Галина Александрова показва абстрактна живопис в галерия RED във Велико Търново
Великотърновската художничка Галина Александрова откри 24-тата си независима галерия " Infinhity " ( " Безкрайност " ) в изложба " RED " във Велико Търново, до емблематичната къща с маймунката. В пространството на галерията до края на годината са ситуирани 45 от най-новите ѝ работи - нереална живопис и рисунки дребен, междинен и огромен формат. Това е първата галерия на авторката след двегодишно спиране. Галина Александрова ни вкарва в изложбата по този начин:
" Аз не върша изложения непременно, а единствено когато имам да кажа нещо на публиката си. Напоследък се вълнувам от понятията за пространства - галактики, вселени, черни и бели дупки; космосът като цяло ме е вълнувал постоянно, както и голямата безкрайност на дълбините на океана. Пространствата, изпълнени или празни, с вакуум или сила ме карат да съм любопитна. Безкрайността е разбиране, по този начин отвлечено в визиите ни, както и самото нереално изкуство. В работите си се показвам мощно експресивно. Аз съм съизвършител и напътсвам процеса на случване, само че в самото сътворяване има игрови миг.
Обикновено в работите ми има динамична композиция от материали и техники, които излизат отвън обичайните граници. Характерни за мен са ексцентричните цветни комбинации, само че този път имам една по-нежна и ефирна гама в серията " Етер ". В картините от тази серия участва възприятието на въздушност, възприятието за вдишване на въздух с цялостни гърди, може би арестувано години наред у мен. Според Платон, Етерът е най-чистият и транспарантен пласт. В гръцката митология се разказва като въздуха на боговете. В тези картини съвсем липсва черното като цвят. Създава се възприятието за лекост, независимост и несигурност. Коренно противоположна е графичната ми серия, въпреки и живопис на платно, употребявам чисто графични похвати. Често притичвам и до колажа.
Обичам мистиката в работата си. Потъвам и се съединявам с нея. Неизвестното е моето място... Там... в Безкрая! "
" Аз не върша изложения непременно, а единствено когато имам да кажа нещо на публиката си. Напоследък се вълнувам от понятията за пространства - галактики, вселени, черни и бели дупки; космосът като цяло ме е вълнувал постоянно, както и голямата безкрайност на дълбините на океана. Пространствата, изпълнени или празни, с вакуум или сила ме карат да съм любопитна. Безкрайността е разбиране, по този начин отвлечено в визиите ни, както и самото нереално изкуство. В работите си се показвам мощно експресивно. Аз съм съизвършител и напътсвам процеса на случване, само че в самото сътворяване има игрови миг.
Обикновено в работите ми има динамична композиция от материали и техники, които излизат отвън обичайните граници. Характерни за мен са ексцентричните цветни комбинации, само че този път имам една по-нежна и ефирна гама в серията " Етер ". В картините от тази серия участва възприятието на въздушност, възприятието за вдишване на въздух с цялостни гърди, може би арестувано години наред у мен. Според Платон, Етерът е най-чистият и транспарантен пласт. В гръцката митология се разказва като въздуха на боговете. В тези картини съвсем липсва черното като цвят. Създава се възприятието за лекост, независимост и несигурност. Коренно противоположна е графичната ми серия, въпреки и живопис на платно, употребявам чисто графични похвати. Често притичвам и до колажа.
Обичам мистиката в работата си. Потъвам и се съединявам с нея. Неизвестното е моето място... Там... в Безкрая! "
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ