Венецуела спря доставките на петрол за Куба, а САЩ продължават

Венецуела спря доставките на нефт за Куба, а Съединени американски щати не престават със своето ембарго над острова. Хавана е изправена пред цялостен колапс. Ще се откри ли излаз и какво цели Вашингтон?

След нападението на Съединени американски щати против най-близкия съдружник на Куба – Венецуела – и отвличането на президента Николас Мадуро Каракас приключи доставките на петрол за острова. В края на януари американският президент Доналд Тръмп дефинира Куба като „ изключителна заплаха за националната сигурност на Съединени американски щати “ и заплаши с наказателни мита всички страни, които не престават да доставят на Куба нефт и петролни артикули.

Президентът на Куба Мигел Диас-Канел назова ограниченията „ фашистки, незаконни и геноцид “. Междувременно съобщи, че Куба е подготвена за диалози със Съединени американски щати без условия. Президентът упорства, че неговият режим не е „ покрай неуспех “ и предприе дейности за подсилване на енергийния бранш.

Животът някак продължава

„ Тръмп е вманиачен, той желае безусловно да ни вземе въздуха. А другият е още по-фанатичен, когато става дума за Куба “, споделя пред Дъждовни води Алейда, която дава стаи чартърен в Хавана. „ Другият “ за нея е американският външен министър Марко Рубио, който е от кубински генезис. Той е считан за главен мотор на политиката на “максимален напън “ против Венецуела и Куба. „ Остава ни единствено да чакаме да забележим какво ще се случи “, споделя загрижено Алейда.

„ Понякога си мисля, че Тръмп ще ни нападне, а в други случаи – че няма да ни изостави, с цел да може след това да се показа като избавител “, декларира от своя страна 21-годишната чиновничка Рейчъл. Тя не крие, че чака бъдещето да е мъчно

„ Тръмп вреди на нас, елементарните хора, не на държавното управление “, счита Рамон. Той е над 60, кара такси и живее с приходите от туризма, който предходната година продължи да се срутва. Междувременно бензин се продава единствено против валута и след часове, прекарани по опашки на бензиностанциите. Прекъсванията на тока сред 10 и 15 часа към този момент са се трансформирали в нещо всекидневно в Хавана. Страната създава единствено 40 % от нужната ѝ електрическа енергия. И все пак животът в Хавана продължава да върви като че ли в естествения си темп.

Експертът по Латинска Америка Берт Хофман, който сега е в Хавана, удостоверява, че това е по този начин. „ Усещам едно огромно изчакване. Кризата е нормализирана. Спиранията на тока са се нараснали, бензинът е намалял, само че всичко остава релативно умерено. Движението по улиците не е спряло. “ Хофман обаче споделя, че това е лъжлива нормалност, защото пред управляващите няма никакви изгледи да намерят нефт.

Куба може до седмици да остане без бензин

По думите на Хофман от трети януари насам всичко е друго – откогато Венецуела отпадна като най-важния снабдител на гориво за Куба. Вторият по значимост снабдител Мексико също приключи плануваните за януари доставки – от девети декември насам нито един петролен танкер не е стигал до Куба.

През януари Куба съумя да купи танкер с нефт, който трябваше да дойде от Того, само че пътьом той смени курса и пое към Доминиканската република. Може да се допусна, че това е станало под натиска на Съединени американски щати, счита Хофман. „ Явно даже Куба да може да купи петрол, той не идва. “ Същото важи и за вероятните доставки от Алжир, Ангола, Китай или Виетнам. „ Допускам, че Съединени американски щати поставят огромни старания да попречат на това “, споделя специалистът. По тази причина е евентуално в близко бъдеще Куба въобще да остане без гориво, което ще докара до брутални последствия.

Експертите са на мнението, че настоящите потребности на Куба от гориво възлизат на 100 000 барела необработен нефт на ден. До момента от Венецуела се получаваха сред една четвърт и една трета от това количество. През 2025 година Мексико доставяше сред 6000 и 12 000 барела дневна, по-малки количества пристигаха от Русия и Алжир.

„ Носеха се клюки, че през февруари към този момент въобще няма да има петрол “, споделя Рейчъл. А тъй като февруари към този момент настъпи, тя се надява, че потреблението е намаляло и горивото може да стигне за по-дълго време.

През последните две години Куба влага доста в построяването на слънчеви паркове с китайска поддръжка, само че те не могат да покрият потребностите. Електроснабдяването в страната продължава да зависи от старите ТЕЦ-ове, които са руско произвеждане. Затова Куба има незабавна потребност от импорт на сила. Горивото, което страната добива, покрива 40 % от потребностите, само че то не може да бъде модифицирано в бензин и се употребява единствено в електроцентралите.

Никой не знае за какъв брой време ще стигне наличното гориво, показва Хофман. През януари „ Файненшъл Таймс “ излезе с прогнозата за още 15 до 20 дни. Последствията обаче при всички случаи ще бъдат съдбовни. „ Въпрос на седмици е бензинът да свърши. А в случай че няма бензин, освен туристите няма да могат да стигнат от плажа до летището, само че и храната от полето не може да стигне до града “, акцентира специалистът.

Мексико разгласи, че още тази седмица ще изпрати филантропична помощ. Освен това се вършат изследвания по дипломатически път за вероятните доставки на нефт. Мексико обаче зависи доста стопански от Съединени американски щати, заради което опциите за маневри са лимитирани.

Рубио желае промяна на режима

Мексиканската президентка Клаудия Шайнбаум предложи да посредничи за възможни договаряния сред Вашингтон и Хавана, въпреки да не е ясно защо би трябвало да се договаря. Американският външен министър Рубио въобще не скри на чуване пред Сената през януари, че задачата му е промяна на режима.

За разлика от Венецуела Куба има не толкоз икономическа, колкото алегорична стойност. Островът е един тип въплъщение на съпротивата против доктрината Монро и претенциите на Съединени американски щати за владичество в Западното полукълбо. „ Във Вашингтон имат възприятието, че са стегнали хватката към всички и в този момент е моментът Куба да капитулира, каквото и да значи това в съответния случай “, споделя Хофман.

В последните дни Тръмп увери, че неговото държавно управление води диалози с кубинското управление. То обаче отхвърли – контакти имало, само че не и разговор. По думите на кубинския заместник-министър на външните работи Карлос Фернандес де Косио „ би било неправилно да се каже, че се приготвят двустранни договаряния “.

Същевременно Косио посочи, че страната му има „ лимитирани варианти “ във връзка с нефтеното ембарго. Той разгласи иден проект за незабавни дейности, който в идващите дни щял да бъде оповестен на популацията. Той щял да е „ сложен за държавното управление и доста сложен за популацията като цяло “.

Руският дипломат в Куба Виктор Коронели, от своя страна, съобщи, че Москва възнамерява да продължи да обезпечава петрол на Куба. „ През последните години Русия неведнъж е доставяла петрол на Куба. Смятаме, че тази процедура ще продължи. “

*Текстът е оповестен в „ Дойче Веле “. Заглавието е на ДЕБАТИ.БГ

Още настоящи разбори – четете тук