Проф. Милко Палангурски, историк: За да разберем събитията от 9 септември 1944 година, трябва да сме на ясно какво представлява България преди тази дата
Велико Търново. За да разберем събитията от 9 септември 1944 година, ние би трябвало да сме на ясно с това какво съставлява България преди тази дата. Това сподели в изявление за Радио „ Фокус “ – Велико Търново историкът проф. Милко Палангурски. Той уточни, че възобновяване на България в края на 19-и век има една цел – основаването на съвременна, демократична, европейска страна. „ Така че, българската история след Освобождението, включвам и Търновската конституция, реализира, в известна степен, не в най-блестящия й тип, тъкмо тези неща – права и свободи на жителите, на правото на съдружие, на избор, на политически плурализъм и присъединяване в публичния живот, правото на благосъстоятелност и всичко това, на процедура, след 9-ти септември е ликвидирано “, изясни историкът.
Освен проф. Палангурски акцентира, че близо половин век след тази дата България следва тъкмо противоположна посока – на една тоталитарна система. По думите му това може да се счете като тъпчене на полезностите на възрожденците, които реализират българската независимост. Според Милко Палангурски аргументите за това са сложни, като главната е, че след Втората международна война България остава в областта на Съюз на съветските социалистически републики, която е радикално друга като полезности от това, което е имало и към което се е стремяло обществото, а точно – демокрацията. Последствията, по думите му, могат да се търсят и в националните произшествия и вътрешните несъгласия от първото десетилетие на 20-и век. „ Можем да ги намерим в Ньойския, преди този момент - и в Букурещкия кротичък контракт, както и в обезверяването на българското общество, че не съумява да осъществя своята съществена цел – националното обединяване “, сподели още проф. Палангурски и акцентира, че не трябва да упрекваме единствено световните фактори, тъй като виновност има и самото общество.
Луиза ТРАНЧЕВА
Освен проф. Палангурски акцентира, че близо половин век след тази дата България следва тъкмо противоположна посока – на една тоталитарна система. По думите му това може да се счете като тъпчене на полезностите на възрожденците, които реализират българската независимост. Според Милко Палангурски аргументите за това са сложни, като главната е, че след Втората международна война България остава в областта на Съюз на съветските социалистически републики, която е радикално друга като полезности от това, което е имало и към което се е стремяло обществото, а точно – демокрацията. Последствията, по думите му, могат да се търсят и в националните произшествия и вътрешните несъгласия от първото десетилетие на 20-и век. „ Можем да ги намерим в Ньойския, преди този момент - и в Букурещкия кротичък контракт, както и в обезверяването на българското общество, че не съумява да осъществя своята съществена цел – националното обединяване “, сподели още проф. Палангурски и акцентира, че не трябва да упрекваме единствено световните фактори, тъй като виновност има и самото общество.
Луиза ТРАНЧЕВА
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ




