Да бъдеш Недко Солаков
Вероятно историята на българското модерно изкуство щеше да е друга, в случай че повече художници имаха увереността на Недко Солаков. Той с лекост си спомня по кое време и къде е бил преди 20 или 30 години, с кого е работил в съответния миг, всеки добър или неприятен отзвук oколо някое интернационално присъединяване, какво е било времето на открито, когато е работил в ателието си през 1987 година Като че ли във всеки миг той усеща по какъв начин това, което прави, резонира с публиката - до степен, в която от време на време приказва в трето лице за стила " Недко Солаков ". " Надявам се, не звучи неприятно, когато го върша? "
Той пази един сложен баланс: самичък прави оценка високо продукцията си, върви на всички места с биографията си, която се простира в над четири десетилетия работа, в същото време резервира възприятие за комизъм и нововъведение, потребността да отхвърля тежестта и да стартира изначало. Суетен и несуетен в разнообразни моменти.
Солаков резервира салдото и в най-новата си галерия: " 10+1 картини " в изложба Credo Bonum. В нея той демонстрира 10 нови работи, рисувани сред юли и август предходната година.
Sinners, част от изложбата " 10+1 " картини
За тази серия той работи с класическия за френската живопис през XIX век размер 130х162 см. " Този формат си го обичам. " Завършва серията с работа от 1987 година, интервал, в който по-често работи в същите размери. В този размер е и картината " Гризящата ме съвест " от 1988 година, изложена в " Квадрат 500 " - тя е неговото " смирение ", както самичък се показва, от опита му на сътрудник на Държавна сигурност, в миналото откровено вярвал в системата. " Така споделих bye-bye на социализма през цялото време, до момента в който други художници започнаха да го громят доста по-късно. "
Реклама
Новата галерия стартира като персонално тестване. " Исках да ревизира доколко още мога да сътворявам живопис ", споделя Солаков, роден през 1957 година в Червен бряг. Син е на скулптора Митьо Солаков (1931 - 2010) и татко на Димитър Солаков, " страховит художник, който също споделя истории посредством работата си, само че по напълно друг от моя метод ".
Професия storyteller
Описва актуалната серия като " огромна разказвателна апаратура ". В текста към изложбата той е избран като " превъзходен повествовател на истории ", израз, който в последно време придобива все по-голяма известност измежду изобретателните и информационни специалности, изключително когато става дума за репрезентация в обществените мрежи. Кога при Солаков една концепция става история? " Не знам за другите, аз истории описвам от многo, доста от дълго време. Идеята през цялото време би трябвало да може да се трансформира в история. " Storytellers е и заглавието на една от картините в изложбата.
В доста работи на Солаков историята е допълнена от текст, от време на време във, от време на време отвън картините, само че за него той не е наложителен детайл, с цел да се реализира целокупност. Дава образец с пърформънса " Живот (черно и бяло) ", основан през 1998 година, след това с присъединяване във Венеция и на още близо 40 места. В началото на 2020 година беше показан по едно и също време в музея за модерно изкуство " Тейт модърн " в Лондон и в Лахор, Пакистан. В основата на пърформънса са двама души, които боядисват стените на пространството в черен и бял цвят. Те непрестанно се следват и пребоядисват частта, която другият към този момент е направил. " В концептуалните жестове огромно значение има названието на работата, материалите, от които е направена. Една друга работа от 1998 година, Help Yourself (Russian Roulette), показваше седем еднообразно изглеждащи красиви сладки под капак, само че в една от които имаше нокти от краката и ръцете ми. Няма да схванеш смисъла, в случай че не прочетеш заглавието и изразните средства. "
В новата галерия той не е имал прецизен прелиминарен проект. " Искаше ми се да не опълчвам работите, преди да бъдат подредени, да не изобретявам авансово. " Тогава сяда в ъгъла на Credo Bonum и както написа на текста на самата стена в дъното, измисля го на телефона си. Самото му преместване на стената е развой, който прави изведнъж. " Не преустановявам процеса. Ако някой ме попита нещо, го смъмрям. "
Автор: Надежда Чипева Реклама
В разказите си той постоянно употребява политически събития, с цел да разграничи другите етапи на работата си. " Действително 10 ноември 1989 година беше разграничителна линия. Последните откупки на мои картини от страната бяха направени напролет на 1990 година Оттам насетне - шапка на сопа. " През 1992 година е измежду българските художници на биеналето в Истанбул, година по-късно взе участие на Венецианското биенале, първо от общо шест участия.
Солаков остава настрана от най-малко няколко клишета: за едвам свързващия двата края човек на изкуството; че няма по какъв начин да си сполучлив на интернационално равнище, в случай че към момента живееш в България; наложителното намиране на съответен жанр, който да направи художника различим. Към сегашен миг, " недко солаков картини цени " е най-търсената композиция от думи за него в Гугъл.
Биографията на Солаков наподобява като възходящ лист от триумфи. Имало ли е миг на отчаяние, който не може да разчетем в формалната версия на работата му? " Веднъж си споделих: дали не съм has-been? Споделих страховете си на една галеристка, само че тя ми сподели, че въпреки всичко никой не може да ми отнеме това, което съм направил. Нормално е, когато работиш доста време, да има спадове. Когато ме налегне такова въодушевление, непосредствено го показвам в работата си. " Подобен миг е имало след присъединяване му с " Живот (черно и бяло) " в централната галерия на Венецианското биенале през 2001 година " Тогава си споделих: " Е, Недко, дотук ли беше всичко? " Имах възприятието, че ще отивам единствено надолу. "
Четено Коментирано Препоръчвано 1 Коментари и разбори 2 Ритейл 3 Коментари и разбори 1 Свят 2 Коментари и разбори 3 Политика 1 Коментари и разбори 2 Коментари и разбори 3 Свят Реклама
Следва ново придвижване нагоре. През 2007 година демонстрира на Documenta в Касел, най-престижния интернационален конгрес за модерно изкуство, " Строго секретно ", работа от 1989 година, която също приказва за интервала на Солаков като сътрудник на Държавна сигурност, и новата тогава серия рисунки Fears, която през годините той развива с огромен триумф. Да показа работа от края на 80-те на толкоз знаково място за него е доказателство, че е намерил верния път в тъмното. " Тогава нямах концепция какво има оттатък, какъв е този art world. Не знаеш къде е стената и къде би трябвало да я разбиваш . Всичко това, до момента в който на куратори и галеристи им е писнало от големия поток от хора, които желаят да се осъществят. "
Сега потокът хора е може би на назад във времето. " Ситуацията на Запад е към този момент доста друга, изключително на фона на тази политическа уместност от последните две-три години, която за благополучие я нямаме тук, макар всички останали идиотщини у нас. Стига се към този момент до ексцесии. " Как тази политическа уместност въздейства на работата му? " Не ми въздейства, не ме преглеждат по метода, по който се демонизират някои хора. Мен ме канят като Недко Солаков, който споделя истории. " Темата за упованията към актьора през днешния ден има наличие в идната му галерия в Европа - A Cornered Solo Show #2 в Националния музей за изкуство от XXI век (MAXXI) в Рим, която отваря през май (междувременно, A Cornered Solo Show #1 е в Музея за съвременно изкуство (Mudam) в Люксембург до 18 април).
В ателието на Недко Солаков Съвременното изкуство като чудноват бизнес
Според него няма кой знае каква разлика в приемането на българското модерно изкуство в международен проект. " Никой в никакъв случай не ни е обръщал внимание. " Дава образец и с идната централна галерия на Венецианското биенале, в която няма българско наличие (инсталацията " Ето къде си " на Михаил Михайлов показва страната при националните участия). " Това не е обикновено. " За него отчасти пояснение е, че липсва държавен интерес: износът на изкуство е нормално посредством културните ни центрове, а техните практики той разказва като " вън от всевъзможен локален и интернационален подтекст ".
" Моят бизнес е доста чудноват. Няма отъпкани пътеки. " Вижда се като човек, почнал от нулата и направил всичко самичък. " Много хора не могат да вдървен по какъв начин е станала тази работа, което ражда тайни теории. " Той няма подготвени препоръки по какъв начин един художник от България може да стане интернационално демонстрират, продаван и оценен. " Дори и някой млад художник да тръгне по моя път, пътят към одобряването към този момент е различен. Това не прави пътят по-лесен или по-труден, само че към този момент е друг. "
Бюлетин Капитал: Light
Всяка събота заран: просвета, изкуство, свободно време.
Вашият email Записване
Той пази един сложен баланс: самичък прави оценка високо продукцията си, върви на всички места с биографията си, която се простира в над четири десетилетия работа, в същото време резервира възприятие за комизъм и нововъведение, потребността да отхвърля тежестта и да стартира изначало. Суетен и несуетен в разнообразни моменти.
Солаков резервира салдото и в най-новата си галерия: " 10+1 картини " в изложба Credo Bonum. В нея той демонстрира 10 нови работи, рисувани сред юли и август предходната година.
Sinners, част от изложбата " 10+1 " картини
За тази серия той работи с класическия за френската живопис през XIX век размер 130х162 см. " Този формат си го обичам. " Завършва серията с работа от 1987 година, интервал, в който по-често работи в същите размери. В този размер е и картината " Гризящата ме съвест " от 1988 година, изложена в " Квадрат 500 " - тя е неговото " смирение ", както самичък се показва, от опита му на сътрудник на Държавна сигурност, в миналото откровено вярвал в системата. " Така споделих bye-bye на социализма през цялото време, до момента в който други художници започнаха да го громят доста по-късно. "
Реклама
Новата галерия стартира като персонално тестване. " Исках да ревизира доколко още мога да сътворявам живопис ", споделя Солаков, роден през 1957 година в Червен бряг. Син е на скулптора Митьо Солаков (1931 - 2010) и татко на Димитър Солаков, " страховит художник, който също споделя истории посредством работата си, само че по напълно друг от моя метод ".
Професия storyteller
Описва актуалната серия като " огромна разказвателна апаратура ". В текста към изложбата той е избран като " превъзходен повествовател на истории ", израз, който в последно време придобива все по-голяма известност измежду изобретателните и информационни специалности, изключително когато става дума за репрезентация в обществените мрежи. Кога при Солаков една концепция става история? " Не знам за другите, аз истории описвам от многo, доста от дълго време. Идеята през цялото време би трябвало да може да се трансформира в история. " Storytellers е и заглавието на една от картините в изложбата.
В доста работи на Солаков историята е допълнена от текст, от време на време във, от време на време отвън картините, само че за него той не е наложителен детайл, с цел да се реализира целокупност. Дава образец с пърформънса " Живот (черно и бяло) ", основан през 1998 година, след това с присъединяване във Венеция и на още близо 40 места. В началото на 2020 година беше показан по едно и също време в музея за модерно изкуство " Тейт модърн " в Лондон и в Лахор, Пакистан. В основата на пърформънса са двама души, които боядисват стените на пространството в черен и бял цвят. Те непрестанно се следват и пребоядисват частта, която другият към този момент е направил. " В концептуалните жестове огромно значение има названието на работата, материалите, от които е направена. Една друга работа от 1998 година, Help Yourself (Russian Roulette), показваше седем еднообразно изглеждащи красиви сладки под капак, само че в една от които имаше нокти от краката и ръцете ми. Няма да схванеш смисъла, в случай че не прочетеш заглавието и изразните средства. "
В новата галерия той не е имал прецизен прелиминарен проект. " Искаше ми се да не опълчвам работите, преди да бъдат подредени, да не изобретявам авансово. " Тогава сяда в ъгъла на Credo Bonum и както написа на текста на самата стена в дъното, измисля го на телефона си. Самото му преместване на стената е развой, който прави изведнъж. " Не преустановявам процеса. Ако някой ме попита нещо, го смъмрям. "
Автор: Надежда Чипева Реклама
В разказите си той постоянно употребява политически събития, с цел да разграничи другите етапи на работата си. " Действително 10 ноември 1989 година беше разграничителна линия. Последните откупки на мои картини от страната бяха направени напролет на 1990 година Оттам насетне - шапка на сопа. " През 1992 година е измежду българските художници на биеналето в Истанбул, година по-късно взе участие на Венецианското биенале, първо от общо шест участия.
Солаков остава настрана от най-малко няколко клишета: за едвам свързващия двата края човек на изкуството; че няма по какъв начин да си сполучлив на интернационално равнище, в случай че към момента живееш в България; наложителното намиране на съответен жанр, който да направи художника различим. Към сегашен миг, " недко солаков картини цени " е най-търсената композиция от думи за него в Гугъл.
Биографията на Солаков наподобява като възходящ лист от триумфи. Имало ли е миг на отчаяние, който не може да разчетем в формалната версия на работата му? " Веднъж си споделих: дали не съм has-been? Споделих страховете си на една галеристка, само че тя ми сподели, че въпреки всичко никой не може да ми отнеме това, което съм направил. Нормално е, когато работиш доста време, да има спадове. Когато ме налегне такова въодушевление, непосредствено го показвам в работата си. " Подобен миг е имало след присъединяване му с " Живот (черно и бяло) " в централната галерия на Венецианското биенале през 2001 година " Тогава си споделих: " Е, Недко, дотук ли беше всичко? " Имах възприятието, че ще отивам единствено надолу. "
Четено Коментирано Препоръчвано 1 Коментари и разбори 2 Ритейл 3 Коментари и разбори 1 Свят 2 Коментари и разбори 3 Политика 1 Коментари и разбори 2 Коментари и разбори 3 Свят Реклама
Следва ново придвижване нагоре. През 2007 година демонстрира на Documenta в Касел, най-престижния интернационален конгрес за модерно изкуство, " Строго секретно ", работа от 1989 година, която също приказва за интервала на Солаков като сътрудник на Държавна сигурност, и новата тогава серия рисунки Fears, която през годините той развива с огромен триумф. Да показа работа от края на 80-те на толкоз знаково място за него е доказателство, че е намерил верния път в тъмното. " Тогава нямах концепция какво има оттатък, какъв е този art world. Не знаеш къде е стената и къде би трябвало да я разбиваш . Всичко това, до момента в който на куратори и галеристи им е писнало от големия поток от хора, които желаят да се осъществят. "
Сега потокът хора е може би на назад във времето. " Ситуацията на Запад е към този момент доста друга, изключително на фона на тази политическа уместност от последните две-три години, която за благополучие я нямаме тук, макар всички останали идиотщини у нас. Стига се към този момент до ексцесии. " Как тази политическа уместност въздейства на работата му? " Не ми въздейства, не ме преглеждат по метода, по който се демонизират някои хора. Мен ме канят като Недко Солаков, който споделя истории. " Темата за упованията към актьора през днешния ден има наличие в идната му галерия в Европа - A Cornered Solo Show #2 в Националния музей за изкуство от XXI век (MAXXI) в Рим, която отваря през май (междувременно, A Cornered Solo Show #1 е в Музея за съвременно изкуство (Mudam) в Люксембург до 18 април).
В ателието на Недко Солаков Съвременното изкуство като чудноват бизнес
Според него няма кой знае каква разлика в приемането на българското модерно изкуство в международен проект. " Никой в никакъв случай не ни е обръщал внимание. " Дава образец и с идната централна галерия на Венецианското биенале, в която няма българско наличие (инсталацията " Ето къде си " на Михаил Михайлов показва страната при националните участия). " Това не е обикновено. " За него отчасти пояснение е, че липсва държавен интерес: износът на изкуство е нормално посредством културните ни центрове, а техните практики той разказва като " вън от всевъзможен локален и интернационален подтекст ".
" Моят бизнес е доста чудноват. Няма отъпкани пътеки. " Вижда се като човек, почнал от нулата и направил всичко самичък. " Много хора не могат да вдървен по какъв начин е станала тази работа, което ражда тайни теории. " Той няма подготвени препоръки по какъв начин един художник от България може да стане интернационално демонстрират, продаван и оценен. " Дори и някой млад художник да тръгне по моя път, пътят към одобряването към този момент е различен. Това не прави пътят по-лесен или по-труден, само че към този момент е друг. "
Бюлетин Капитал: Light
Всяка събота заран: просвета, изкуство, свободно време.
Вашият email Записване
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ