни, които са се хранили по едно хранене към обяд, споделя историкът на храненето Серен Чарингтън-Холинс.
Няма ли да се усещаме гладни, в случай че се храним единствено един път дневно? Не е наложително, твърди Левицки, тъй като гладът постоянно е психическо чувство.
„ Когато часовникът демонстрира 12 ч., може да изпитваме усеща да ядем или да сте обусловени да закусвате заран, само че това е нелепост. Данните демонстрират, че в случай че не закусвате, като цяло през този ден ще изядете по-малко калории. Физиологията ни е построена за хранене и недояждане “ , споделя той.
Левицки обаче не предлага този метод за хора с диабет и други болести, които постановат особено хранене.
Но Мануган не предлага да се придържаме към едно хранене дневно, защото това може да увеличи равнището на глюкозата в кръвта ни, когато не се храним - така наречен глюкоза на гладно. Високото равнище на глюкозата на гладно за дълъг интервал от време е рисков фактор за диабет вид 2.
За да се поддържат равнищата на глюкоза в кръвта, е належащо да се храните по-редовно от един път на ден, споделя Мануган, защото това не разрешава на организма да мисли, че гладува, и да отделя повече глюкоза, когато вероятно се храните в отговор.
Should you be eating three meals a day for a healthy lifestyle? We talked to a dietitian to find out.
— CNET (@CNET)
Вместо това тя споделя, че е най-добре да се храните два до три пъти на ден, като множеството калории се одобряват по-рано денем. Това е по този начин, тъй като храненето късно вечер се свързва с кардио-метаболитни болести, в това число диабет и сърдечни болести.
„ Ако консумирате по-голямата част от храната си по-рано, организмът ви може да употребява силата, с която го захранвате денем, вместо тя да се складира в организма ви под формата на мазнини “ , споделя Мануган.
Но съгласно нея би трябвало да се заобикаля и прекомерно ранното хранене заран, защото това не би ви дало задоволително време да постите. Освен това храненето прекомерно скоро след пробуждане е в прорез с циркадния темп, прочут като физически часовник, който съгласно откривателите дефинира по какъв начин организмът обработва храната по друг метод денем.
Телата ни освобождават мелатонин през нощта, с цел да ни оказват помощ да заспим - само че мелатонинът също по този начин стопира основаването на инсулин, който съхранява глюкозата в организма. Тъй като мелатонинът се освобождава по време на сън, организмът го употребява, с цел да се увери, че не одобряваме прекалено много глюкоза, до момента в който спим и не се храним, споделя Мануган.
А както знаем, високите равнища на глюкоза за дълъг интервал от време могат да усилят риска от развиване на диабет вид 2.
Това не значи, че би трябвало да пропуснем закуската, само че някои данни сочат, че би трябвало да изчакаме един или два часа след пробуждане, преди да счупим яйцата. Струва си също по този начин да помним, че закуската, която познаваме и обичаме през днешния ден, е относително нова идея.
„ Древните гърци първи са въвели концепцията за закуска - те са яли самун, пропит с вино, по-късно са обядвали непретенциозно, а след това са се хранили щедро вечер “ , споделя Чарингтън-Холинс.
Първоначално закуската е била предопределена единствено за аристократичните пластове, споделя Чарингтън-Холинс. За пръв път тя се постанова през XVII век, когато става разкош за тези, които могат да си разрешат храната и времето за утринно хранене на мира.
„ Днешната идея за закуска като норма [се е появила] по време на индустриалната гражданска война през XIX век и въвеждането на работно време. Първото хранене е нещо напълно просто за работническата класа - може да е улична храна от продавач или самун “, споделя Чарингтън-Холинс. Подобна рутина е подобаваща за три хранения дневно.
Но след войната, когато съществуването на храна понижава, концепцията за пълноценна закуска не е допустима и доста хора я пропущат.
„ Идеята за три хранения дневно излезе през прозореца. През 50-те години на предишния век закуската става такава, каквато я познаваме през днешния ден: зърнена закуска и изгорял самун. Преди това бяхме щастливи да ядем парче самун със сладко “ , споделя Чарингтън-Холинс.
И по този начин, науката наподобява споделя, че най-здравословният метод на хранене денем е да има две или три хранения с дълъг интервал на недояждане през нощта, да не се яде прекомерно рано или прекомерно късно денем и да се употребяват повече калории по-рано денем. Реалистично ли е това?
Мануган споделя, че е най-добре да не се прецизират най-хубавите часове за хранене, защото това може да бъде мъчно за хора със отговорности и нередовни часови задължения, като да вземем за пример работещите нощни смени.
„ Да кажем на хората да спрат да се хранят до 19:00 ч. не е потребно, тъй като хората имат разнообразни графици. Ако се опитате да дадете на тялото си постоянни вечери на гладно, да не ядете прекомерно късно или рано и да не приемате големи последни хранения, това нормално може да помогне. Хората могат да възприемат най-малко част от това “ , споделя тя.
„ Можете да забележите фрапантна смяна единствено с малко закъснение на първото хранене и придвижване на последното хранене. Редовното осъществяване на това хранене, без да променяте нищо друго, може да окаже огромно въздействие. “
Но каквито и промени да вършиме, откривателите са съгласни, че последователността е от решаващо значение.
„ Тялото работи по модели. Ние реагираме на упованието да се нахраним. Едно от нещата, които прави периодическото недояждане, е, че постанова модел, а нашите биологични системи се оправят добре с модел “ , споделя Андерсън.
Тя споделя, че организмът улавя сигналите, с цел да планува държанието ни при хранене, тъй че да може да се оправи най-добре с храната, когато я изядем.
Що се отнася до броя на храненията, които считаме за естествени, Чарингтън-Холинс вижда смяна на хоризонта.
„ През вековете сме привикнали да се храним три пъти на ден, само че в този момент това се оспорва и отношението на хората към храната се трансформира. Имаме по-спокоен метод на живот, не правим работата, която сме правили през XIX век, тъй че се нуждаем от по-малко калории. Мисля, че в дълготраен проект ще се върнем към лекото хранене, а по-късно към главното хранене, според от това какво се случва в работата. Работното ни време ще бъде движещата мощ. Когато слязохме от дажбите, прегърнахме три хранения дневно, тъй като внезапно имаше обилие от храна. Но времето си отива - в този момент храната е на всички места “ , казва Чарингтън-Холинс.
Не пропускайте най-важните вести - последвайте ни в
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ