Войната на Михаил срещу Луцифер
Вероятно нееднократно сте чували за тази велика борба – на падналите ангели против силите на положителното, на Луцифер против Михаил, метафорично на мрака против положителното. Но защо се борят всички тези ангели – и светлите, и тъмните?
В доста религии, а и в Библията, се приказва, че оттатък нашия тримерен свят съществува различен – незабележим, нравствен свят, в който се води колосална борба сред положителното и злото. Много филми, книги, картини, песни и други са отдадени на тази тематика и интерпретират концепцията за този исторически спор по разнообразни способи, само че с общ лайтмотив.
Езотериците имат вяра, че тази борба не стартира с рухването на Луцифер на Земята, както мнозина считат, а доста преди този момент. Че още на небето обособени същества и образувани групи са се борели за превъзходство едни против други.
В началото измежду множеството ангели, изпълняващи божията воля, Бог основал един по-велик и го нарекъл Луцифер. Буквално името му значи „ носителят на светлината “. Той бил почетен с правото да стане лидер на останалите ангели. Може да се каже, че бил дясната ръка на Бога. Задачата му била да предава светлината и познанието, както и божията воля. Всички в небесното царство му се възхищавали и го уважавали.
„ Пълен с мъдрост и идеален по хубост… Ти беше отрупан с всевъзможни скъпоценни камъни… Ти беше херувим, помазан, с цел да засеняваш: и Аз те сложих по този начин, че беше на Божия свят рид. “
(Езекил 28;12–15)
Бог обаче планувал нещастието, което Луцифер щял да донесе след време. Поне по този начин настояват окултистите.
„ Ти ходеше измежду огнените камъни, Ти беше идеален в постъпките си, от деня, когато беше основан, до момента в който в тебе бе открито безвластие. “
(Езекил 28;12–15)
Погълнат от концепцията за личната си хубост, съвършенство и мощност, Луцифер почнал да подценява и да се бунтува против Бог и неговата воля. Той даже си разрешил да мисли, че може да бъде „ сходен на Всевишния “. Луцифер почнал да се стреми да завземе божията власт. Гордостта и себелюбието завзели мозъка и сърцето му. Това довело след себе си неуважение на божията власт и протест против неговата воля.
Луцифер почнал да събира съидейници измежду другите ангели, като посявал в тях семената на подозрението и негодуванието против божите закони, полезности и ръководство на Бога. Той изтъквал личните си достолепия и казвал, че подчинението на Бог лимитира личната им и същинска независимост. Така Луцифер съумял да убеди доста ангели да се причислят към него в протеста против Бога. А задачата му била една-единствена – да застане на мястото на Твореца. Дотам стигали упоритостите му и непоколебимата религия на Луцифер в личното му великолепие.
Той наивно вярвал, че може да скрие тъмните си планове от Създателя, който знаел и провиждал всичко. Затова и протестът на Луцифер не бил изненада за Бога. Той бил наясно какво тъкмо, по кое време и по какъв начин следва да се случи. Въпреки всичко Всевишният предизвестил Луцифер за трагичните последици от това, което има намерение да направи и му предложил да се покае. Но горделивият ангел отказал. Той предпочел явния протест пред смиреното и добродушно смирение. Отхвърлил божията обич и възстанал против нея. В това се корени и свободният избор на Луцифер, с който Бог го бил дарил.
Когато протестът на Луцифер и неговите поддръжници се разразил, Бог знаел, че няма да има мир и естетика, в случай че те останат на небето. Бунтовниците трябвало да бъдат изгонени, защото по всичко личало, че не биха си тръгнали непринудено. Техният протест сложил началото на безконечна война на падналите ангели против светлите сили в Рая. Или другояче казано – на епичната борба сред Луцифер и архангел Михаил и техните войски.
„ И стана война на небесата: излязоха Михаил и неговите ангели да водят война срещу змея; и змеят води война дружно със своите ангели; обаче те не надделяха, нито се откри към този момент място за тях на небето. И беше свален огромният дракон, онази старовременна змия, която се назовава Дявол и Сатана, който мами целия свят; свален беше на Земята, свалени бяха и ангелите му дружно с него. “
(Откровение 12:7-9)
Така една трета от всички ангели на небето били изгонени дружно с Луцифер оттова. Те бродели из Вселената, търсейки място, където да се открият и избрали за собствен дом Земята. С изгонването им обаче войната не свършила. Точно противоположното - тя едвам започвала. Носителят на светлината – Луцифер, се трансформирал в Сатана – притежател на прегрешението и тъмнината. Той завиждал на хармонията, в която живеели Адам и Ева, и тяхната чиста отдаденост към Бога. Затова употребявал змията за собствен притежател и тласнал Ева към грехопадението, като я убедил да откъсне плода от неразрешеното дърво.
„ А змията сподели на дамата: Никак няма да умрете; само че Бог знае, че в деня, когато ядете от него, ще ви се отворят очите и ще бъдете като Бога, да познавате положителното и злото. “
(Битие 3:4-6)
Както падналите ангели били изгонени от небесата, по този начин поради своето непокорство и отдаване на прегрешението Адам и Ева били изгонени от Райската градина. В света се появили заболяванията и гибелта, само че най-голямото следствие от грехопадението било отделянето на индивида от Бога. Именно прегрешението на първите хора дал право на Сатана да се засели и да завладее нашата планета дружно със своята войска от милиони ангели, трансформирали се в демонични същества. За да ограничи контрола на демоните, Бог изпратил на Земята Исус Христос, който посредством саможертвата си и мъчителната гибел на кръста да изкупи прегрешението на човечеството, само че и да вдъхне нова религия на хората към Бога и неговата заръка.
Така борбата на положителното и злото продължава и до през днешния ден. Тя не се води с материални оръжия, а остава на ментално и духовно равнище. И двете сили се стремят да привлекат колкото е допустимо повече човешки същества към себе си, а какъв ще е краят на тази безконечна борба и по кое време ще настъпи, единствено можем да гадаем.
Това, което би трябвало да помним, е, че ние разполагаме с нашата свободна воля да застанем на една от двете страни в божествения спор. Всеки наш избор предопределя разпределението на душите ни в двете божествени армии. Армиите на Луцифер и Михаил. На положителното и злото.
В доста религии, а и в Библията, се приказва, че оттатък нашия тримерен свят съществува различен – незабележим, нравствен свят, в който се води колосална борба сред положителното и злото. Много филми, книги, картини, песни и други са отдадени на тази тематика и интерпретират концепцията за този исторически спор по разнообразни способи, само че с общ лайтмотив.
Езотериците имат вяра, че тази борба не стартира с рухването на Луцифер на Земята, както мнозина считат, а доста преди този момент. Че още на небето обособени същества и образувани групи са се борели за превъзходство едни против други.
В началото измежду множеството ангели, изпълняващи божията воля, Бог основал един по-велик и го нарекъл Луцифер. Буквално името му значи „ носителят на светлината “. Той бил почетен с правото да стане лидер на останалите ангели. Може да се каже, че бил дясната ръка на Бога. Задачата му била да предава светлината и познанието, както и божията воля. Всички в небесното царство му се възхищавали и го уважавали.
„ Пълен с мъдрост и идеален по хубост… Ти беше отрупан с всевъзможни скъпоценни камъни… Ти беше херувим, помазан, с цел да засеняваш: и Аз те сложих по този начин, че беше на Божия свят рид. “
(Езекил 28;12–15)
Бог обаче планувал нещастието, което Луцифер щял да донесе след време. Поне по този начин настояват окултистите.
„ Ти ходеше измежду огнените камъни, Ти беше идеален в постъпките си, от деня, когато беше основан, до момента в който в тебе бе открито безвластие. “
(Езекил 28;12–15)
Погълнат от концепцията за личната си хубост, съвършенство и мощност, Луцифер почнал да подценява и да се бунтува против Бог и неговата воля. Той даже си разрешил да мисли, че може да бъде „ сходен на Всевишния “. Луцифер почнал да се стреми да завземе божията власт. Гордостта и себелюбието завзели мозъка и сърцето му. Това довело след себе си неуважение на божията власт и протест против неговата воля.
Луцифер почнал да събира съидейници измежду другите ангели, като посявал в тях семената на подозрението и негодуванието против божите закони, полезности и ръководство на Бога. Той изтъквал личните си достолепия и казвал, че подчинението на Бог лимитира личната им и същинска независимост. Така Луцифер съумял да убеди доста ангели да се причислят към него в протеста против Бога. А задачата му била една-единствена – да застане на мястото на Твореца. Дотам стигали упоритостите му и непоколебимата религия на Луцифер в личното му великолепие.
Той наивно вярвал, че може да скрие тъмните си планове от Създателя, който знаел и провиждал всичко. Затова и протестът на Луцифер не бил изненада за Бога. Той бил наясно какво тъкмо, по кое време и по какъв начин следва да се случи. Въпреки всичко Всевишният предизвестил Луцифер за трагичните последици от това, което има намерение да направи и му предложил да се покае. Но горделивият ангел отказал. Той предпочел явния протест пред смиреното и добродушно смирение. Отхвърлил божията обич и възстанал против нея. В това се корени и свободният избор на Луцифер, с който Бог го бил дарил.
Когато протестът на Луцифер и неговите поддръжници се разразил, Бог знаел, че няма да има мир и естетика, в случай че те останат на небето. Бунтовниците трябвало да бъдат изгонени, защото по всичко личало, че не биха си тръгнали непринудено. Техният протест сложил началото на безконечна война на падналите ангели против светлите сили в Рая. Или другояче казано – на епичната борба сред Луцифер и архангел Михаил и техните войски.
„ И стана война на небесата: излязоха Михаил и неговите ангели да водят война срещу змея; и змеят води война дружно със своите ангели; обаче те не надделяха, нито се откри към този момент място за тях на небето. И беше свален огромният дракон, онази старовременна змия, която се назовава Дявол и Сатана, който мами целия свят; свален беше на Земята, свалени бяха и ангелите му дружно с него. “
(Откровение 12:7-9)
Така една трета от всички ангели на небето били изгонени дружно с Луцифер оттова. Те бродели из Вселената, търсейки място, където да се открият и избрали за собствен дом Земята. С изгонването им обаче войната не свършила. Точно противоположното - тя едвам започвала. Носителят на светлината – Луцифер, се трансформирал в Сатана – притежател на прегрешението и тъмнината. Той завиждал на хармонията, в която живеели Адам и Ева, и тяхната чиста отдаденост към Бога. Затова употребявал змията за собствен притежател и тласнал Ева към грехопадението, като я убедил да откъсне плода от неразрешеното дърво.
„ А змията сподели на дамата: Никак няма да умрете; само че Бог знае, че в деня, когато ядете от него, ще ви се отворят очите и ще бъдете като Бога, да познавате положителното и злото. “
(Битие 3:4-6)
Така хората почнали да се съмняват в божието слово. Били изкусени от мисълта да придобият повече мощ, знание и мъдрост. Така нашите прадеди отворили малката врата към служенето на Сатаната над служенето на Бога. Което белязало човешкия жанр за хилядолетия напред. В Библията се споделя, че човек не може да служи по едно и също време на двама господари. Така че постоянно избираме дали да служим на Дявола, или на Бога.Още за Пазителите прочети в този брой
Както падналите ангели били изгонени от небесата, по този начин поради своето непокорство и отдаване на прегрешението Адам и Ева били изгонени от Райската градина. В света се появили заболяванията и гибелта, само че най-голямото следствие от грехопадението било отделянето на индивида от Бога. Именно прегрешението на първите хора дал право на Сатана да се засели и да завладее нашата планета дружно със своята войска от милиони ангели, трансформирали се в демонични същества. За да ограничи контрола на демоните, Бог изпратил на Земята Исус Христос, който посредством саможертвата си и мъчителната гибел на кръста да изкупи прегрешението на човечеството, само че и да вдъхне нова религия на хората към Бога и неговата заръка.
Така борбата на положителното и злото продължава и до през днешния ден. Тя не се води с материални оръжия, а остава на ментално и духовно равнище. И двете сили се стремят да привлекат колкото е допустимо повече човешки същества към себе си, а какъв ще е краят на тази безконечна борба и по кое време ще настъпи, единствено можем да гадаем.
Това, което би трябвало да помним, е, че ние разполагаме с нашата свободна воля да застанем на една от двете страни в божествения спор. Всеки наш избор предопределя разпределението на душите ни в двете божествени армии. Армиите на Луцифер и Михаил. На положителното и злото.
Източник: spisanie8.bg
КОМЕНТАРИ