Защо колкото си по-глупав се мислиш за много умен
Вероятно и вие сте се озадачавали от хора, които са извънредно надалеч от действителната визия за себе си. Те постоянно се майтапят просташки, като си мислят, че са остроумни; приказват и доста нелепости или са " професори по всичко ".
Твърде евентуално е те в действителност да го имат вяра - че са остроумни, и въобще да не си дават сметка, че в действителност интелектуалният им багаж не доближава. Защото, става известно, че колкото си по-глупав, за толкоз по-умен се мислиш.
Ето го и научното пояснение: През 1999 година двама учени от Университета Корнел - Дейвид Дънинг и Джъстин Крюгер, разгласяват проучването си, в което разказват когнитивно деформиране, станало известно след това като резултат на Дънинг-Крюгер .
Той се демонстрира в две посоки: неквалифицираните са склонни да надценяват качествата си, а висококвалифицираните - да правят оценка качествата си по-ниско, в сравнение с са в реалност.
Ефектът на Дънинг-Крюгер изяснява за какво в доста случаи некомпетентността не прави хората комплицирани или страхливи, а в противен случай - те постоянно са благословени със свръх самонадеяност, провокирана от нещо, което усещат като познание. И противоположното - фактически грамотните и начетените постоянно неправилно позволяват, че другите са носители на равностойни на техните разбирания и знания.
Как можем да разберем дали не сме си повярвали прекомерно доста? За да четете това, вие евентуално сте експерт в нещо и търсите отговори. Припомнете си четенето в университета да вземем за пример. Колкото повече сте се образовали в нещо, сте осъзнали какъв брой още доста ви следва и какъв брой малко знаете. Въпреки това, в процеса на натрупването на познания, и самочувствието ви в дадената област се покачва.
Тогава си помислете какъв брой малко знаят другите за вашата работа. Поставете се на тяхно място. Така излиза, че и вие знаете доста малко за всяка друга област, друга от тази, в която сте специалист.
Ефектът Дънинг-Крюгер се отнася за всички - може да сме необикновено способени в някоя област, само че цялостни невежи в друга. Затова е значимо да не забравяме, че ученето и развиването са процеси, които не стопират цялостен живот.
Твърде евентуално е те в действителност да го имат вяра - че са остроумни, и въобще да не си дават сметка, че в действителност интелектуалният им багаж не доближава. Защото, става известно, че колкото си по-глупав, за толкоз по-умен се мислиш.
Ето го и научното пояснение: През 1999 година двама учени от Университета Корнел - Дейвид Дънинг и Джъстин Крюгер, разгласяват проучването си, в което разказват когнитивно деформиране, станало известно след това като резултат на Дънинг-Крюгер .
Той се демонстрира в две посоки: неквалифицираните са склонни да надценяват качествата си, а висококвалифицираните - да правят оценка качествата си по-ниско, в сравнение с са в реалност.
Ефектът на Дънинг-Крюгер изяснява за какво в доста случаи некомпетентността не прави хората комплицирани или страхливи, а в противен случай - те постоянно са благословени със свръх самонадеяност, провокирана от нещо, което усещат като познание. И противоположното - фактически грамотните и начетените постоянно неправилно позволяват, че другите са носители на равностойни на техните разбирания и знания.
Как можем да разберем дали не сме си повярвали прекомерно доста? За да четете това, вие евентуално сте експерт в нещо и търсите отговори. Припомнете си четенето в университета да вземем за пример. Колкото повече сте се образовали в нещо, сте осъзнали какъв брой още доста ви следва и какъв брой малко знаете. Въпреки това, в процеса на натрупването на познания, и самочувствието ви в дадената област се покачва.
Тогава си помислете какъв брой малко знаят другите за вашата работа. Поставете се на тяхно място. Така излиза, че и вие знаете доста малко за всяка друга област, друга от тази, в която сте специалист.
Ефектът Дънинг-Крюгер се отнася за всички - може да сме необикновено способени в някоя област, само че цялостни невежи в друга. Затова е значимо да не забравяме, че ученето и развиването са процеси, които не стопират цялостен живот.
Източник: lifestyle.bg
КОМЕНТАРИ