Истината не може да бъде скрита
Венелин Михайлов /> Темата за атентата в църквата „ Св. Неделя “ постоянно провокира мощни страсти и води до крайни оценки. Важно в тази ситуация е да бъдем обективни и точни - пред историята, виновни пред паметта на тези, които се бориха за обективен живот, следвайки социалистическите хрумвания, и да създадем равносметка предвид на бъдещето.
В резултат на присъединяване на България в Първата международна война обществото ни е надълбоко разграничено. Съвсем закономерно е политическият радикализъм да бъде в основата на политическите процеси в края на второто и през третото десетилетие на ХХ век заради загубата на територии и неналичието на сплотяваща и вдъхновяваща идея за нацията.
От едната страна на политическия полюс са организации като Народния сговор с намерено фашистки хрумвания, симпатизиращи на активността на Бенито Мусолини в Италия. От другата - трансформираната в Комунистическа Българска работническа социалдемократическа партия (тесни социалисти), приела нуждата от реализиране на социалистическия блян посредством гражданска война в страната. Сблъсъкът сред двата полюса в следвоенната политическа картина у нас е неминуем. Конфронтацията сред ръководещите от Български земеделски народен съюз, Сговора, Конституционния блок и гравитиращата към тях Вътрешна македонска революционна организация основава предпоставки за осъществяване на военния прелом на 9 юни 1923 година
Още преди преврата Българска комунистическа партия (т.с.) има построена военна организация. През 1919 година се основава Военният съюз от офицери, взели участие в Първата международна война. Сред тях са: полк. Иван Луков, Кимон Георгиев, Иван Вълков, Дамян Велчев и други
Необходимостта от опозиция
против налагането на фашистката тирания и превъзмогване на пасивността директно след преврата на 9 юни от Централния комитет на Комунистическата партия провежда комунистите да приготвят Септемврийското антифашистко въстание. Неуспехът му не значи завършек на битката против фашизма, само че хиляди български комунисти са принудени да емигрират в Съветския съюз, други са наказани на гибел или разнообразни периоди затвор. Всъщност началото на студената революция в България е в самия завършек на Първата международна война с Войнишкото въстание, само че решителният стадий от спора датира от 1923 година На последвалите на 18 ноември 1923 избори за ХХІ Народно събрание Демократическият сговор печели 172 депутатски места, а комунистите - 8. През януари 1924 година Парламентът приема Закона за отбрана на страната. Въз основа на Закон за задълженията и договорите на 2 април с. година са неразрешени Българска комунистическа партия (т.с.), Българският комунистически юношески съюз, Общият работен синдикален съюз и кооперация „ Освобождение “. Българска комунистическа партия продължава битката против фашизма в незаконни условия. Властта употребява както полицейските органи, по този начин и дейци на дясното крило на Вътрешна македонска революционна организация за кавга с комунистите и съратниците им от лявото крило на Вътрешна македонска революционна организация. Постепенно Военната организация на Българска комунистическа партия подхваща решителна стъпка за събаряне на ръководството.
На 17-18 май 1924 година се организира Витошката незаконна конференция. Към този миг партията е съумяла да обхване в редовете си над 3200 членове. В конференцията вземат участие 22 души - 18 представители на партийните окръзи и четирима членове на Централен комитет. Конференцията показва цялостна взаимност с резолюцията на Изпълнителния комитет на Комунистическия интернационал (ИККИ) по българския въпрос и показва, че рецесията на властта в България води неизбежно до ново въоръжено въстание. С оглед на това напъните би трябвало да се насочат към техническата подготовка на въстанието, като не се не помнят поуките от юнските и септемврийските дни. Новият Централен комитет, определен на Витошката конференция, има следния състав: Васил Коларов, Георги Димитров, Станке Димитров, Тодор Павлов, Христо Кабакчиев, Тодор Петров, Яко (Яким) Доросиев, Иван Манев, Коста Янков, Димо Хаджидимов, Петър Искров. Тук е значимо да се посочи, че в доста източници за обсъждания интервал е даден друг състав на Централен комитет, което се дължи от една страна на смесването на краткотрайния Централен комитет с постоянния Централен комитет, определен на Витошката конференция, а от друга на това, че част от посочените нагоре членове на Централен комитет попадат в пандиза, други са убити... В. Коларов и Г. Димитров са в емиграция, Хр. Кабакчиев е в пандиза, Тодор Петров е тежко болен (умира няколко месеца по-късно). Ето за какво в Централен комитет в България действително влизат седем души, по думите на В. Коларов.
Решенията на конференцията
за подготовка на въоръжено въстание са подкрепени от Коминтерна и Балканската комунистическа федерация.
Ръководството на партията вътре в страната счита, че „ вътрешното състояние на държавното управление е дестабилизирано ”, че „ буржоазният блок се разпада ” и събитията неизбежно водят към въоръжено въстание. Не се взима поради фактът, че режимът, макар несъгласията в Демократическия сговор, е единен изразител на ползите на буржоазията, като се стреми да притегли на своя страна предателските детайли от социалдемокрацията и десницата на Български земеделски народен съюз. Въпреки че комунистите основават Централен акционен комитет на единния фронт с левите земеделци, не се поставят задоволително старания за привличане на левите детайли от социалдемокрацията и центристите измежду земеделците, за усилване на различията измежду буржоазните партии. След Витошката конференция от ден на ден в партията и изключително във ВО надвиват ултралевичарските отклонения. Както по-късно Станке Димитров отбелязва, основава се въодушевление, че единствено работата във ВО е същинска революционна, а активността на легалния фронт и построяването на партийни организации остава на назад във времето. В началото на 1925 година от 800 членове на Софийската партийна организация 700 са минали на работа към ВО.
Докладите на Централен комитет, изпращани от България, вършат усещане в Задграничното посланичество. В писмото си от 30 юли 1924 година до Централен комитет на Българска комунистическа партия В. Коларов и Г. Димитров предизвестяват: „ съперникът в този миг има очевидно превъзходство над нас и в случай че се решим ние да го нападнем или да приемем от него пердах, то с огромна възможност ний ще бъдем бити ”.
В края на юли в писмо до ИККИ В. Коларов и Г. Димитров пишат: „ Ний заявяваме, че нашата партия има ясно зрелище за извънредно тежките последствия от едно ново проваляне на въоръженото въстание в България и по тази причина случка не ще извърши и без задоволителна и всестранна подготовка вик към масите за въстание не ще даде. ”
За надделяване на левичарските настроения в партията през втората половина на 1924 година с изключение на погрешните изводи за вътрешното състояние в страната изиграват роля още два значими фактора. От една страна част от партийните дейци, изключително във ВО, очевидно са считали, че усилването на терора от страна на страната ги задължава да отговорят със задълбочаване курса към подготовка на въоръжено въстание и съпътстващите го наказателни акции. Във въоръженото въстание са виждали изхода от рецесията, в която Цанковото държавно управление хвърля страната. Те са били с ясното схващане, че партията не би трябвало да позволява още веднъж грешката от Деветоюнския прелом, без да оценят отлива на националното придвижване към края на 1924 година и краткотрайната стабилизация на капитализма в интернационален мащаб.
От друга страна, неправилния курс на партийното управление е разследване на неправилната оценка на разрастващото се четническо придвижване. Изправени пред терора на Цанковото държавно управление, някои от членовете на партията, изключително в селата, се включват в четите. Както В. Коларов отбелязва – „ Въпросът не беше в политическата целенасоченост на сходен тип битка, а в нуждата на незаконните да се самозащитават ”.
Важно значение за развоя на събитията, довели до атентата, е ролята на Англия и Сърбо-хърватско-словенското кралство и бездействието на полицейските органи за попречване на съдбоносната развръзка – на 16 април 1925 година Както написа Велислава Дърева „ Атентаторите влизат и излизат от храма като на церемониал, минават необезпокоявани през охраните, щъкат от олтара до покрива, разнасят пищови, опъват бикфордови шнурове. “
Главният уредник на атентата е Петър Абаджиев.
Убити са 150 души, към 500 са ранени
някои от които след това умират от раните си. Членовете на държавното управление оцеляват, тъй като действието на експлозива стартира от централната колона към изхода, където са и най-вече жертвите. Така от дълго време замисляното взривяване на църквата не съумява да реализира задачата си - заличаване на Цанковото държавно управление. Но атентатът е съвършен мотив за фашистите да опитат да унищожат партията и другите съперници на фашисткия режим. По време на въведеното военно състояние, което продължава чак до октомври 1925 година хиляди комунисти, земеделци, анархисти, служащи и селяни са избити без съд и присъда.
Но точно атентатът и последвалите го репресивни ограничения от страна на ръководещия Демократически сговор способстват в огромна степен за промяната на Цанковото държавно управление на 4 януари 1926 година
С изключение на част от Софийската партийна организация и тези в няколко по-малки града, всички останали организации на Българска комунистическа партия са разгромени, включително и ВО, която престава да съществува.
Каква е поуката от тези събития век по-късно?
Използването на такива способи, като тези на Военната
организация на Българска комунистическа партия, не подсигуряват триумфа на битката против мракобесния фашистки режим. Днес лицето на фашизма видимо е по-прикрито, само че е по-настъпателно и дейно в методите за осъществяване на крайната цел - да няма лява политическа опция в България. Докато антифашистките и прогресивните сили у нас не реализиран доминация в публичното схващане по отношение на злокобната роля на фашистите у нас през 1923 -1944 година и не се прекратят всевъзможни неофашистки и неонацистки прояви, българската нация ще бъде застрашена от фашистките метастази. Също по този начин обаче би трябвало да има идея, която да сплоти нацията, с цел да няма повече цивилен спорове и бездна сред публичните групи.
Истината не може да бъде скрита!
Хора, бдете!
*Авторът е учител по философия и история в 132. СУ „ Ваня Войнова “, докторант към катедра „ Култура, историческо-наследство и туризъм “ на УНИБИТ, член на Българска социалистическа партия - Сердика и зам.-председател на УС на БАС.
В резултат на присъединяване на България в Първата международна война обществото ни е надълбоко разграничено. Съвсем закономерно е политическият радикализъм да бъде в основата на политическите процеси в края на второто и през третото десетилетие на ХХ век заради загубата на територии и неналичието на сплотяваща и вдъхновяваща идея за нацията.
От едната страна на политическия полюс са организации като Народния сговор с намерено фашистки хрумвания, симпатизиращи на активността на Бенито Мусолини в Италия. От другата - трансформираната в Комунистическа Българска работническа социалдемократическа партия (тесни социалисти), приела нуждата от реализиране на социалистическия блян посредством гражданска война в страната. Сблъсъкът сред двата полюса в следвоенната политическа картина у нас е неминуем. Конфронтацията сред ръководещите от Български земеделски народен съюз, Сговора, Конституционния блок и гравитиращата към тях Вътрешна македонска революционна организация основава предпоставки за осъществяване на военния прелом на 9 юни 1923 година
Още преди преврата Българска комунистическа партия (т.с.) има построена военна организация. През 1919 година се основава Военният съюз от офицери, взели участие в Първата международна война. Сред тях са: полк. Иван Луков, Кимон Георгиев, Иван Вълков, Дамян Велчев и други
Необходимостта от опозиция
против налагането на фашистката тирания и превъзмогване на пасивността директно след преврата на 9 юни от Централния комитет на Комунистическата партия провежда комунистите да приготвят Септемврийското антифашистко въстание. Неуспехът му не значи завършек на битката против фашизма, само че хиляди български комунисти са принудени да емигрират в Съветския съюз, други са наказани на гибел или разнообразни периоди затвор. Всъщност началото на студената революция в България е в самия завършек на Първата международна война с Войнишкото въстание, само че решителният стадий от спора датира от 1923 година На последвалите на 18 ноември 1923 избори за ХХІ Народно събрание Демократическият сговор печели 172 депутатски места, а комунистите - 8. През януари 1924 година Парламентът приема Закона за отбрана на страната. Въз основа на Закон за задълженията и договорите на 2 април с. година са неразрешени Българска комунистическа партия (т.с.), Българският комунистически юношески съюз, Общият работен синдикален съюз и кооперация „ Освобождение “. Българска комунистическа партия продължава битката против фашизма в незаконни условия. Властта употребява както полицейските органи, по този начин и дейци на дясното крило на Вътрешна македонска революционна организация за кавга с комунистите и съратниците им от лявото крило на Вътрешна македонска революционна организация. Постепенно Военната организация на Българска комунистическа партия подхваща решителна стъпка за събаряне на ръководството.
На 17-18 май 1924 година се организира Витошката незаконна конференция. Към този миг партията е съумяла да обхване в редовете си над 3200 членове. В конференцията вземат участие 22 души - 18 представители на партийните окръзи и четирима членове на Централен комитет. Конференцията показва цялостна взаимност с резолюцията на Изпълнителния комитет на Комунистическия интернационал (ИККИ) по българския въпрос и показва, че рецесията на властта в България води неизбежно до ново въоръжено въстание. С оглед на това напъните би трябвало да се насочат към техническата подготовка на въстанието, като не се не помнят поуките от юнските и септемврийските дни. Новият Централен комитет, определен на Витошката конференция, има следния състав: Васил Коларов, Георги Димитров, Станке Димитров, Тодор Павлов, Христо Кабакчиев, Тодор Петров, Яко (Яким) Доросиев, Иван Манев, Коста Янков, Димо Хаджидимов, Петър Искров. Тук е значимо да се посочи, че в доста източници за обсъждания интервал е даден друг състав на Централен комитет, което се дължи от една страна на смесването на краткотрайния Централен комитет с постоянния Централен комитет, определен на Витошката конференция, а от друга на това, че част от посочените нагоре членове на Централен комитет попадат в пандиза, други са убити... В. Коларов и Г. Димитров са в емиграция, Хр. Кабакчиев е в пандиза, Тодор Петров е тежко болен (умира няколко месеца по-късно). Ето за какво в Централен комитет в България действително влизат седем души, по думите на В. Коларов.
Решенията на конференцията
за подготовка на въоръжено въстание са подкрепени от Коминтерна и Балканската комунистическа федерация.
Ръководството на партията вътре в страната счита, че „ вътрешното състояние на държавното управление е дестабилизирано ”, че „ буржоазният блок се разпада ” и събитията неизбежно водят към въоръжено въстание. Не се взима поради фактът, че режимът, макар несъгласията в Демократическия сговор, е единен изразител на ползите на буржоазията, като се стреми да притегли на своя страна предателските детайли от социалдемокрацията и десницата на Български земеделски народен съюз. Въпреки че комунистите основават Централен акционен комитет на единния фронт с левите земеделци, не се поставят задоволително старания за привличане на левите детайли от социалдемокрацията и центристите измежду земеделците, за усилване на различията измежду буржоазните партии. След Витошката конференция от ден на ден в партията и изключително във ВО надвиват ултралевичарските отклонения. Както по-късно Станке Димитров отбелязва, основава се въодушевление, че единствено работата във ВО е същинска революционна, а активността на легалния фронт и построяването на партийни организации остава на назад във времето. В началото на 1925 година от 800 членове на Софийската партийна организация 700 са минали на работа към ВО.
Докладите на Централен комитет, изпращани от България, вършат усещане в Задграничното посланичество. В писмото си от 30 юли 1924 година до Централен комитет на Българска комунистическа партия В. Коларов и Г. Димитров предизвестяват: „ съперникът в този миг има очевидно превъзходство над нас и в случай че се решим ние да го нападнем или да приемем от него пердах, то с огромна възможност ний ще бъдем бити ”.
В края на юли в писмо до ИККИ В. Коларов и Г. Димитров пишат: „ Ний заявяваме, че нашата партия има ясно зрелище за извънредно тежките последствия от едно ново проваляне на въоръженото въстание в България и по тази причина случка не ще извърши и без задоволителна и всестранна подготовка вик към масите за въстание не ще даде. ”
За надделяване на левичарските настроения в партията през втората половина на 1924 година с изключение на погрешните изводи за вътрешното състояние в страната изиграват роля още два значими фактора. От една страна част от партийните дейци, изключително във ВО, очевидно са считали, че усилването на терора от страна на страната ги задължава да отговорят със задълбочаване курса към подготовка на въоръжено въстание и съпътстващите го наказателни акции. Във въоръженото въстание са виждали изхода от рецесията, в която Цанковото държавно управление хвърля страната. Те са били с ясното схващане, че партията не би трябвало да позволява още веднъж грешката от Деветоюнския прелом, без да оценят отлива на националното придвижване към края на 1924 година и краткотрайната стабилизация на капитализма в интернационален мащаб.
От друга страна, неправилния курс на партийното управление е разследване на неправилната оценка на разрастващото се четническо придвижване. Изправени пред терора на Цанковото държавно управление, някои от членовете на партията, изключително в селата, се включват в четите. Както В. Коларов отбелязва – „ Въпросът не беше в политическата целенасоченост на сходен тип битка, а в нуждата на незаконните да се самозащитават ”.
Важно значение за развоя на събитията, довели до атентата, е ролята на Англия и Сърбо-хърватско-словенското кралство и бездействието на полицейските органи за попречване на съдбоносната развръзка – на 16 април 1925 година Както написа Велислава Дърева „ Атентаторите влизат и излизат от храма като на церемониал, минават необезпокоявани през охраните, щъкат от олтара до покрива, разнасят пищови, опъват бикфордови шнурове. “
Главният уредник на атентата е Петър Абаджиев.
Убити са 150 души, към 500 са ранени
някои от които след това умират от раните си. Членовете на държавното управление оцеляват, тъй като действието на експлозива стартира от централната колона към изхода, където са и най-вече жертвите. Така от дълго време замисляното взривяване на църквата не съумява да реализира задачата си - заличаване на Цанковото държавно управление. Но атентатът е съвършен мотив за фашистите да опитат да унищожат партията и другите съперници на фашисткия режим. По време на въведеното военно състояние, което продължава чак до октомври 1925 година хиляди комунисти, земеделци, анархисти, служащи и селяни са избити без съд и присъда.
Но точно атентатът и последвалите го репресивни ограничения от страна на ръководещия Демократически сговор способстват в огромна степен за промяната на Цанковото държавно управление на 4 януари 1926 година
С изключение на част от Софийската партийна организация и тези в няколко по-малки града, всички останали организации на Българска комунистическа партия са разгромени, включително и ВО, която престава да съществува.
Каква е поуката от тези събития век по-късно?
Използването на такива способи, като тези на Военната
организация на Българска комунистическа партия, не подсигуряват триумфа на битката против мракобесния фашистки режим. Днес лицето на фашизма видимо е по-прикрито, само че е по-настъпателно и дейно в методите за осъществяване на крайната цел - да няма лява политическа опция в България. Докато антифашистките и прогресивните сили у нас не реализиран доминация в публичното схващане по отношение на злокобната роля на фашистите у нас през 1923 -1944 година и не се прекратят всевъзможни неофашистки и неонацистки прояви, българската нация ще бъде застрашена от фашистките метастази. Също по този начин обаче би трябвало да има идея, която да сплоти нацията, с цел да няма повече цивилен спорове и бездна сред публичните групи.
Истината не може да бъде скрита!
Хора, бдете!
*Авторът е учител по философия и история в 132. СУ „ Ваня Войнова “, докторант към катедра „ Култура, историческо-наследство и туризъм “ на УНИБИТ, член на Българска социалистическа партия - Сердика и зам.-председател на УС на БАС.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ