Велизар ЕНЧЕВТези дни македонските медии преливат от публикации, които чертаят

...
Велизар ЕНЧЕВТези дни македонските медии преливат от публикации, които чертаят
Коментари Харесай

Отказваме ли се от българската история в спора със Скопие?


Велизар ЕНЧЕВ

Тези дни македонските медии преливат от изявления, които чертаят светли хоризонти в българо-македонските връзки и подсигуряват рухване на " българското несъгласие " след изборния успех на " Продължаваме промяната ".

Специалният делегат за България Владо Бучковски даже даде обещание, че бързо ще откри общ език с държавно управление на Кирил Петков и се похвали, че " този метод, който той показва, е форсиран от македонска страна от момента, в който станах специфичен представител на държавното управление ".

Пред телевизия ТЕЛМА Бучковски сензационно разкри, че е контрактуван двустранен документ, съгласуван с македонската позиция, че има окуражаващи резултати и чака в София да има държавно управление и нова тактика, която да е удобна за Македония...

В цялостно несъгласие с дипломатическата процедура, недопускаща вмешателство във вътрешните работи на друга страна, Бучковски уточни Даниел Лорер като " идеалния за Македония български външен министър... "

Изобщо не вменявам виновност на Кирил Петков, който не може да бъде виновен за изказванията на Бучковски. Но както Кирил Петков, по този начин и служебният външен министър Светлан Стоев,

са длъжни да реагират на Бучковски

Освен в случай че не са поели неприемливи задължения и не са правили изказвания, които са в несъгласие с три фундаментални акта на българската страна.

Следните три акта би трябвало да са настолна книга на българската дипломация, на новия министър на външните работи и най-много на новата ръководеща коалиция с мандата на " Продължаваме промяната ":

1) На 9 октомври 2019 година Министерският съвет одобри Рамкова позиция за договарянията със Скопие, в която от Република Северна Македония се изисква да прекрати и да се въздържа от осъществяване на политика, без значение под каква форма, на поддръжка и поощряване претенциите за признание на така наречен " македонско малцинство " в България.

Българското държавно управление желае от Република Северна Македония безусловно и срочно да приведе позициите и дейностите си в интернационалните организации и конгреси в сходство с член 11 от Договора за добросъседство, като ясно заявява, че няма исторически и демографски учредения да търси малцинствен статут за която и да е група жители на територията на Република България.

Министерският съвет упорства мониторинговите механизми на Съвета на Европа да не се инструментализират от Република Северна Македония за оказване на напън върху България по въпроси, свързани с правата на лица, принадлежащи към малцинствени групи.

В края на Рамковата позиция на Министерски съвет се изискват съответни резултати в работата на Съвместната междуправителствена комисия - най-много за интервала от общата ни история до 1944 година, в това число реализиране на договореност за Гоце Делчев, ВМОРО-ВМРО и Илинденско-Преображенското въстание.

2) На 10 октомври 2019 година Народното събрание на България единомислещо гласоподава декларация за разширението на Европейски Съюз и Процеса на стабилизиране и асоцииране на Република Северна Македония и Република Албания.

В пасажа за Македония се прецизира, че поддръжката за македонското еврочленство няма да бъде за сметка на изкривяване на исторически събития, документи и артефакти, както и на ролята и възгледите на персони от българската история.

Народното събрание приканва формалните представители в Северна Македония да ползват дейно Договора за другарство, както и да се въздържат от дейности за поощряване на искания за признание на така наречен македонско малцинство.

Последното изречение в декларацията на 44-то Народно събрание изисква от всяко последващо държавно управление, както и от всички институции, да наблюдават прецизно за осъществяването на изискванията в тази декларация по време на договарянията с Република Северна Македония.

3) На 3 декември 2019 година Македонската академия на науките и изкуствата (МАНИ) одобри " Харта за македонския език ", с която разгласи формалния литературен език за независим език с континуитет и генеалогия, даващи му правото да се назовава " македонски ".

В отговор на МАНИ, на 12 декември с.г. три института в Българска академия на науките (Институтът за български език, Кирило-Методиевският теоретичен център и Институтът за исторически изследвания) излязоха с позиция, в която четем:

" Македонската харта е следващ

опит за замяна

на лингивстичната и историческата истина. Езикът на Северна Македония е писмено-регионална норма на българския език. Говорите от непрекъсваемото диалектно землище на българския език обгръщат историко-географските области Мизия, Тракия и Македония. Данните от историята на езика изрично демонстрират, че по тези места не е имало плътно население, друго от българското, нито друг език от българския... "

За страдание, Кирил Петков направи две противоречиви изказвания, разминаващи се с трите опорни точки в политиката ни към Скопие, за които има две пояснения - или е неинформиран по настоящото развиване на " македонския въпрос ", или е поел курс на рискова колаборация със Скопие.

В изявление за Македонската осведомителна организация (МИА) Петков сподели нещо извънредно обидно за българския политически хайлайф: " Искаме нов метод към Скопие. От българска страна политиците няма да бъдат проблем... ".

А в изявление за Нова телевизия съпредседателят на " Продължаваме промяната " повтори едно към едно опорната точка на македонистите: " Не може добросъседството с Македония да се свежда единствено до историята... "

Неприятно е да се изрече, само че се постанова: готвещият се за министър председател на България дава обещание на Скопие нов метод, с който да загърби трите фундаментални акта на българската страна и на академичната ни общественост.

И което е най-странно - без да е акредитиран от която е да е българска партия, Петков подсигурява на Република Северна Македония, че ще пречупи тези родни политици, които постановат несъгласие на участието на съседите в Европейски Съюз.

С откровението си в Нова телевизия Кирил Петков ни споделя: да престанем да се взираме в историята, да се отречем от присвоеното от македонизма българско културно-историческо завещание и да оставим историята на историците.

Сиреч,

да вдигнем бялото знаме

и да пуснем районен съд Македония в Евросъюза без никакви условия!

Всъщност, Петков не споделя нещо ново за българската дипломация. Още през юли т.г. стана ясно, че Министерство на външните работи готви компромис, откакто външният министър Светлан Стоев изиска " по-широка рамка за маневриране при договарянията с Македония ". Тъй като сегашната била непродуктивна от позиция на алените линии, заложени в нея.

Но " алените линии " са в декларациите на Народното събрание и Българска академия на науките...

Наскоро външният министър Стоев беседва в Брюксел със своя македонски сътрудник Буяр Османи и още веднъж загърби историята. Той даде да се разбере, че ще вдигнем ветото, в случай че Скопие обезпечи... конституционни гаранции за правата на българите в Република Северна Македония.

Ако тези негови думи се претворят в контракт, сходна договорка ще е на правилото

" кон за кокошка ".

Под натиска на Европейски Съюз и Съединени американски щати ние ще се откажем от настояването за проверка на учебниците по история в Република Северна Македония, в които Цар Самуил и плеяда български възрожденци са македонизирани, а ще настояваме само за малцинствени права на българите.

Това е неуместно от дипломатическа и историческа позиция, само че парадоксите в връзките със Скопие към този момент са норма.

Ако бъдещият кабинет ще изповядва полезностите на Кирил Петков, налагащи отвод от присвоената от македонистите българска история против записано в македонската конституция българско малцинство, това ще е капитулация.

Убеден съм, че Корнелия Нинова и Слави Трифонов няма да одобряват сходна капитулация. За " Демократична България " позволявам всичко. В десния лагер козируват на всяка команда от Големия брат.

Говоря за козируване и тези дни македонският боен министър Радмила Шекеринска акламира новия метод на Кирил Петков към районен съд Македония. Това се случи на заключителната конференция на Групата за военна интеграция на Република Северна Македония в НАТО.

За Шекеринска сигналите от бъдещите ръководещи в София били повече от обнадеждаващи.

Дали обаче са обнадеждаващи за нас?

Източник: duma.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР