Разходка в Космоса, моля!
Вероятно като дребен всеки е желал да полети в Космоса - фантазия, която в процеса на порастването последователно минава в графата " неизпълними стремежи ". Но в случай че допреди няколко месеца всичко това фактически изглеждаше като (почти) неосъществим за реализация детски идеал, сега обстановката най-малко на доктрина фрапантно се трансформира.
През последните две седмици ставаме очевидци на повратен миг в историята на така наречен галактически туризъм - отварянето на околоземното пространство за хора, които не са получили професионално образование за астронавти. В рамките единствено на 9 дни двама от така наречен галактически милиардери - най-богатият човек в света Джеф Безос и създателят на Virgin Group сър Ричард Брансън, сполучливо доближиха границата на Космоса, след което безаварийно направиха " меко " кацане на Земята. Идеята на актуалните демонстрационни полети (отвъд съперничеството сред двамата и егоистичното предпочитание да осъществят своя детска мечта) беше елементарна - образно да покажат пред света, че създадените от техните компании Blue Origin и Virgin Galactic галактически апарати са задоволително безвредни, тъй че да одобряват на борда си първите комерсиални клиенти. До момента единствената организация, която предоставяше по-скоро теоретична опция за галактически туризъм, беше съветската организация " Роскосмос " в съдействие с компанията Space Adventures. Сумата за неколкодневен полет до Международната галактическа станция (МКС) обаче се измерваше в десетки милиони долари, а след пенсионирането на американските галактически совалки през 2011 година планът действително беше замразен - съветските капсули " Союз " започнаха да транспортират и американските астронавти, тъй че на борда им нямаше свободен потенциал. Така досега единствено седем " цивилни " са получили късмет да посетят орбиталния комплекс.
За благополучие в този момент тестовите полети на Virgin Galactic и Blue Origin минаха безпрепятствено и безаварийно, което основава различна и по-достъпна алтернатива за галактически туризъм. Така най-малко на доктрина всеки човек, който е податлив да задели за задачата сума от порядъка на 250-500 хиляди $, към този момент може да се насочи на малко и не прекомерно рисковано странствуване на височина сред 90 и 110 км над повърхността на Земята. Полетите на Безос и Брансън са кулминационна точка на многогодишни старания в тази сфера - Blue Origin e учредена във към този момент далечната 2000 година, Virgin Galactic - през 2004 година
Земя в илюминатора
Тук е мястото да се направи едно значимо конкретизиране - това, което двете компании оферират, евентуално съществено ще се размине с визията ви за странствуване в Космоса. Всъщност става дума за суборбитален полет с времетраене от порядъка на 10-15 мин. При него апаратът се изкачва по балистична крива до така наречен линия на Карман (международно приетата граница на Космоса на височина 100 км), след което бързо се " гмурва " назад в атмосферата. Причината за късата дълготрайност е, че и капсулата на Blue Origin, и ракетният " аероплан " на Брансън се форсират до не повече от 4000 км/ч. По принцип, с цел да може даден обект да попадне в постоянна околоземна орбита (и надлежно полетът му да трае по-дълго), той би трябвало да доближи така наречен първа галактическа скорост, или към 28500 км/ч. При противоположното нахлуване в атмосферата обаче триенето с въздуха генерира неимоверно количество сила, която унищожава апарата, в случай че той не е предпазен със специфичен и извънредно комплициран за произвеждане термичен щит по сходство на американските галактически совалки или капсулите NASA, на " Роскосмос " и SpaceX.
Това, което Virgin Galactic и Blue Origin оферират, евентуално съществено ще се размине с визията ви за странствуване в Космоса. Фотограф: Reuters
Затова и Безос, и Брансън за момента се ориентират към надалеч по-безопасните и не толкоз сложни като техническа реализация къси суборбитални полети. В случая на Virgin Galactic туристите са качени на борда на совалка, задвижвана от личен мотор. Тя се изстрелва от летящ аероплан на към 10 км височина, доближава за малко Космоса, а след това възнамерява и се приземява на писта в Ню Мексико. Blue Origin пък употребява ракетата притежател за многократна приложимост New Shepard и пасажерска капсула, която прави меко кацане с помощта на три парашута в частния галактически полигон на компанията край Ван Хорн, Тексас.
По време на късото си странствуване клиентите и на двете компании имат опция да прекарат в безтегловност не повече от 3-4 мин., през които за малко могат да видят планетата от суборбитална вероятност. В този смисъл услугата, предлагана от компаниите на Безос и Брансън, прилича повече на безценен суборбитален ролъркоустър, в сравнение с галактическо странствуване. Таксата за нея обаче е оскъдна спрямо цените за полетите на същинските орбитални апарати - към 50-55 млн. $ коства едно място на борда на съветския галактически транспортен съд " Союз " или на Crew Dragon на SpaceX.
През последните две седмици ставаме очевидци на повратен миг в историята на така наречен галактически туризъм - отварянето на околоземното пространство за хора, които не са получили професионално образование за астронавти. В рамките единствено на 9 дни двама от така наречен галактически милиардери - най-богатият човек в света Джеф Безос и създателят на Virgin Group сър Ричард Брансън, сполучливо доближиха границата на Космоса, след което безаварийно направиха " меко " кацане на Земята. Идеята на актуалните демонстрационни полети (отвъд съперничеството сред двамата и егоистичното предпочитание да осъществят своя детска мечта) беше елементарна - образно да покажат пред света, че създадените от техните компании Blue Origin и Virgin Galactic галактически апарати са задоволително безвредни, тъй че да одобряват на борда си първите комерсиални клиенти. До момента единствената организация, която предоставяше по-скоро теоретична опция за галактически туризъм, беше съветската организация " Роскосмос " в съдействие с компанията Space Adventures. Сумата за неколкодневен полет до Международната галактическа станция (МКС) обаче се измерваше в десетки милиони долари, а след пенсионирането на американските галактически совалки през 2011 година планът действително беше замразен - съветските капсули " Союз " започнаха да транспортират и американските астронавти, тъй че на борда им нямаше свободен потенциал. Така досега единствено седем " цивилни " са получили късмет да посетят орбиталния комплекс.
За благополучие в този момент тестовите полети на Virgin Galactic и Blue Origin минаха безпрепятствено и безаварийно, което основава различна и по-достъпна алтернатива за галактически туризъм. Така най-малко на доктрина всеки човек, който е податлив да задели за задачата сума от порядъка на 250-500 хиляди $, към този момент може да се насочи на малко и не прекомерно рисковано странствуване на височина сред 90 и 110 км над повърхността на Земята. Полетите на Безос и Брансън са кулминационна точка на многогодишни старания в тази сфера - Blue Origin e учредена във към този момент далечната 2000 година, Virgin Galactic - през 2004 година
Земя в илюминатора
Тук е мястото да се направи едно значимо конкретизиране - това, което двете компании оферират, евентуално съществено ще се размине с визията ви за странствуване в Космоса. Всъщност става дума за суборбитален полет с времетраене от порядъка на 10-15 мин. При него апаратът се изкачва по балистична крива до така наречен линия на Карман (международно приетата граница на Космоса на височина 100 км), след което бързо се " гмурва " назад в атмосферата. Причината за късата дълготрайност е, че и капсулата на Blue Origin, и ракетният " аероплан " на Брансън се форсират до не повече от 4000 км/ч. По принцип, с цел да може даден обект да попадне в постоянна околоземна орбита (и надлежно полетът му да трае по-дълго), той би трябвало да доближи така наречен първа галактическа скорост, или към 28500 км/ч. При противоположното нахлуване в атмосферата обаче триенето с въздуха генерира неимоверно количество сила, която унищожава апарата, в случай че той не е предпазен със специфичен и извънредно комплициран за произвеждане термичен щит по сходство на американските галактически совалки или капсулите NASA, на " Роскосмос " и SpaceX.
Това, което Virgin Galactic и Blue Origin оферират, евентуално съществено ще се размине с визията ви за странствуване в Космоса. Фотограф: Reuters
Затова и Безос, и Брансън за момента се ориентират към надалеч по-безопасните и не толкоз сложни като техническа реализация къси суборбитални полети. В случая на Virgin Galactic туристите са качени на борда на совалка, задвижвана от личен мотор. Тя се изстрелва от летящ аероплан на към 10 км височина, доближава за малко Космоса, а след това възнамерява и се приземява на писта в Ню Мексико. Blue Origin пък употребява ракетата притежател за многократна приложимост New Shepard и пасажерска капсула, която прави меко кацане с помощта на три парашута в частния галактически полигон на компанията край Ван Хорн, Тексас.
По време на късото си странствуване клиентите и на двете компании имат опция да прекарат в безтегловност не повече от 3-4 мин., през които за малко могат да видят планетата от суборбитална вероятност. В този смисъл услугата, предлагана от компаниите на Безос и Брансън, прилича повече на безценен суборбитален ролъркоустър, в сравнение с галактическо странствуване. Таксата за нея обаче е оскъдна спрямо цените за полетите на същинските орбитални апарати - към 50-55 млн. $ коства едно място на борда на съветския галактически транспортен съд " Союз " или на Crew Dragon на SpaceX.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ