Вера Аткинс е може би най-емблематичната и възвеличавана жена-таен агент

Вера Аткинс е може би най-емблематичната и възвеличавана жена-таен сътрудник в историята на международния боен шпионаж. Тя е подстрекател освен на редица доброволци, станали част от шпионската мрежа на Англия по време на Втората международна война, само че и на писателя Иън Флеминг, основал класическата сага за именития скришен сътрудник Джеймс Бонд.

Вера Мей Аткинс се ражда като Вера Мария Розенберг в еврейско семейство на 16 юни 1908 година в Галаци, Румъния. Баща й е с германско-еврейски генезис, майка й с британско-еврейско родословие. В младежките си години Вера учи модерни езици в Сорбоната в Париж, а по-късно приключва учебно заведение в Лозана. След това се записва да учи в секретарски лицей в Лондон. Когато приключва, работи като преводач и представител на петролна  компания в Букурещ. Младото момиче се сближава с антинхитлеристкия дипломат на Германия Фридрих Вернер фон дер Шуленбург. Завързва контакти и  с няколко представители на английското разузнаване и антифашистки придвижвания. Разговорите с тях и новите познания, които натрупа Вера, възпламеняват пламъка, който ще гори в сърцето й до края на земния й път.

По това време тя живее с родителите си в голямо имение в румънската столица. През 1932 година обаче татко й, богат предприемач, банкрутира и година по-късно си отива от този свят. След гибелта му (през 1937 г.) Вера и майка й емигрират в Лондон, най-много поради настъпващия неподходящ политически климат на нацистки и антисемитски настроения в страната. Там бъдещата шпионка приема моминското име на майка си и е записана като Вера Аткинс. За сдобиване с английско поданство по-късно й оказват помощ старите й познайници, с които се среща, до момента в който живее и работи в Румъния.
По време на Втората международна война Вера стартира да събира разследваща информация за английските управляващи. През февруари 1941 година става част от учредената година по-рано загадка английска организация SOE (Special Operations Executive). Тази конструкция е  известна като „ Тайната войска на Чърчил “.
Първоначално Вера Аткинс заема поста на секретарка, само че това доста бързо се трансформира. Назначават я на високопоставена служба като помощник на полковник Морис Бъкмастър - главнокомандващия френската секция в организацията – секция F. Вера става публично офицер от разузнаването, а по-късно е удостоена с чин лейтенант. Тя се трансформира бързо в незаменима част от всичко протичащо се в секция F. Натоварена с доста виновни задания и взема присъединяване във всяко събитие в тайната организация. Интервюира новобранци, вербувани за секрети сътрудници, включва се ефективно в тяхното образование и планирането  на бъдещите им секрети интервенции, провежда отпътуването им до Франция, подсигурява им терен, където да се настанят, подправени документи, оръжия и всевъзможни други нужни такъми. Дори се грижи за облеклото и външния им тип. Отговаря също за заплатите на наемниците и тяхното навременно погашение. Изпраща множеството от сътрудниците си персонално до летищата, от които отпътуват, с цел да се убеди, че всичко ще бъде наред. 

Според мнозина шпионката засенчва с дейностите си даже самия Бъкмастър и тя е считана за мозъка на множеството осъществявани  разследващи интервенции. Интелигентността й и нюхът към разследващите действия са пословични. Също по този начин тя постоянно съумява да разгадае зле кодирани или видимо неразгадаеми известия, които даже формалните декодери не можели да разчетат. Секция F изпраща над 470 настоящи сътрудници във Франция, от които 39 (в някои  източници 37) са дами.

Те са под директното командване на Вера. Агентите и чиновниците на SОЕ били представители на разнообразни публични прослойки и с най-разнообразни специалности – от художник, таксиметров водач и публицист през музикант и интелектуалец, та чак до жокей, готвач, банкер и и така нататък Най-важните  условия, на които всички искащи да станат секрети сътрудници трябвало да дават отговор, били да приказват съвършен френски език и да са смели. Самата Вера Аткинс споделя:

 „ Обикновените хора от време на време разкриват много непредвидени мощни страни. Тези хора нямаха подозрения по отношение на значимостта на успеха над нацизма. Те поеха опасности, чувствайки, че това е тяхно  задължение; те направиха доброволна жертва ”.

Постепенно Вера Аткинс се трансформира в най-влиятелната и съумяла в работата си жена в историята на международния шпионаж. Често я разказват като студена, строга, сериозна и сурова жена. Но всички са единомислещи за едно – нейната голяма угриженост и възприятие за отговорност към подчинените и сътрудниците й. Тя поддържала непрекъсната връзка и с околните на своите сътрудници, като ги уведомила какво се случва с тях.

Целите и сполучливите интервенции на SOE включват саботиране на военните дейности и разваляне на военна техника, употребена от Оста, спиране на линиите за доставка на оръжия на  съперниците на Англия. Това от време на време се случва индиректно, в други случаи сътрудниците работят непосредствено като се намесват с директни военни дейности. Друга значима цел на организацията и нейните сътрудници е разпространяването на агитация, отнасяща се до морала на представителите на Оста и морала, царящ в окупираните територии. Тайните сътрудници предизвикат ненавист и неодобрение в окупираните страни, която постоянно довежда до многочислени стачки и гражданско непокорство, с които Оста би трябвало да се оправи.  


Вера Аткинс остава на поста си в SOE до края на Втората международна война, когато организацията е разформирована. Но даже и по-късно тя продължава да е загрижена за сътрудниците си и наблюдава историята на всеки един от тях. Особено значимо за лейтенант Аткинс било да разбере какво се е случило със 118-те сътрудници, които по този начин и не се завърнали от Франция и потънали в нeизвестност. 14 от тях били дами. В продължение на една година Вера събира доказателства, посещава концентрационни лагери, разпитва немски пазачи, пътува до Франция и Германия, приказва с военнопленници, с цел да наблюдава ориста на изчезналите сътрудници. Тя открива гибелта на 117 от тях, знаейки тъкмо по кое време, къде и по какъв начин са били убити от нацистките бойци. Единственият неуреден случай е този на скришен сътрудник, изпратен в Марсилия с огромна сума пари на разположение. Има две версии за ориста му, защото се знае, че е заложил парите на хазарт. Или е спечелил огромна сума от залагането и е заживял някъде из Франция с парите и подправената си идентичност, или е изгубил залога и в резултат на това се е самоубил.
Докато Вера Аткинс организира голям брой разпити на арестувани противников очевидци, те с удивление означават, че тя е осъществила най-умелите и продуктивни разпити, които са им правени до момента, включитено и Рудолф Хьос, немския комендант на Аушвиц.
През 1987 г.  френското държавно управление отличава Вера Аткинс като  комендант на Почетния легион – голямо, въпреки и позакъсняло самопризнание. Тя получава и голям брой други награди, ордени, оценки и самопризнания, в това число и CBE (най-значимият медал на Британската империя), връчен й персонално от кралица Елизабет II.
Животът и делото на Вера Аткинс въодушевяват писателя Иън Флеминг, който основава в писанията си (по-късно се появяват и във филмите) тайнствения воин „ М “ и неговата секретарка в поредицата за Джеймс Бонд. Според мнозина М и Мис Мънипени (секретарката му), отразяват с облиците си черти, взети от характера и дейностите на най-великата шпионка на всички времена и нейния началник Морис Бъкмастър. Самият Флеминг е по едно и също време публицист и офицер от английското военноморско разузнаване по време на Втората международна война. Много от сюжетите и персонажите в книгите му са основани на действителни събития и лица. Както и в тази ситуация, който посочихме нагоре.   
На 24 юни 2000 година Вера Аткинс си отива от този свят, на 92-годишна възраст. Британската шпионка в никакъв случай не се е женила и няма деца.

Трейлър на кино лентата A Call to Spy, който споделя за основаването на SOE