Вероятно и вие сте от хората, които имат приятели от

Вероятно и вие сте от хората, които имат другари от близкото минало, на които сте изгубили дирите. Вероятно и вие си задавате въпроса какво се случва с тях, какъв е животът им? Как се случи по този начин, че от неразделни другари преди, през днешния ден сте изцяло непознати?

Истината е, че някои от другарствата ни просто не устояха теста на времето, други се стопиха безшумно и незабелязано, трети се изгубиха в рутината на всекидневието ни.

Но, за какво с времето ни е все по-трудно да сътворяваме нови другарства, а старите понижават? Потърсихме отговорите на този въпрос и открихме 10 съществени аргументи. Признаваме, допустимо е малко да ви натъжим. Да ви върнем в безоблачните времена на детството, когато другарствата бяха откровени, чисти и най-много лесни.

Да, през днешния ден към този момент сме пораснали девойки и момчета. Новите другарствата не са по този начин лесни, само че не са и невъзможни. А старите другарства, те са най-ценният подарък, който човек може да получи в живота си. Да го ценим и пазим е урокът, който всеки от нас би трябвало да научи.

1. Неизбежните промени

В годините на детството, да се запазят приятелите е елементарно, защото имаме доста допирни точки: вървим в едно и също учебно заведение, живеем в един и същи квартал, имаме сходни ползи. Но с порастването тези неща се трансформират. Дипломираме се, сменяме квартала, жилището, започваме работа. Отначало наподобява, че всичко ще си остане същото, че връзката с приятелите ще продължи от разстояние, само че с времето тези връзки последователно отслабват – без значение дали ни харесва или не. Нека това не ви стресира, скоро ще създадете нови другарства или ще осъзнаете, че сте общували с някои хора единствено, тъй като сте се виждали по пет пъти в седмицата.

2. Различни възгледи за живота

Приятелството от детството е чисто и доброжелателно, няма персонални ползи, просто си изкарвате прелестно с хората към вас, а те ви отвръщат със същото. С възрастта идва опитът, който образува нашите възгледи за живота и отношението към близките. В този миг стартирате да гледате на приятелите си с друго око. Ще излизате с тях по няколко пъти в седмицата, само че когато описват случки от всекидневието си, ще установите, ще вашите пътища са разнообразни. Ще осъзнаете, че в никакъв случай не бихте се сприятелили, в случай че срещнете този човек в този момент. Такива неща се случват непрекъснато, не съжалявайте.

3. Смяна на целите

Какви са главните цели в живота на един възрастен човек? Обикновено фамилията и работата. Ето за какво, в случай че вие сте свили фамилното гнездо, а ваш другар не е, ще ви бъде доста мъчно да поддържате предходните близки връзки. В новия ви живот е обикновено да създавате другарства измежду сътрудниците или с родители от обкръжението на вашето дете. Срещите със остарялата компания може да се окажат тягостни – ще установите, че ползите ви от дълго време не се припокриват, а другарството ви е история, която съществува единствено във вашите мемоари.

4. Липса на предходното внимание

Ситуация: решавате да отидете до комерсиалния център. Случайно срещата другар от близкото минало, с кого все не ви остава време да седнете на по кафе. Поздравявате се сърдечно, разменяте дежурни изречения, а когато срещата завърши, у вас остава чудноват послевкус: към този момент не си обръщате такова внимание и се чудите, близки ли сте или не? И тези подозрения не са безпочвени – вие към този момент не изразявате страстите си по този начин намерено, както преди. Разговорите са все по-общи и далечни.

5. Нов кръг от другари

Отличителна линия на младостта е, че новите познанства се основават бързо. Първите стъпки в професионалното занятие могат да ви обхванат изцяло, изключително, в случай че шефовете поставят особени старания за сближение на колектива. Така, без да се усетите, ще установите, че сте основали нов другарски кръг с хора от службата. Един от многото образци по тази причина по какъв начин другите пътища в живота трансформират околните другари в непознати.

6. Душата на компанията

Всички сме изпадали в сходна обстановка: когато всички в компанията са налице, си изкарваме ужасно – смеем се, описваме прекарванията си, споделяме фантазиите си, само че в случай че по някаква причина същата тази компания остане без свързващия човек, като че ли всички губят способността си да споделят. Това единствено потвърждава, че хората от този кръг в действителност не изпитват чак такава обвързаност, а събиранията са единствено декор на общуването сред вас и душата на компанията.

7. Очакванията на вашите другари

Приятелите ви са привикнали да бъдете душата на компанията или пък назад – вие да сте меланхоликът, който постоянно изпада в своите „ отнесени “ положения. Но хората са склонни да се трансформират: да вземем за пример вашето положително въодушевление може да се трансформира във метафизичен разсъждения. Ако вашите другари не виждат тази смяна и не я одобряват, вие ще останете с чувството, че сте неразбрани, ще изпитате отчаяние и последователно ще изградите невидима стена, която ще ви отдалечи от тях. Не съжалявайте. Истинските другари се възприемат такива каквито са. С всичките странности, промени в настроенията, дефекти.

8. Загуба на интерес

Ако сте обградени от хора, които непрестанно търсят вашето внимание, евентуално в даден миг ще поискате да го насочите към някой различен. Така обаче от човек привикнал да бъде под светлините на прожекторите, може да се окажете в обстановка на човек, борещ се вниманието на близките. Това може да е и прелестна опция да осъзнаете, че тези хора не са били същински другари, а просто са подхранвали егоцентризма си посредством вас.

9. Егоизъм

Имате другар, който ви търси единствено когато има проблем и желае да го показа или пък подобен, който постоянно желае някаква услуга от вас? С течение на времето е обикновено да започнете да се чувствате употребен. Не сте единствен – разнообразни изследвания удостоверяват, че половината от хората, които считаме за същински другари в действителност не са, и не биха ни подкрепили в дадена обстановка. Затова деликатно избирайте хората от вашето обграждане.

10. Непринудеността, която изчезна

Колкото повече остаряваме, толкоз по-често виждаме, че към този момент мъчно сътворяваме нови другарства. Случайните познанства стават по-официални, няма я онази непрестореност, онази лекост, с която разкривахме душите си. Сега сме по-резервирани, малко изтощени да представяме себе си в най-хубавата светлина пред непознати. Така или другояче една-две срещи не пораждат специфична връзка сред хората, по тази причина и изгубването им от живота ви не би трябвало да провокира някакви специфични страсти. За сметка на това пък осъзнаваме какъв брой значими са същинските другари в живота ни. Дори и да са единствено двама.