Светът се сбогува с Елизабет Втора
Великобритания ще се сбогува с кралица Елизабет II през днешния ден с величествено заравяне, изпълнено с обичаи изпращане, отразяващо необятната известност, която тя съумя да резервира през забележителното си седемдесетилетно ръководство.
Хиляди се стичат към Уестминстърското абатство и улиците по продължение на 40-километровия маршрут на процесията от централен Лондон до Уиндзор с вярата да зърнат драпирания със знаме ковчег на суверена, до момента в който пътува с катафалка до нейния финален дом в параклиса Сейнт Джордж на територията на замъка Уиндзор.
Въпреки че гибелта на кралица Елизабет, най-дълго управлявалия английски монарх, беше предстояща и деликатно планувана в продължение на години, а организирането на погребението под кодовото име „ Операция Лондон Бридж “ дълго време беше обект на спекулации, мащабът на този миг на печал и обществените прояви на страсти към момента изненадват мнозина. Дори за тези, които не са фенове на кралското семейство, нейната гибел бележи края на една ера, смяна в националния пейзаж.
На 96 кралицата се трансформира в съвсем митичен знак на непоклатимост измежду непрекъснати промени. Нейното 70-годишно ръководство беше обвързвано с война и пандемия, прекъсвано от неустановеност по отношение на ролята на Англия на международната сцена. Тя пристигна на власт, когато слънцето стартира да залязва над Британската империя, а гибелта й възобнови диалога за тъмното колониално минало на страната. Това се случва във време на огромни политически и стопански катаклизми освен в Обединеното кралство, само че и по целия свят.
Президенти, министър-председатели, принцове, император и императрица и други публични персони ще седнат един до различен на пейки в Уестминстърското абатство, с цел да отдадат последна респект на кралицата – удостоверение за нейната необятна известност и ловка дипломация. Погребението, по едно и също време държавно и религиозно, ще уважи кралицата с оня искра, който тя употребява, с цел да разпространява кралското семейство и да „ брандира Англия “ през целия си живот.
Погребението се организира на същото място в абатството, където преди 69 години кралицата беше коронована и където преди 75 години тя се омъжи за брачна половинка си, принц Филип, херцога на Единбург, който умря предходната година. Суверен, който съзнаваше силата на зрелището, нейната коронация беше по нейно искане излъчена за първи път по малкия екран, с което сподели блясъка на монархията на милиони по света. Днес всички погледи още веднъж са вперени в нея.
Държавен глава на 15 страни от Британската общественост, в това число Обединеното кралство, и висш шеф на англиканската черква, нейната прелест като фигура се крие в нейното извънредно възприятие за дълг, усърдна работна нравственос и дарба да наподобява неутрална, само че в същото време представителна. Възхищението към кралицата смекчи търсенето на сметка за бруталното завещание на короната в някогашните колонии – в това число историческите й връзки с търговията с плебеи – само че това към този момент наподобява се трансформира, защото някои страни от Британската общественост се стремят да се отделят. Миналата седмица Антигуа и Барбуда разгласи проекти за осъществяване на референдум за това дали да стане република, а предишния ноември Барбадос стана първата част от империята от съвсем 30 години, която се отхвърли от английския монарх като държавен глава.
Много от поданиците на кралицата се усещаха по този начин, като че ли я познават – дамата, чийто облик е върху монети и пощенски марки и която съгласно изследванията се появява най-често в сънищата на хората.
Хиляди се стичат към Уестминстърското абатство и улиците по продължение на 40-километровия маршрут на процесията от централен Лондон до Уиндзор с вярата да зърнат драпирания със знаме ковчег на суверена, до момента в който пътува с катафалка до нейния финален дом в параклиса Сейнт Джордж на територията на замъка Уиндзор.
Въпреки че гибелта на кралица Елизабет, най-дълго управлявалия английски монарх, беше предстояща и деликатно планувана в продължение на години, а организирането на погребението под кодовото име „ Операция Лондон Бридж “ дълго време беше обект на спекулации, мащабът на този миг на печал и обществените прояви на страсти към момента изненадват мнозина. Дори за тези, които не са фенове на кралското семейство, нейната гибел бележи края на една ера, смяна в националния пейзаж.
На 96 кралицата се трансформира в съвсем митичен знак на непоклатимост измежду непрекъснати промени. Нейното 70-годишно ръководство беше обвързвано с война и пандемия, прекъсвано от неустановеност по отношение на ролята на Англия на международната сцена. Тя пристигна на власт, когато слънцето стартира да залязва над Британската империя, а гибелта й възобнови диалога за тъмното колониално минало на страната. Това се случва във време на огромни политически и стопански катаклизми освен в Обединеното кралство, само че и по целия свят.
Президенти, министър-председатели, принцове, император и императрица и други публични персони ще седнат един до различен на пейки в Уестминстърското абатство, с цел да отдадат последна респект на кралицата – удостоверение за нейната необятна известност и ловка дипломация. Погребението, по едно и също време държавно и религиозно, ще уважи кралицата с оня искра, който тя употребява, с цел да разпространява кралското семейство и да „ брандира Англия “ през целия си живот.
Погребението се организира на същото място в абатството, където преди 69 години кралицата беше коронована и където преди 75 години тя се омъжи за брачна половинка си, принц Филип, херцога на Единбург, който умря предходната година. Суверен, който съзнаваше силата на зрелището, нейната коронация беше по нейно искане излъчена за първи път по малкия екран, с което сподели блясъка на монархията на милиони по света. Днес всички погледи още веднъж са вперени в нея.
Държавен глава на 15 страни от Британската общественост, в това число Обединеното кралство, и висш шеф на англиканската черква, нейната прелест като фигура се крие в нейното извънредно възприятие за дълг, усърдна работна нравственос и дарба да наподобява неутрална, само че в същото време представителна. Възхищението към кралицата смекчи търсенето на сметка за бруталното завещание на короната в някогашните колонии – в това число историческите й връзки с търговията с плебеи – само че това към този момент наподобява се трансформира, защото някои страни от Британската общественост се стремят да се отделят. Миналата седмица Антигуа и Барбуда разгласи проекти за осъществяване на референдум за това дали да стане република, а предишния ноември Барбадос стана първата част от империята от съвсем 30 години, която се отхвърли от английския монарх като държавен глава.
Много от поданиците на кралицата се усещаха по този начин, като че ли я познават – дамата, чийто облик е върху монети и пощенски марки и която съгласно изследванията се появява най-често в сънищата на хората.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ