Когато властваха гигантите: Как е изглеждала територията на България преди 5 млн. години
Вероятно малко на брой знаят, че територията на днешна България е била люлка на животинския и растителен свят от преди повече от 5 млн. години, а някои палеонтоложки изследвания даже наблюдават началото на днешната африканска флора и фауна точно от нашите земи.
Сгушено край горските масиви на Родопите, пазарджишкото село Дорково е дом на 2692 души и на незнаен брой… мастодонти – в землището му се намира най-голямото на Балканите палеонтологично находище на фосили от плиоценската геоложка ера.
Местността Илин бунар е и единственото място, на което са открити най-древните остатъци на тип мастодонти, които са бродили из територията на Балканите и Източна Европа.
Социндустриализацията – майка на палеонтологията!
Първите данни за находището датират от 30-те години на ХХ век. Към изкопаемите първи демонстрира интерес локалният преподавател Манол Чолев. През идващия близо половин век мястото още веднъж е потънало в давност.
По една случайност, с помощта на индустриализиращата се социалистическа България, то е преоткрито – през 1980-те години държавното дружество “Редки метали ” прави изследване за потребни изкопаеми, само че работите бързо завършват, откакто геолозите и инженерите попадат на остатъци от антични животни.
За откритието бързо се разчува и новината се простира зад граница. Така през 1985 – 1987 година у нас са извършени първите по рода си огромни палеонтологични разкопки. Инициативата за провежданто им е на проф. Николай Спасов, а теоретичен началник на експедицията става проф. Ербер Тома от Колеж дьо Франс.
Най-голямото, най-древното
След тригодишно изследване на находището е изработен изводът, че това е най-богатото място с остатъци от овернски мастодонт (Anancus arvernensis) в света и едно от най-богатите на фосилни скотски остатъци ранноплиоценско (плиоцен е геоложка ера, почнала преди 5.332 милиона години и приключила преди 2.588 милиона години, бел. ред.) находище в Европа.
Открити са бивни, кътници и кости на мастодонти на възраст към 5 млн. години, което ги прави най-древните открити остатъци от този тип. Находището е най-голямото познато на палеонтолозите скупчване на кости от над 30 типа животни на едно място, като са открити над 600 кости.
Предполага се, че заради засушаване в климата е имало всеобщо измиране на животни. По-късно, при следващ дъждовен интервал и с помощта на придошлите води на близката река, костите на умрелите животните са били отнесени, което довело и до скупчването им на едно място. Под тях е имало пласт зелена глина. По-късно те са затрупани със пласт жълта глина, а най- от горната страна времето ги е запечатало със пласт кафява глина.
Смята се, че костите са се съхранили точно поради наслоените пластове глина.
След извършените изследвания в региона, учените стигат до извода, че там са живели девет архигрупи бозайници.
Част от находките са изпратени във Франция за реституция и консервация, по-късно са върнати още веднъж в България, а находището е оповестено за естествена забележителност на 31 януари 1990 година
Палеонтологично находище заема първото място на Балканите като най-голямото по рода си, най-древното и най-значимо – то маркира началото на плиоценската геоложка ера в Източна Европа.
Дорково – прародина на африканската савана
Вечнозелени дъбове, кестен, бряст, бук и ела са били главните растителни типове, които са давали дом и издръжка на мастодонти, мамут борсони, маймуни, тапири и носорози. Тук са съществували и такива екзотични за днешната европейска растителност типове като гинко и магнолия.
Подлесът е бил формиран от чемшир и вечнозелените шубраци рододендрон и лавровишня.
“Това са животни, които показват България от това време. Това е фауна, която е по-близка до днешната африканска фауна, в сравнение с до сегашната европейска ”, разяснява в свое изявление през 2012 година проф. Николай Спасов.
По думите му природата на територията на днешна България е била изцяло сходна с днешната африканска.
“Разбира се, не тъкмо тези типове, които през днешния ден населяват Африка, само че техните предшественици. Според актуалните палеонтоложки и палеозоогеографски концепции днешната африканска савана по генезис е от тези места – от една обширна област, която се е разпростирала преди 7-8 милиона години на Балканите. Именно тук се е формирала саванната фауна – носорози, жирафи, газели, маймуни, великански котки.
Цялата тази фауна стартира последователно да навлиза на юг, защото продължаващото засушаване на климата открива огромни степни пространства в Африка, само че първо те са съществували тук. По този метод, спускайки се на юг, тази природа превзема Африка. Имало е продан сред Африка и нашите територии, само че в Африка климатът се резервира подобен, заради това фауната и през днешния ден можем да кажем, че е архаична, запазила е образа си от преди 7-8 милиона години, до момента в който тук на север смяната в климата и появяването на четири сезона със сняг са повлияли на фауната по този начин, че тя е придобила днешния си образ. Това е станало през последните 1-2 милиона години.
Мастодонтът – родственик на слоновете
Външно мастодонтите доста са наподобявали актуалните слонове. Основната разлика сред двата типа е, че при мастодонтите бивниците са били по-дълги и тежки и издадени мощно напред.
На размери са били малко по-едри от слоновете – възрастните мастодонти са достигали височина 3.5-4.2 м, дължина 5.5-6.5 м и тегло достигащо до 4500 кг. Хранили са се най-вече с трева.
С настъпването на ледниковия интервал европейските мастодонти са измрели, а също и тези в умерените ширини на Азия. Преди 1,5 милиона години мастодонтите са достигнали до Южна Америка.
Музеят
Пред 2013 година край Дорково отваря порти палеонтологически музей. В него посетителите могат да видят макет на мастодонт в действителен размер, както и на маймуна долихопитек. Във витрините могат да се видят разнообразни вкаменелости – зъби, кости на разнородни праисторически екземпляри, открити по време на разкопките.
Огромна картина показва възстановка на местността с другите жители и растителни типове, които са властвали преди 5 млн. години.
Представени са и родопският глухар, считан за най-древния представител на типа и плиоценска балканска патица. Костите и на двата типа, считани нови за науката, са открити в находището в Дорково.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Сгушено край горските масиви на Родопите, пазарджишкото село Дорково е дом на 2692 души и на незнаен брой… мастодонти – в землището му се намира най-голямото на Балканите палеонтологично находище на фосили от плиоценската геоложка ера.
Местността Илин бунар е и единственото място, на което са открити най-древните остатъци на тип мастодонти, които са бродили из територията на Балканите и Източна Европа.
Социндустриализацията – майка на палеонтологията!
Първите данни за находището датират от 30-те години на ХХ век. Към изкопаемите първи демонстрира интерес локалният преподавател Манол Чолев. През идващия близо половин век мястото още веднъж е потънало в давност.
По една случайност, с помощта на индустриализиращата се социалистическа България, то е преоткрито – през 1980-те години държавното дружество “Редки метали ” прави изследване за потребни изкопаеми, само че работите бързо завършват, откакто геолозите и инженерите попадат на остатъци от антични животни.
За откритието бързо се разчува и новината се простира зад граница. Така през 1985 – 1987 година у нас са извършени първите по рода си огромни палеонтологични разкопки. Инициативата за провежданто им е на проф. Николай Спасов, а теоретичен началник на експедицията става проф. Ербер Тома от Колеж дьо Франс.
Най-голямото, най-древното
След тригодишно изследване на находището е изработен изводът, че това е най-богатото място с остатъци от овернски мастодонт (Anancus arvernensis) в света и едно от най-богатите на фосилни скотски остатъци ранноплиоценско (плиоцен е геоложка ера, почнала преди 5.332 милиона години и приключила преди 2.588 милиона години, бел. ред.) находище в Европа.
Открити са бивни, кътници и кости на мастодонти на възраст към 5 млн. години, което ги прави най-древните открити остатъци от този тип. Находището е най-голямото познато на палеонтолозите скупчване на кости от над 30 типа животни на едно място, като са открити над 600 кости.
Предполага се, че заради засушаване в климата е имало всеобщо измиране на животни. По-късно, при следващ дъждовен интервал и с помощта на придошлите води на близката река, костите на умрелите животните са били отнесени, което довело и до скупчването им на едно място. Под тях е имало пласт зелена глина. По-късно те са затрупани със пласт жълта глина, а най- от горната страна времето ги е запечатало със пласт кафява глина.
Смята се, че костите са се съхранили точно поради наслоените пластове глина.
След извършените изследвания в региона, учените стигат до извода, че там са живели девет архигрупи бозайници.
Част от находките са изпратени във Франция за реституция и консервация, по-късно са върнати още веднъж в България, а находището е оповестено за естествена забележителност на 31 януари 1990 година
Палеонтологично находище заема първото място на Балканите като най-голямото по рода си, най-древното и най-значимо – то маркира началото на плиоценската геоложка ера в Източна Европа.
Дорково – прародина на африканската савана
Вечнозелени дъбове, кестен, бряст, бук и ела са били главните растителни типове, които са давали дом и издръжка на мастодонти, мамут борсони, маймуни, тапири и носорози. Тук са съществували и такива екзотични за днешната европейска растителност типове като гинко и магнолия.
Подлесът е бил формиран от чемшир и вечнозелените шубраци рододендрон и лавровишня.
“Това са животни, които показват България от това време. Това е фауна, която е по-близка до днешната африканска фауна, в сравнение с до сегашната европейска ”, разяснява в свое изявление през 2012 година проф. Николай Спасов.
По думите му природата на територията на днешна България е била изцяло сходна с днешната африканска.
“Разбира се, не тъкмо тези типове, които през днешния ден населяват Африка, само че техните предшественици. Според актуалните палеонтоложки и палеозоогеографски концепции днешната африканска савана по генезис е от тези места – от една обширна област, която се е разпростирала преди 7-8 милиона години на Балканите. Именно тук се е формирала саванната фауна – носорози, жирафи, газели, маймуни, великански котки.
Цялата тази фауна стартира последователно да навлиза на юг, защото продължаващото засушаване на климата открива огромни степни пространства в Африка, само че първо те са съществували тук. По този метод, спускайки се на юг, тази природа превзема Африка. Имало е продан сред Африка и нашите територии, само че в Африка климатът се резервира подобен, заради това фауната и през днешния ден можем да кажем, че е архаична, запазила е образа си от преди 7-8 милиона години, до момента в който тук на север смяната в климата и появяването на четири сезона със сняг са повлияли на фауната по този начин, че тя е придобила днешния си образ. Това е станало през последните 1-2 милиона години.
Мастодонтът – родственик на слоновете
Външно мастодонтите доста са наподобявали актуалните слонове. Основната разлика сред двата типа е, че при мастодонтите бивниците са били по-дълги и тежки и издадени мощно напред.
На размери са били малко по-едри от слоновете – възрастните мастодонти са достигали височина 3.5-4.2 м, дължина 5.5-6.5 м и тегло достигащо до 4500 кг. Хранили са се най-вече с трева.
С настъпването на ледниковия интервал европейските мастодонти са измрели, а също и тези в умерените ширини на Азия. Преди 1,5 милиона години мастодонтите са достигнали до Южна Америка.
Музеят
Пред 2013 година край Дорково отваря порти палеонтологически музей. В него посетителите могат да видят макет на мастодонт в действителен размер, както и на маймуна долихопитек. Във витрините могат да се видят разнообразни вкаменелости – зъби, кости на разнородни праисторически екземпляри, открити по време на разкопките.
Огромна картина показва възстановка на местността с другите жители и растителни типове, които са властвали преди 5 млн. години.
Представени са и родопският глухар, считан за най-древния представител на типа и плиоценска балканска патица. Костите и на двата типа, считани нови за науката, са открити в находището в Дорково.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ