Вероятно беше неизбежно, че саудитската кралска чистка, при която 11

Вероятно беше неизбежно, че саудитската кралска чистка, при която 11 принцове и десетки бюрократи бяха упрекнати в корупция, ще бъде съпоставена с антикорупционните акциите на съветския президент Владимир Путин и китайския му сътрудник Си Цзинпин, които са необятно публични и доста изборни. Но престолонаследникът принц Мохамед бин Салман (MbS), който предприе репресиите, прилича Путин и по други рискови черти.

Няма подозрение, че Саудитска Арабия е и от дълго време е била корумпирана. Не е изненада, че хиляди членове на кралското семейство в една безспорна монархия естествено гледат на публичната торбичка като на своя. Но говоренето за това в никакъв случай не е било безвредно, даже за един принц. През последните три години - тъкмо когато MbS, както е прочут престолонаследникът, се е издигнал на власт - трима дисиденти от саудитското кралско семейство бяха похитени в Европа и скрито върнати със самолети у дома. Най-високопоставеният от тях, принц Султан бин Турки, племенник на крал Фахд, който управляваше Саудитска Арабия до 2005 година, беше открит критик на корупционни практики в саудитското държавно управление. Саудитците отвлякоха него и 20 души от неговия антураж през февруари 2016 година и не е бил виждан, откогато бойци го подчинили с принуждение на летището в Рияд.

Във всеки властнически режим битката с корупцията може да бъде единствено предлог за консолидация на властта, тъй като естеството на системата е плодородно корупцията. Винаги има еднакъв тип: хората, които са покрай източника на власт, получават най-доходоносните държавни поръчки. Твърди се, че принц Митеб биб Абдула, някогашен шеф на Националната армия, наградил с контракти за 10 милиона $ личните си компании; някогашният губернатор на град Рияд Туки бин Абдула е упрекнат, че е направил същото по рентабилен план в Рияд. Както в Русия и Китай, обаче, на хората към трона, които не тъпчат по непочтен метод джобовете си, се гледа с повече съмнения, в сравнение с тези, които го вършат. Прочистването на няколко десетки души, в това число и относително демократичния милиардер принц Алуалид бин Талал, който да вземем за пример предлага да се вдигне възбраната в Саудитска Арабия за дамите да карат коли доста преди MbS да реши да я анулира, не трансформира същността на режима и е толкоз обезпокоително, колкото арестуването от Путин на петролния олигарх Михаил Ходорковски през 2003 година Този ход циментира силата на Путин и принуди други богати руснаци да се подредят в редица, което в последна сметка води до рецентрализация и непоколебим държавен надзор върху съветската стопанска система.

По-трудно е обаче да съжаляваме за принцовете, затворени в първокласен хотел, в сравнение с за създалия се самичък милиардер Ходорковски, който се приземи в неопрощаващата съветска затворническа система. Други аспекти на държанието на принца, наподобяващо това на Путин, са по-тревожни.
Саудитска Арабия не се модернизира, а се путинизира / БГНЕС
Точно преди да оглави новия орган за битка с корупцията, който стартира чистките, MbS разгласи, че ще построи многомилиарден научно-фантастичен град в пустинята, наименуван Неом. Днес на мястото няма безусловно нищо, само че всичко е в главата на принца - блестящите небостъргачи, роботите, които се занимават с всичко, световният център, който се простира сред Египет, Йордания и Саудитска Арабия - оазис на относителната независимост, в която дамите да може да споделят публични места с мъже, само че няма да бъде позволен алкохол. Това е по-скъпа версия на Сочи, субтропичния хазаин на Зимна олимпиада на Путин, който коства 50 милиарда $ и разубеди доста от града да кандидатства за хазаин на бъдещите игри.

И в двата случая поставената цел беше да накара една властническа страна да наподобява по-отворена към света, да показва футуристична визия в оазис, който с годините ще получи повече вложения от останалата част от страната. Сочи в този момент има доста блестящи нови здания, само че не съумя да преориентира Русия в очите на света, тъй като тъкмо когато Олимпийските игри завършиха, Путин подреди нахлуването в Крим.

Саудитска Арабия при ръководството на крал Салман и сина му също по този начин наподобява по-агресивна, в сравнение с при предшествениците им. Интервенцията в Йемен, блокадата на Катар, последното обвиняване към Иран за осъществяването на "акт на война" против кралството и появяването на Саад ал-Харири в Рияд след оставката му като министър председател на Ливан са признаци, че кралството се готви за война с Иран. Засега ще се лимитират до всеки спор, който не включва директна борба. Путин също избра косвени спорове със своите западни съперници, както в някогашния Съветски съюз, по този начин и в Сирия.

В сирийския спор Путин е от същата страна като Иран и това може да изясни неотдавнашното посещаване на крал Салман в Москва и честите контакти сред MbS и Кремъл. Предвид последните неуспехи на политиката на Съединени американски щати в Близкия изток, Русия и Саудитска Арабия считат, че могат да играят по-активна роля, което постанова тяхното съгласуване. Кралят, неговият правоприемник и съветският президент приказват на еднакъв език:

Те са водачи, които могат да вземат бързи и значими решения, без да се тормозят за вътрешните инспекции и салда. Техните "антикорупционни кампании" им оказват помощ да държат съперниците под надзор. Техните суетни планове, под сладникавата обвивка, съдържаща лозунги на британски език за бъдещето, са персонална упоритост в световен мащаб, а не за оправяне на изостаналите, основани на стоките за необятно ползване стопански системи на техните страни за бъдещите генерации.
Саудитска Арабия не се модернизира, а се путинизира / БГНЕС
Подобно на MbS с неговата саудитска визия от 2030 година, министър председателят на Путин Дмитрий Медведев обича велики видения и дълготрайни стратегии. Усилията за тяхното актуализиране в никакъв случай не стопират в Москва - Русия също има своята "Стратегия 2030."

Съществува мощно прелъщение за западните коментатори, изключително тези в Съединени американски щати, да показват MbS като модернизатор, опитващ се да докара династията на Сауд в актуалния свят и Путин като назадничав деспот, който връща Русия в предишното. Но единствената причина това прелъщение да разграничава съществуващото е, че Саудитска Арабия е обичаен съдружник на Съединени американски щати и зложелател на един остарял зложелател - Иран. В реалност, има доста повече прилики, в сравнение с разлики сред двете най-важни петролни диктатури в света. Техните ползи се привеждат в сходство с техния най-съществен пазар. Заедно те договориха цените на петрола до равнище, което им разрешава да поддържат разноски за защита и мегапроекти. Техните геополитически ползи през днешния ден не се привеждат в сходство, само че това няма да попречи на естественото им взаимно привличане... /БГНЕС

-----------------------------------

Леонид Бершидски, организация „ Блумбърг “.