„Живот на 100”: Рецептата за дълголетие на Вера Каменова
Вера Каменова е на 94 години и тренира всеки ден заран и вечер. Спортист по душа, икономист по обучение, подстрекател по предопределение. Родена е в Русия, само че на 10-годишна възраст се мести със фамилията си в България. Заживяват в село Деветаки, където са най-хубавите ѝ мемоари.
„ Ние не бяхме виждали биволи. В Свищов видяхме биволи, не бяхме виждали впрегнати крави, коне и волове. Ходехме в пещерата в нашето село Деветаки, и като възпитаници ни водеха и разнообразието беше голямо”, спомня си тя.
„ Понеже съм родена в Ростов на Дон и там българските деца играехме с казашките деца и там още съм яздила коне, плували сме в реката и още оттогава съм почнала да се размърдвам. Като дойдохме в България, продължихме. В учебно заведение си правехме извършения всяка утрин. Професионално тласках диск”, описа Вера.
Снимка: btvnovinite.bg
На млади години тя работи като икономист в комитета по обмисляне, където минават 40 години от живота ѝ. Там се среща и със брачна половинка си, който бил агроном.
Днес към всекидневното придвижване тя прибавя и грижите за цветята в градината. „ Аз изобщо тук не спирам, изобщо не можете да ме видите седнала”, акцентира Вера.
Запознахме се с нея в Дома за остарели хора „ Дълголетие”, където живее втора година. Съпругът ѝ към този момент го няма и тя избира да прекара старините си в компанията на новите си другари тук, с цел да не тежи на околните си. Има две деца, двама внуци и трима правнуци. Въпреки че живее надалеч от комфорта на дома, тя не подценява обичаните си спортни занимания. Избира деликатно упражненията и храната си.
Снимка: btvnovinite.bg
„ Аз на 70 години бях по-зле, в сравнение с в този момент. Сега съм по-подвижна, сърцето ми е по-спокойно”, уверена е Вера. Подбира упражненията от книгите, които има, само че се поучава с лекари и не прави нищо на сляпо.
„ Подбирам си храната и се храня повече с ядки, семки, мед, лимони и ябълков оцет. Това е доста значимо. Те лекуват и организмът се поддържа”, акцентира още Вера.
„ Когато някой ме ядоса, затварям си очите и си представям една хубава гора, листенцата шумят, маймунките скачат от дърво на дърво, зайчета тичат всякакви животинки, по този начин се укротявам и не влизам в спор с никого”, добави тя.
Нейната рецепта за дългоденствие е придвижване, придвижване и отново придвижване. Тя е безапелационна, че възрастните хора да ядат по-малко месо и да го заместват с ядки и семки.
Вера е същински подстрекател, фантазията ѝ е да доближи 103 години, да надмине дядо си, който достигнал до 102. Затова всеки ден в градинката пред Дома за остарели хора прави тибетските си извършения и прегръща живота с необятна усмивка.
„ Ние не бяхме виждали биволи. В Свищов видяхме биволи, не бяхме виждали впрегнати крави, коне и волове. Ходехме в пещерата в нашето село Деветаки, и като възпитаници ни водеха и разнообразието беше голямо”, спомня си тя.
„ Понеже съм родена в Ростов на Дон и там българските деца играехме с казашките деца и там още съм яздила коне, плували сме в реката и още оттогава съм почнала да се размърдвам. Като дойдохме в България, продължихме. В учебно заведение си правехме извършения всяка утрин. Професионално тласках диск”, описа Вера.
Снимка: btvnovinite.bg
На млади години тя работи като икономист в комитета по обмисляне, където минават 40 години от живота ѝ. Там се среща и със брачна половинка си, който бил агроном.
Днес към всекидневното придвижване тя прибавя и грижите за цветята в градината. „ Аз изобщо тук не спирам, изобщо не можете да ме видите седнала”, акцентира Вера.
Запознахме се с нея в Дома за остарели хора „ Дълголетие”, където живее втора година. Съпругът ѝ към този момент го няма и тя избира да прекара старините си в компанията на новите си другари тук, с цел да не тежи на околните си. Има две деца, двама внуци и трима правнуци. Въпреки че живее надалеч от комфорта на дома, тя не подценява обичаните си спортни занимания. Избира деликатно упражненията и храната си.
Снимка: btvnovinite.bg
„ Аз на 70 години бях по-зле, в сравнение с в този момент. Сега съм по-подвижна, сърцето ми е по-спокойно”, уверена е Вера. Подбира упражненията от книгите, които има, само че се поучава с лекари и не прави нищо на сляпо.
„ Подбирам си храната и се храня повече с ядки, семки, мед, лимони и ябълков оцет. Това е доста значимо. Те лекуват и организмът се поддържа”, акцентира още Вера.
„ Когато някой ме ядоса, затварям си очите и си представям една хубава гора, листенцата шумят, маймунките скачат от дърво на дърво, зайчета тичат всякакви животинки, по този начин се укротявам и не влизам в спор с никого”, добави тя.
Нейната рецепта за дългоденствие е придвижване, придвижване и отново придвижване. Тя е безапелационна, че възрастните хора да ядат по-малко месо и да го заместват с ядки и семки.
Вера е същински подстрекател, фантазията ѝ е да доближи 103 години, да надмине дядо си, който достигнал до 102. Затова всеки ден в градинката пред Дома за остарели хора прави тибетските си извършения и прегръща живота с необятна усмивка.
Източник: btvnovinite.bg
КОМЕНТАРИ