Венеция има мирис на море и на минало, което все

Венеция има аромат на море и на минало, което към момента диша, “ споделя Ива с усмивка. Ива Ивановаразказва по какъв начин е прекарвала часове, скитайки из тесните улички, без посока, просто следвайки шума на водата и звъна на гондолите, които се плъзгат по каналите. „ Когато се качих на гондола, имах възприятието, че времето спря. Само водата и гласът на гондолиера бяха действителни, “ прибавя тя.

Венеция за нея е не просто град, а чувство – примес от история, потиснатост и безконечна романтика. Водата там отразява освен постройките, а и душите на хората, които я обичат.

Оттам диалогът ни се придвижи в Тоскана – място, където светлината има лична лирика. Ива разказва тосканските сутрини като живописна картина, в която всичко е умерено и топло.

„ В Тоскана даже въздухът е по-вкусен. Мирише на прясна паста, маслини и лято, “ споделя тя. „ Имаш възприятието, че времето се забавя, като че ли и самото слънце взема решение да остане още малко над хълмовете. “

Говорихме за дребните селца с каменни улички, за виновността, които носят усет на земята, и за това по какъв начин простотата на живота там крие същинския разкош. Тоскана не свети, тя свети от вътрешната страна – с усмивките на хората и ароматите на домовете им.

„ Тоскана ме кара да се усещам спокойна, като че ли всичко е на мястото си. Там няма потребност да бързаш — просто живееш, дишаш, вкусваш. “ – споделя Ива. „ Вечерите там са като прегръдка. Чуваш щурците, усещаш топлия въздух и разбираш, че това е същинският разкош - мирът. “

След Италия, пътуването ни въображаемо се реалокира на френската ривиера - в Кан.

„ Кан е като сцена, на която даже тишината е елегантна, “ споделям Ива. Говорим за залезите, които се спускат над морето като кадифе, за крайбрежните булеварди, където всеки взор носи история.

„ В Кан няма потребност да приказваш доста. Всичко е красиво по дифолт. “

Ива споделя и за едно особено прекарване – ревюто на яхти, което посещава по време на престоя си там.

„ Да видиш толкоз доста яхти събрани на едно място е като да гледаш по какъв начин фантазиите се люлеят по водата. “ – споделя тя. „ Всеки подробност, всяка линия е изкуство. Кан ме научи, че луксът не е показност, а естетика сред хубост и независимост. “

Въпреки че всяко от тези места има собствен темп и дух, те се свързват в едно чувство - за цялост на живота.

„ Най-красивото в тези места не е архитектурата, а методът, по който те карат да дишаш по-дълбоко, “ споделя Ива в края на диалога.

Венеция, Тоскана и Кан,три разнообразни направления, само че една и съща мелодия: обич към живота, към детайла и към тези дребни моменти, които ни припомнят, че щастието постоянно мирише на море, на прясна паста и на независимост.