Вероятно няма на земята такъв човек, който да не би

Вероятно няма на земята подобен човек, който да не би желал да е благополучен. Но визията за благополучие у всеки е друга. Някой вижда щастието в материалните придобивки и благосъстоянието, някой в триумфа и известността измежду окръжаващите го, някои хора са щастливи със своята половинка, а за други щастието е в здравето…
Но светите отци на църквата ни разкриват, че същинското благополучие за индивида не се крие в светските удоволствия, които в един миг могат да изчезнат, а в Божията обич, която прекатурва света към нас.
Например може ли някой да се осмели да каже, че монасите от Света Гора са нещастни, макар че те са надалеч от светските удоволствия като изобилна храна, добър сън, благосъстояние и други всемирски разбирания за понятието „ благополучие “.

Вяра в Бога

Разбира се, най-първата загадка за благополучие на светогорците, това е вярата и любовта към Господа. Ако човек е в положение да реализира това в своя живот, нищо не може да го направи трагичен.
Веднъж една жена попитала свети Порфирий Кавсокаливит за какво назовава себе си благополучен, откакто неговото здравословно положение се е влошило съществено. На това той дал отговор: „ Чети Светото Писание, върви на черква, имай изповедник, причастявай се със Светите Тайни – с една дума бъди добра християнка. Тогава ти ще намериш насладата, която търсиш. Виждаш, че аз съм болен, само че съм благополучен. Така и ти, когато си малко по-близо до Христос, ще спечелиш наслада в своя живот. “

Освобождаване от суетата и паниките

Свети Паисий Светогорец съветвал, че с цел да се усещаме щастливи, би трябвало да живеем натурален и банален живот, в който няма място непотребният лукс, суетата и напразните безредици.
„ Когато един път в килията при мен пристигна един доктор от Америка – споделяше преподобния, – той ми
описа за тамошния живот. Хората там са се трансформирали в машини – по през целия ден правят някаква работа. Всеки член от фамилията би трябвало да има собствен личен автомобил. Освен това у дома всеки желае да се усеща удобно, би трябвало да има четири тв приемника. И по този начин давай – работи, изтощавай се, печели доста пари, че след това да кажат, че си се устроил и си благополучен. Но какво общо има това със щастието? Този изпълнен с душевни разстройства живот с неговата безкрайна конкуренция – това не е благополучие, а адска тъга. “

Трезвен разум

Монах Симеон Атонски има къса алегория, която ясно демонстрира, че външните условия по никакъв начин не въздействат на това да се чувстваш благополучен или не. Спасението е в самите нас, по тази причина би трябвало да имаме изтрезнял разум, с цел да устоим на компликациите.
Ето притчата: „ Човек, който не можел да плува, от боязън почнал да се мята в реката. Той почнал да пляска с ръце и в реката се появили талази, които в страха си индивидът помислил за рисково течение. Той се опитал да се бори с речните талази. Накрая давещият се схванал, че е нужно да се задържи над водата и последователно доплувал до брега. Излизайки от водата, плувецът се огледал и видял, че реката е спокойна, а той от самото начало се е борил с вълните и пръските, които самичък е основал. Всички несгоди стартират от нас самите. Но в случай че въведеш ред в мислите си, при теб нещастията ще свършат. “

Чисто сърце

Според думите на св. Нектарий Егински, същинският път към щастието е да имаш чисто и положително сърце.„ Щастието – това е чистото сърце, тъй като такова сърце се приближава до Божият трон. Така споделя Господ за тези, които имат чисто сърце: „ Ще се заселя сред тях и сред тях ще ходя; и ще им бъда Бог, и те ще ми бъдат люде “ (2 Кор. 6:16). Какво още не им доближава? Нищо, в действителност нищо! Защото имат в сърцето си най-голямото богатство – Самият Бог! “

Умението да прощаваш

Прошката – един от най-важните християнски добродетели. Следователно всеки, който се стреми към благополучие би трябвало да се научи да прости на близък. Благодарение на прошката човек освобождава сърцето си от товара на старите обиди, а радостното сърце постоянно е щастливо. „ Има подобен закон у нас: в случай че прощаваш, значи и на теб Господ е простил; а в случай че не простиш на брат си, значи, че прегрешението си остава в теб “ – споделя св. Силуан Атонски. 

Да даваш повече, в сравнение с да вземаш

За да си благополучен, е належащо да поделяш насладите и щастието си с ближните. Ще речете, че в това няма никаква загадка, само че по думите на духовник Симеон Атонски това умеене измежду хората е едно от най-редките, само че който го придобие, ще бъде благополучен.

Да се задоволяваш с дребното

„ Желанията – боклукът на света “, казвал духовник Симеон Атонски. Действително, човек колкото повече се концентрира върху своите стремежи, толкоз повече се усилва апетитът му, и не може да се насити, по този начин човек обрича себе си на злощастие.
Свети Паисий Светогорец съветвал да се противопоставяме на желанията с сдържаност. „ Щастието се придобива, когато желаеме малко. Днес хората какво вършат? Купуват… купуват… купуват движимости, коли, електроника и един куп неща, и естествено не им стигат парите, и те непрекъснато се намират в терзание. Трябва да се задоволяваме с малко и да не се стремим към доста, тъй като имаме нужното, което ни би трябвало, не ни е нужно толкоз доста да работим. Тогава ще имаме повече време да стоим вкъщи с децата и фамилията, с нещо да се занимаваме, да се помолим, и въобще да усетим фамилната топлота и уют, и да не бъдем в непрекъснато напрежение по пътищата “ – казвал старецът.
Източник