Неделя на Митаря и Фарисея. Св. Тарасий, патриарх Цариградски
Великият пост, към който времето и тази година ни води, се предшествува от три подготвителни седмици, които, съгласно характера на подготовката, св. Църква дефинира като: Неделя на Митаря и Фарисея, на Блудния наследник и Месопустна, или неделя за възпоменание на страшния съд Божи.В първата седмица ни се предлага да размишляваме върху притчата за Митаря и Фарисея. Тези размисли би трябвало да ни доведат до съзнанието за качеството на молитвата, като ни подтикват да отбягваме това, което е фарисейско и обратно на Бога и усвояваме смирението и покаянието на Митаря.В притчата Христос ни показва в живи облици двама богомолци - велзевул и митар.Фарисеят бил от видните хора, от водачите на юдейския народ. Той, в действителност, имал прекомерно високо мнение за себе си.
Считал се за правоверен. За подобен минавал и в очите сънародниците си, тъй като добре познавал и строго изпълнявал Моисеевия закон. Никой в нищо не можел да упрекне фарисея. Той постил два пъти седмично, давал от всичко що имал десятък за прехрана на левитите, вдовиците и сираците. И в молитвите бил изключително прецизен, като се молил освен в храма и синагогите, само че и в къщи, и по кръстопътищата даже. Мнозина го познавали и му засвидетелствували всеобща респект и почитание.Тъкмо противното на това представлявали митарите. Те бил презирани от юдеите, тъй като били на работа при омразните поробители - римляните и тъй като злоупотребявали със своите митнически права, и натрупали неправедно благосъстояние, като ограбвали народа. Хората смятали митарите за грешници,мразели ги и странели от тях. Това и съзнанието за не достолепие карало в тази ситуация митаря да застане в най-затънтения ъгъл на храма, без да смее да по-вдигне очи към небето и като се удря в гърдите да споделя: “Боже, бъди милосърден към мене грешника! ” /Лук.18:13/
В притчата Господ Иисус Христос стига до заключението: “казвам ви, че този отиде вкъщи си оневинен повече в сравнение с оня ”, от което би трябвало да се извлече съответната поука. За Спасителят фарисея не е подобен какъвто се демонстрира и за какъвто го мислят хората. От доста места в св.Евангелие ние знаем, по какъв начин Христос изобличава суетността, фалшивостта и привидното благочестие на фарисеите.В тези места ни е обрисуван облика на фарисея като горделив и надменен реализатор на Закона, облик на лицемерен, подъл и жестокосърдечен човек. И тоя облик ни кара да се съмняваме в праведността на фарисея от притчата и ни улеснява да разберем безплодността на неговата молитва. Макар и потомък на старозаветните патриарси, фарисеят съвременник на Иисуса в молитвата си бил доста надалеч от вярата на Авраам, от страха Господен на Исаак, от ревността и предаността на Яков, нито пък от трогателното смирение на Давид. В молитвата на фарисея не се вижда нищо друго, с изключение на горделиво фукане и високомерно пренебрежение към близък. В притчата четем: “Фарисеят, като застана, молеше се така:Боже, благодаря Ти, че не съм като другите индивиди,грабители, неправедници, прелюбодейци, или като тоя митар ”./Лук.18:11/ Със своята неправилна молитва фарисеят зачертава даже и положителните си каузи, тъй като пред Бога не е толкоз скъпо и почтено за хвалба самото действие, колкото по какъв начин и за какво е то направено.
Затова св. Църква ни припомня и предизвестява да не се молим мефистофелски. Такова едно моление няма никаква стойност пред Бога, Който познава добре човешката душа, знае нейните секрети и присъдата Му не е по лице, а по сърце.В същото време Църквата ни предлага смирението на митаря и неговата тиха и скромна молитва пред Бога, свидетелствуваща за схващане за прегрешение, за откровено смирение и очакване на Божието състрадание.Да помним заключителните думи на Иисуса в притчата: “понеже всеки, който превъзнася себе си,ще бъде унизен; а който се смирява, ще бъде въздигнат ”. /Лук. 18:14/ Знаейки, че първата причина към грехопадението е гордостта и, че безотказно средство за спокойна съвест и прогрес в нравственост, е смиреното схващане за нашата прегрешение и готовността за смирение, да се възползваме от съвета на св.Църква поради настъпващите великденски пости. Нека се постараем, като отстраняваме фарисейското от нашите души, да подражаваме в постническия героизъм, на смирението и покаянието на евангелския митар, като честата ни молитвата бъде: Боже, бъди милосърден към нас, неверните! Амин.
Считал се за правоверен. За подобен минавал и в очите сънародниците си, тъй като добре познавал и строго изпълнявал Моисеевия закон. Никой в нищо не можел да упрекне фарисея. Той постил два пъти седмично, давал от всичко що имал десятък за прехрана на левитите, вдовиците и сираците. И в молитвите бил изключително прецизен, като се молил освен в храма и синагогите, само че и в къщи, и по кръстопътищата даже. Мнозина го познавали и му засвидетелствували всеобща респект и почитание.Тъкмо противното на това представлявали митарите. Те бил презирани от юдеите, тъй като били на работа при омразните поробители - римляните и тъй като злоупотребявали със своите митнически права, и натрупали неправедно благосъстояние, като ограбвали народа. Хората смятали митарите за грешници,мразели ги и странели от тях. Това и съзнанието за не достолепие карало в тази ситуация митаря да застане в най-затънтения ъгъл на храма, без да смее да по-вдигне очи към небето и като се удря в гърдите да споделя: “Боже, бъди милосърден към мене грешника! ” /Лук.18:13/
В притчата Господ Иисус Христос стига до заключението: “казвам ви, че този отиде вкъщи си оневинен повече в сравнение с оня ”, от което би трябвало да се извлече съответната поука. За Спасителят фарисея не е подобен какъвто се демонстрира и за какъвто го мислят хората. От доста места в св.Евангелие ние знаем, по какъв начин Христос изобличава суетността, фалшивостта и привидното благочестие на фарисеите.В тези места ни е обрисуван облика на фарисея като горделив и надменен реализатор на Закона, облик на лицемерен, подъл и жестокосърдечен човек. И тоя облик ни кара да се съмняваме в праведността на фарисея от притчата и ни улеснява да разберем безплодността на неговата молитва. Макар и потомък на старозаветните патриарси, фарисеят съвременник на Иисуса в молитвата си бил доста надалеч от вярата на Авраам, от страха Господен на Исаак, от ревността и предаността на Яков, нито пък от трогателното смирение на Давид. В молитвата на фарисея не се вижда нищо друго, с изключение на горделиво фукане и високомерно пренебрежение към близък. В притчата четем: “Фарисеят, като застана, молеше се така:Боже, благодаря Ти, че не съм като другите индивиди,грабители, неправедници, прелюбодейци, или като тоя митар ”./Лук.18:11/ Със своята неправилна молитва фарисеят зачертава даже и положителните си каузи, тъй като пред Бога не е толкоз скъпо и почтено за хвалба самото действие, колкото по какъв начин и за какво е то направено.
Затова св. Църква ни припомня и предизвестява да не се молим мефистофелски. Такова едно моление няма никаква стойност пред Бога, Който познава добре човешката душа, знае нейните секрети и присъдата Му не е по лице, а по сърце.В същото време Църквата ни предлага смирението на митаря и неговата тиха и скромна молитва пред Бога, свидетелствуваща за схващане за прегрешение, за откровено смирение и очакване на Божието състрадание.Да помним заключителните думи на Иисуса в притчата: “понеже всеки, който превъзнася себе си,ще бъде унизен; а който се смирява, ще бъде въздигнат ”. /Лук. 18:14/ Знаейки, че първата причина към грехопадението е гордостта и, че безотказно средство за спокойна съвест и прогрес в нравственост, е смиреното схващане за нашата прегрешение и готовността за смирение, да се възползваме от съвета на св.Църква поради настъпващите великденски пости. Нека се постараем, като отстраняваме фарисейското от нашите души, да подражаваме в постническия героизъм, на смирението и покаянието на евангелския митар, като честата ни молитвата бъде: Боже, бъди милосърден към нас, неверните! Амин.
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ