Как Европа замени руския газ – и защо това промени всичко
2025 година беше решаваща година в еволюцията на трансатлантическите енергийни връзки. Това, което стартира като незабавна реакция на неочакваното излагане на Европа на съществени енергийни разтърсвания след съветската инвазия в Украйна през 2022 година, прерасна в дълготрайно стратегическо пренареждане. Шестото партньорство за трансатлантическо енергийно съдействие, което се състоя в Атина през ноември, акцентира тази смяна, като събра министри на енергетиката, висши американски чиновници и водачи от частния бранш, с цел да се концентрират върху диверсифицирането на енергийните доставки в Европа.
Сега предизвикването пред Европа и Съединените щати е да преминат от концептуално пренареждане към практическо обезпечаване на инфраструктура, пазари и вложения, които да поддържат енергийната сигурност на Европа в идващите десетилетия.
Решението на Европа да понижи зависимостта си от съветския газ, което стартира през 2022 година, беше както стратегическо, по този начин и морално. В продължение на години енергийният модел на континента се основаваше на съмнение, което се оказа несигурно: евтините съветски доставки се одобряваха за даденост. Пълните последици от тази взаимозависимост станаха неоспорими, когато Русия трансформира силата в инструмент за политически напън, като ограничи потоците по газопроводите, манипулира договорните условия и употребява спиранията в доставките като оръжие, с цел да изтръгне отстъпки от европейските страни.
Европа избра друг път, признавайки, че икономическата полза към този момент не може да надделее над стратегическата накърнимост. През 2021 година Русия доставяше към 40 % от вноса на газ в Европейския съюз; до 2024 година този дял е понижен до към 11 %. Миналата седмица Европейски Съюз публично одобри наложителни правила за цялостно прекратяване на вноса на съветски газ – вносът на полутечен природен газ (ВПГ) ще бъде неразрешен от началото на 2027 година, а вносът на тръбопроводен газ– по-късно същата година.
В този временен интервал Съединени американски щати започнаха решителни дейности. Напливът на американски ВПГ, достигнал Европа през 2022 и 2023 година, спомогна за стабилизиране на пазарите в миг на остра рецесия, само че смисъла на ролята на Съединени американски щати се разшири надалеч оттатък незабавната помощ. Енергията на Съединени американски щати се трансформира в систематичен дирек на архитектурата на сигурността в Европа. През 2024 година Съединени американски щати бяха най-големият снабдител на ВПГ на Европейски Съюз, като представляваха съвсем 45 % от общия импорт на ВПГ в блока. През 2025 година делът на Съединени американски щати във вноса на ВПГ в Европейски Съюз се приближи до съвсем 60 %, което акцентира задълбочаващата се трансатлантическа енергийна интеграция.
Този прогрес изискваше стабилно водачество от двете страни на Атлантическия океан. Съединените щати признаха, че поддръжката за енергийния преход в Европа ще укрепи както устойчивостта на Европа, по този начин и сплотеността на трансатлантическия алианс.
Съвместната декларация, която американският министър на енергетиката Крис Райт и аз издадохме на срещата на върха през ноември, отразява тази смяна. Ние подчертахме дълготрайното координиране в региона на енергийната сигурност, съдействието в региона на инфраструктурата и технологиите, както и общата ни позиция, че силата е дирек на стратегическата сигурност, а не стока за търговия. По време на визитата ми във Вашингтон през декември тази смяна беше доказана още веднъж на всяка среща, която имах с представители на Белия дом и членове на Конгреса.
Издигането на Гърция в този нов подтекст е едно от най-значимите и минимум предстоящи събития от последните няколко години. Страна, която в миналото се считаше за периферна във връзка с енергийната система на Европа, се реалокира в нейния център. Гърция в този момент е сериозна входна точка за американския полутечен природен газ в Европа. През 2025 година повече от 80 % от вноса на полутечен природен газ в Гърция идваше от Съединените щати, което е съвсем двойно повече от равнището от миналата година. Междувременно терминалът за полутечен природен газ в Ревитуса, покрай Атина, и новата плаваща регазификационна установка в Дедеагач/Александруполис се трансфораха в съществени стабилизиращи активи за страните от Централна и Югоизточна Европа.
Тази промяна не е въпрос на география; тя е резултат от целенасочените политически решения на Гърция, регулаторната промяна и навременното им осъществяване. През 2020 година Гърция внесе към 6 милиарда кубически метра газ и съвсем не изнесе нищо. До 2024 година тя се трансформира в чист експортьор на сила за първи път в своята модерна история: През тази година входящите потоци надвишиха 17 милиарда кубически метра, от които 11 милиарда бяха реекспортирани към прилежащите страни. Гърция към този момент не е консуматор в периферията на системата. Тя е съархитект на новата енергийна карта на Европа, страна, на която съседите й от ден на ден разчитат за непоклатимост, достъп и съгласуваност.
Тази смяна в политиката, провокирана от гръцкото държавно управление и нашите сътрудници в района, към този момент има осезаемо влияние върху европейските консуматори. Нестабилността на пазара е намаляла, защото диверсифицираното доставяне понижава уязвимостта към външни операции. Прогнозите, че спирането на зависимостта от съветския газ ще навреди на европейската конкурентоспособност, не се оправдаха.
Все отново достъпността остава предизвикателство. Въпреки че цените на едро на газа са спаднали от върховите равнища, следени през 2022 година, те остават доста над равнищата от преди рецесията, което ускорява нуждата от задоволително доставяне, конкурентни пазари на полутечен природен газ и трансгранични връзки, които разрешават силата да доближава там, където е най-необходима.
Ето за какво Европа дава приоритет на построяването на Вертикалния кулоар – мрежа от газопроводи, свързваща Гърция с България, Румъния, Унгария, Словакия, Молдова и Украйна. Когато бъде изцяло действен, той ще разреши на неруския газ да доближи до 100 милиона европейци. За Украйна коридорът не е просто енергиен план, а стратегическа избавителна линия, която закрепва нейното бъдеще в границите на сигурна европейска система. Следващите стъпки са разширение на комерсиалните меморандуми за съгласие, хармонизиране на регулациите и ускорение на техническите усъвършенствания, тъй че коридорът да действа като същинска основа на диверсифицираните доставки на Европа.
От страна на Гърция имаме пазарна среда, която предизвиква дълготрайните вложения. Партньорствата на държавното управление и частния бранш с компании като ExxonMobil, Helleniq Energy и Energean предизвикват изследванията в намерено море за да се стартира сондиране в северозападната част на Йонийско море след 18 месеца. По същия метод, взаимното дружество Chevron-Helleniq Energy има за цел да форсира сеизмичните изследвания през 2026 година южно от Крит и Пелопонес.
За Гърция това не е отвод от прехода към възобновима сила, а изпитание да го ръководи отговорно. Надеждното енергоснабдяване остава от значително значение през преходния интервал, изключително когато Европа се бори с трите съществени провокации: декарбонизация, досегаемост и сигурност.
Преходът на Гърция към възобновима сила към този момент е в ход: през 2024 година възобновимите енергийни източници обезпечават повече от половината от електрическата енергия в страната, с помощта на рекордното нарастване на потенциала на вятърните, слънчевите и водните електроцентрали. Съгласно ревизирания народен енергиен и климатичен проект, Гърция се стреми до 2030 година 82 % от електрическата енергия в страната да се създава от възобновими източници.
Вътрешната тактика на Гърция отразява по-широка философия, която става все по-актуална в цяла Европа. Гръцкият министър-председател Кириакос Мицотакис заобикаля да показва енергийната политика като избор сред идеологическа непорочност и практическа нужда. Вместо това той следва уравновесен метод за разширение на възобновимата сила, модернизиране на електропреносната мрежа и вложение в районни междусистемни връзки, като в същото време подсигурява, че природният газ остава наличен и на налична цена, до момента в който континентът се движи към постигането на своите климатични цели.
Налице е и по-дълбока смяна. Енергията се трансформира в скритата основа на софтуерната мощност. Изкуственият разсъдък, актуалните изчислителни технологии и облачната инфраструктура изискват големи количества надеждна и евтина сила. Достъпът до такава сила ще помогне да се дефинира кои райони са водачи в нововъведенията и кои изостават. Способността на Европа да се конкурира в световната стопанска система, задвижвана от изкуствения разсъдък, зависи от обезпечаването на изобилна и постоянна сила. В това отношение възникването на Гърция като районен енергиен център се пресича непосредствено с софтуерното бъдеще на Европа. Инфраструктурата и уменията на човешкия капитал, които се построяват сега, са освен мотор на сигурността, само че и платформа за дълготрайна конкурентоспособност.
Взети дружно, тези развития акцентират нуждата от бързо преобразяване на трансатлантическото енергийно съдействие от споделено желание в съответни резултати. Първо, европейските държавни управления и институциите на Европейски Съюз би трябвало да влагат уверено в инфраструктурата за полутечен природен газ, в това число в спомагателен потенциал за регазификация и предпазване. Тези вложения са нужни и би трябвало да се осъществят в къси периоди.
Второ, страните членки на Европейски Съюз и районните сътрудници би трябвало да задълбочат присъединяване си в районните коридори, в това число посредством разширени меморандуми за съгласие за отвесния кулоар и ускорено издаване на позволения за междусистемни връзки, което допуска усъвършенстване на екологичните и регулаторните утвърждения, редуциране на периодите за трансграничната инфраструктура и хармонизиране на техническите стандарти, с цел да се разреши на плановете да преминат от обмисляне към строителство без закъснение.
Трето, политиците от двете страни на Атлантическия океан би трябвало да поддържат по-силна икономическа интеграция сред Съединени американски щати и Европа посредством институционализиране на съдействието в региона на търговията с полутечен природен газ, веригите за добавена стойност на водорода, устойчивостта на електроенергийната мрежа и хармонизирането на регулаторните рамки. Тези стъпки ще дадат на пазарите дълготрайните сигнали, нужни за активизиране на частния капитал.
Гърция има намерение да продължи да бъде водещ участник в тези старания. Нашето неповторимо географско състояние на кръстопътя сред Европа, Източното Средиземноморие и Близкия изток, както и нашето световно водачество в региона на корабоплаването, ни носят както обилни благоприятни условия, по този начин и значими отговорности. Ние сме решени да продължим да бъдем мост сред районите, благонадежден сътрудник за съдружниците си и градивен глас в оформянето на груповото енергийно бъдеще на Европа.
По-дълбокият урок от сегашния миг е явен. Когато нациите съгласуват своите цели, влагат в обща инфраструктура и слагат доверието в центъра на своето съдействие, те могат да изградят резистентност даже в интервали на дълбока световна неустойчивост.
2025 година може в последна сметка да бъде прегледана освен като годината, в която Европа форсира отделянето си от съветския газ, само че и като моментът, в който трансатлантическото партньорство навлезе в нова фаза, избрана от дълготрайна стратегическа визия. Задачата за 2026 година е да превърнем съгласуваността в дълготраен прогрес. Гърция, Съединените щати и нашите европейски сътрудници би трябвало да работят дружно, план по план, кулоар по кулоар, тъй че силата, която свързва нашите народи, да обезпечи разцвет и непоклатимост за идните генерации.
Още интернационалните вести – четете тук
