Как да признаете за венерическа болест
Венерическите заболявания от дълго време не са смъртна присъда. Въпреки че тематиката към момента е деликатна и доста хора всекидневно си задават въпроса: допустимо ли е да имаш естествена интимна връзка с някого, в случай че един от двама ви има венерическо заболяване? Възможно ли е въобще още веднъж да правиш секс с някого, без да се чувстваш отговорен по някакъв метод?
Едно от първите правила, които водят до отговора на този въпрос, е: бъдете почтени. Никога не премълчавайте обстоятелството, че имате заболяване, каквото и да е то. Така вършиме услуга и на двама ви.
Как да методите?
Подходът преди всичко зависи от венерическата болест. Как да кажете на колегата си, че имате херпес, да вземем за пример? Херпесът е извънредно подла венерическа болест, която не се лекува напълно – изчезва и се появява от време на време и е извънредно инфектиран. И до момента в който е елементарно да се предпазите с презервативи, какво става, когато желаете да започнете сериозна връзка – такава, която в даден миг ще решите да консумирате без презерватив? Докато някои други бактериални инфекции (хламидия, гонорея и сифилис) могат да бъдат излекувани с дълготрайно антибиотично лекуване, то ХИВ, херпес, хепатит и папилома вирусът не могат да бъдат отстранени.
Коварното е, че даже да можете да контролирате деянията на тези вирусни болести, вие си оставате инфектиран за колегата – и то освен посредством вагинална и анална пенетрация. Специално херпесът може да бъде предаден посредством целувки, орален секс, споделени секс играчки и всевъзможен различен продан на телесна течност. Всичко това прави шерването на сходна информация сложна задача, само че наложително би трябвало да го извършите – в противоположен случай рискувате да аргументите на различен човек същото, което са предизвикали на вас.
Честността тук е най-хубавата политика и методът е единствено един - деликатен, прям диалог, колкото се може по-рано във връзката. След това - каквото ще да става. Били сте почтени.
Защо би трябвало да говорите?
Успешните връзки се основават на взаимно почитание, доверие, връзка и искреност. Длъжни сте да споделите с колегата си за болестта, с цел да му дадете правото на избор – право, което всеки човек има. Никога не си мислете, че в случай че болестите колегата си със същото заболяване, ще можете щастливо да вършиме необезопасен секс, или, още по-малко – да го/я задържите при вас. Много венерически заболявания довеждат до в полова дисфункция при мъжете и дамите, ниско либидо, биполярност и меланхолия. Това се дължи на понижаването на серотонина в организма – невротрансмитерът виновен за възприятието на благополучие, което ще провокира срив освен във връзката ви, само че и в живота ви.
Кога да го кажете?
Още преди да сте стигнали до спалнята. Даже още преди да сте обменили каквато и да е телесна течност, да вземем за пример с целувка – което може да се случи и на първата среща. Кажете го, когато се намирате на умерено място и сте отпуснати, а не в натоварена атмосфера и напрегнат. Разбира се, преди да споделите каквото и да е за самата болест, би трябвало да сте се уведомили изцяло, и то от лекар - а не от интернет. Ако сте добре осведомени, можете да премахнете всевъзможни легенди за контакт и способи на болест. Така ще се превърнете в виновния сътрудник, който се грижи за своята бъдеща половинка, а това ще помогне доста. Колкото по-дълго криете болестта си, толкоз по-трудно ще ви е да я обясните.
Какво да кажете?
Бъдете директни и откровени. Кажете, че желаете да споделите нещо персонално. Не е нужно да е прекомерно многословно. "Преди да сме създали нещо, желая да знаеш, че имам Х. То е заразно при такива и такива условия, по тази причина имам вяра, че би трябвало да знаеш ", е задоволително, да вземем за пример. Обяснете методите на болест и следствията от тях – тези обстоятелства ще са нужни на половинката ви, с цел да може да вземе съответно решение за себе си. Кажете й, че се лекувате (и в действителност би трябвало да го вършиме, не лъжете), само че защитните ограничения са наложителни, все пак. Не се опитвайте да казвате каквото тя/той желае да чуе, а просто информирайте.
Какво да извършите?
Можете да помолите колегата да пристигна с вас на доктор, с цел да се информирате и двамата – като двойка. Ако сътрудникът не желае това, може самичък да отиде и да се поинтересува за съответната зараза. Също, хубаво е и двамата да се изследвате преди секс (въпреки че всички двойки би трябвало да вършат това, освен рисковите).
Презервативите просто не подлежат на разискване – те са наложителни. Когато имате демонстрация на венерическа болест всеки рисков физически контакт би трябвало да се заобикаля.
Какво да очаквате?
Хората се опасяват от шерването на заболяването си, тъй като обществото поставя стигма върху болните, която се дължи основно на неналичието на информация. Затова реакцията на колегата зависи най-много от това по какъв начин ще поднесете информацията. В най-хубавия случай откровеността ви ще бъде високо оценена. Трябва обаче да се подготвите и за най-лошото – да бъдете отхвърлени. Не забравяйте, че това е персонален избор и не можете да вините някого за това, че не желае да се подложи на възможен риск. Трудно е да намерите човек, който е подготвен да премине през всичко това за задълбочена връзка, само че можете да сте сигурни, че в случай че го намерите, то сте попаднали на подобаващ за вас сътрудник, може би за цялостен живот.
Защо не би трябвало да мълчите?
Премълчаването на венерическа болест е неетично, безконтролно и егоистично. Ако сътрудникът ви открие, че е придобил заболяване, за което вие сте знаели, това може да унищожи връзката ви вечно. Заразата с венерическа болест може даже да бъде съображение за съд. Умишленото заразяване без предизвестие влиза в закона за обезчестяване, защото се прави избран акт без единодушие на пострадалия. Всичко това би трябвало да е повече от задоволително, с цел да не премълчите заболяването си – да не приказваме, в случай че изпитвате и някакви усеща към индивида.
Накратко - бъдете откровени и се пазете. Това е всичко. Ежедневно сме изложени на всевъзможни рискове, тъй че венерическата болест не прави носителя по-малко човек. Но когато нещо стане част от нашия живот, би трябвало да го приемем и да се приспособяваме.
Едно от първите правила, които водят до отговора на този въпрос, е: бъдете почтени. Никога не премълчавайте обстоятелството, че имате заболяване, каквото и да е то. Така вършиме услуга и на двама ви.
Как да методите?
Подходът преди всичко зависи от венерическата болест. Как да кажете на колегата си, че имате херпес, да вземем за пример? Херпесът е извънредно подла венерическа болест, която не се лекува напълно – изчезва и се появява от време на време и е извънредно инфектиран. И до момента в който е елементарно да се предпазите с презервативи, какво става, когато желаете да започнете сериозна връзка – такава, която в даден миг ще решите да консумирате без презерватив? Докато някои други бактериални инфекции (хламидия, гонорея и сифилис) могат да бъдат излекувани с дълготрайно антибиотично лекуване, то ХИВ, херпес, хепатит и папилома вирусът не могат да бъдат отстранени.
Коварното е, че даже да можете да контролирате деянията на тези вирусни болести, вие си оставате инфектиран за колегата – и то освен посредством вагинална и анална пенетрация. Специално херпесът може да бъде предаден посредством целувки, орален секс, споделени секс играчки и всевъзможен различен продан на телесна течност. Всичко това прави шерването на сходна информация сложна задача, само че наложително би трябвало да го извършите – в противоположен случай рискувате да аргументите на различен човек същото, което са предизвикали на вас.
Честността тук е най-хубавата политика и методът е единствено един - деликатен, прям диалог, колкото се може по-рано във връзката. След това - каквото ще да става. Били сте почтени.
Защо би трябвало да говорите?
Успешните връзки се основават на взаимно почитание, доверие, връзка и искреност. Длъжни сте да споделите с колегата си за болестта, с цел да му дадете правото на избор – право, което всеки човек има. Никога не си мислете, че в случай че болестите колегата си със същото заболяване, ще можете щастливо да вършиме необезопасен секс, или, още по-малко – да го/я задържите при вас. Много венерически заболявания довеждат до в полова дисфункция при мъжете и дамите, ниско либидо, биполярност и меланхолия. Това се дължи на понижаването на серотонина в организма – невротрансмитерът виновен за възприятието на благополучие, което ще провокира срив освен във връзката ви, само че и в живота ви.
Кога да го кажете?
Още преди да сте стигнали до спалнята. Даже още преди да сте обменили каквато и да е телесна течност, да вземем за пример с целувка – което може да се случи и на първата среща. Кажете го, когато се намирате на умерено място и сте отпуснати, а не в натоварена атмосфера и напрегнат. Разбира се, преди да споделите каквото и да е за самата болест, би трябвало да сте се уведомили изцяло, и то от лекар - а не от интернет. Ако сте добре осведомени, можете да премахнете всевъзможни легенди за контакт и способи на болест. Така ще се превърнете в виновния сътрудник, който се грижи за своята бъдеща половинка, а това ще помогне доста. Колкото по-дълго криете болестта си, толкоз по-трудно ще ви е да я обясните.
Какво да кажете?
Бъдете директни и откровени. Кажете, че желаете да споделите нещо персонално. Не е нужно да е прекомерно многословно. "Преди да сме създали нещо, желая да знаеш, че имам Х. То е заразно при такива и такива условия, по тази причина имам вяра, че би трябвало да знаеш ", е задоволително, да вземем за пример. Обяснете методите на болест и следствията от тях – тези обстоятелства ще са нужни на половинката ви, с цел да може да вземе съответно решение за себе си. Кажете й, че се лекувате (и в действителност би трябвало да го вършиме, не лъжете), само че защитните ограничения са наложителни, все пак. Не се опитвайте да казвате каквото тя/той желае да чуе, а просто информирайте.
Какво да извършите?
Можете да помолите колегата да пристигна с вас на доктор, с цел да се информирате и двамата – като двойка. Ако сътрудникът не желае това, може самичък да отиде и да се поинтересува за съответната зараза. Също, хубаво е и двамата да се изследвате преди секс (въпреки че всички двойки би трябвало да вършат това, освен рисковите).
Презервативите просто не подлежат на разискване – те са наложителни. Когато имате демонстрация на венерическа болест всеки рисков физически контакт би трябвало да се заобикаля.
Какво да очаквате?
Хората се опасяват от шерването на заболяването си, тъй като обществото поставя стигма върху болните, която се дължи основно на неналичието на информация. Затова реакцията на колегата зависи най-много от това по какъв начин ще поднесете информацията. В най-хубавия случай откровеността ви ще бъде високо оценена. Трябва обаче да се подготвите и за най-лошото – да бъдете отхвърлени. Не забравяйте, че това е персонален избор и не можете да вините някого за това, че не желае да се подложи на възможен риск. Трудно е да намерите човек, който е подготвен да премине през всичко това за задълбочена връзка, само че можете да сте сигурни, че в случай че го намерите, то сте попаднали на подобаващ за вас сътрудник, може би за цялостен живот.
Защо не би трябвало да мълчите?
Премълчаването на венерическа болест е неетично, безконтролно и егоистично. Ако сътрудникът ви открие, че е придобил заболяване, за което вие сте знаели, това може да унищожи връзката ви вечно. Заразата с венерическа болест може даже да бъде съображение за съд. Умишленото заразяване без предизвестие влиза в закона за обезчестяване, защото се прави избран акт без единодушие на пострадалия. Всичко това би трябвало да е повече от задоволително, с цел да не премълчите заболяването си – да не приказваме, в случай че изпитвате и някакви усеща към индивида.
Накратко - бъдете откровени и се пазете. Това е всичко. Ежедневно сме изложени на всевъзможни рискове, тъй че венерическата болест не прави носителя по-малко човек. Но когато нещо стане част от нашия живот, би трябвало да го приемем и да се приспособяваме.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ