Шекспир - измислен герой в игра на един предизвикан граф?
Великият стихотворец и драматург е фиктивен воин в игра на провокирания разсъдък - най-големия шедьовър на основателя си
Гълъба и Феникса: Смъртта на граф Рътланд и самоубийството на брачната половинка му Елизабет съответстват с края на Шекспировото творчество
55
Ни гробници, ни златни паметници
ще надживеят мойте стихове
и ще сияеш млад и въодушевен ти
над сметища от мъртви епохи.
Войни ще срутен мрамор и гранит
и Арес доста кърви ще пролее,
и всеки надпис ще мълчи заличен,
само че споменът за теб ще оцелее.
И ти над гибел и гибелни вражди
ще продължиш, заслужен за прослава,
потомството и теб ще награди
със популярност, вековете надживяла.
И ти ще чуеш - в моите произведения -
по какъв начин Втората тръба ще протръби.
( " Сонети " Уилям Шекспир)
Едно лице назаем, едно име чартърен, един портрет изцяло подправен - по този начин един брилянтен разум остава изцяло прикрит. Шекспир - най-великият стихотворец и драматург в международната история. Или по-точно - най-вълнуващата загадка, най-блестящата литературна мистификация, вероятно подслонила не един създател, ценящ анонимността си. Днес единствено едно е съвсем несъмнено - че индивидът, роден с името Уилям и точната фамилия Шакспер, не е гениалният създател на творчеството на Барда. Може би той се оказва единствено комфортна маска, която бива употребена в игра на провокирания разсъдък. Измислен воин, надскочил всяка сцена. Най-големият шедьовър на своя основател.
Лицето Уилям Шакспер от Стратфорд на Ейвън в по-зрялата му възраст е описвано от свидетелства като некадърен артист със уязвимост към алкохола, лихвар, търговец и скандалджия, който отказвал да си заплаща задълженията.
Самият той не оставя никакви по-сериозни следи след себе си по отношение на своето житие. Иронично на фона на завещаното от него културно благосъстояние. Уилям се ражда през 1564 година като третото от осемте деца на Джон Шакспер, член на градския съвет и сполучлив производител на ръкавици, и Мери Ардън, щерка на състоятелен фермер.
Не е ясно къде и по какъв начин гениалният създател е получил обучение и дали въобще е имал такова. Смята се, че е посещавал безплатното учебно заведение " Крал Едуард VI " в Стратфорд. Сигурно е, че едвам на 18 години се дами за 26-годишната Ан Хатауей и двамата имат три деца: Сюзън и близнаците Хамнет и Джудит. Момчето Хамнет почива още на 11 години. Сюзън, Джудит и майка им Ан са потвърдено необразовани. Съпругът и бащата Уилям позволява това, до момента в който самият той борави с 20 000 думи. Поне с толкоз " играе " Барда, с цел да твори. Възможно ли е въобще един-единствен човек да има речников ресурс от толкоз думи по това време?! Дори да е в действителност доста грамотен?!
След раждането на децата Уилям изпада в така наречен " изгубени години " - напълно незнаен интервал от битието му за откривателите (между 1585 и 1592 г.). И внезапно от нищото неговата звезда озарява театралната сцена в Лондон. Не се знае сигурно по кое време стартира да написа. И по какъв начин някой, който в никакъв случай не е напускал Англия, съгласно всички регистри, умее да разказва и придвижва с творчеството си във Верона, Венеция, Дания и така нататък Как съумява да напише на съвършен френски една от сцените на " Хенрих V "? Мистерия.
От 1594 година пиесите на Уилям Шекспир се играят единствено от " Мъжете на лорд шамбелана " - театрална натрупа артисти, измежду които и самият той. Господата бързо се трансформират в любимци и звезди в Лондон. Трупата получава кралски патент от новия крал Джеймс I (1603 г.) и трансформира името си на " Мъжете на краля ". Междувременно те към този момент са построили и собствен личен спектакъл на южния бряг на река Темза, който назовават " Глобус ". Съдружието им гълтам и Блекфрайърския спектакъл (1608 г.). Шекспир забогатява, а финансовият си разцвет показва, като си купува втората по величина къща в Стратфорд. Дори взе участие с дял в изкупуването на енорийския десятък на града (1605 г.).
През цялата си кариера Уилям Шекспир разделя времето си сред Лондон и Стратфорд. Съумява да играе ролята си добре, само че прави съдбовна неточност точно на финала на своя брилянтен пърформанс. Неговото наследство разсънва сериозните подозрения, че точно този човек е бил гениалният драматург.
Текстът на документа, открит през 1747 година, потриса антикваря Джоузеф Грин. От написаното лъха незнание. Сякаш наследството е оставено от персона, която е неуместно да е била занаятчия на перото.
На брачната половинка си Ан фамозният стихотворец оставя единствено своето " второ най-хубаво легло ". Завещава цялото си положение на своята по-голяма щерка Сюзън с изискването да го съобщи непокътнато на " първия наследник на своето тяло ". Тя обаче има единствено една щерка, Елизабет, която умира бездетна. Джудит има три деца, като всичките издъхват безбрачни. Уилям Шекспир остава без директни потомци. Всичките шест непокътнати негови подписа от разнообразни документи разкриват човек, който рядко е пишел - съгласно психографологията.
Най-любопитното е, че в неговото наследство по никакъв метод не е наранено и упоменато скъпото му творчество. То като че ли не му е принадлежало в никакъв случай.
Вдъхновението на Шекспир секва към 1612 година дефинитивно. Никакво произведение не излиза под неговото име след 1613 година Дали тъй като същинският създател към този момент няма по какъв начин да твори? Защото е мъртъв. /24chasa.bg
Гълъба и Феникса: Смъртта на граф Рътланд и самоубийството на брачната половинка му Елизабет съответстват с края на Шекспировото творчество
55
Ни гробници, ни златни паметници
ще надживеят мойте стихове
и ще сияеш млад и въодушевен ти
над сметища от мъртви епохи.
Войни ще срутен мрамор и гранит
и Арес доста кърви ще пролее,
и всеки надпис ще мълчи заличен,
само че споменът за теб ще оцелее.
И ти над гибел и гибелни вражди
ще продължиш, заслужен за прослава,
потомството и теб ще награди
със популярност, вековете надживяла.
И ти ще чуеш - в моите произведения -
по какъв начин Втората тръба ще протръби.
( " Сонети " Уилям Шекспир)
Едно лице назаем, едно име чартърен, един портрет изцяло подправен - по този начин един брилянтен разум остава изцяло прикрит. Шекспир - най-великият стихотворец и драматург в международната история. Или по-точно - най-вълнуващата загадка, най-блестящата литературна мистификация, вероятно подслонила не един създател, ценящ анонимността си. Днес единствено едно е съвсем несъмнено - че индивидът, роден с името Уилям и точната фамилия Шакспер, не е гениалният създател на творчеството на Барда. Може би той се оказва единствено комфортна маска, която бива употребена в игра на провокирания разсъдък. Измислен воин, надскочил всяка сцена. Най-големият шедьовър на своя основател.
Лицето Уилям Шакспер от Стратфорд на Ейвън в по-зрялата му възраст е описвано от свидетелства като некадърен артист със уязвимост към алкохола, лихвар, търговец и скандалджия, който отказвал да си заплаща задълженията.
Самият той не оставя никакви по-сериозни следи след себе си по отношение на своето житие. Иронично на фона на завещаното от него културно благосъстояние. Уилям се ражда през 1564 година като третото от осемте деца на Джон Шакспер, член на градския съвет и сполучлив производител на ръкавици, и Мери Ардън, щерка на състоятелен фермер.
Не е ясно къде и по какъв начин гениалният създател е получил обучение и дали въобще е имал такова. Смята се, че е посещавал безплатното учебно заведение " Крал Едуард VI " в Стратфорд. Сигурно е, че едвам на 18 години се дами за 26-годишната Ан Хатауей и двамата имат три деца: Сюзън и близнаците Хамнет и Джудит. Момчето Хамнет почива още на 11 години. Сюзън, Джудит и майка им Ан са потвърдено необразовани. Съпругът и бащата Уилям позволява това, до момента в който самият той борави с 20 000 думи. Поне с толкоз " играе " Барда, с цел да твори. Възможно ли е въобще един-единствен човек да има речников ресурс от толкоз думи по това време?! Дори да е в действителност доста грамотен?!
След раждането на децата Уилям изпада в така наречен " изгубени години " - напълно незнаен интервал от битието му за откривателите (между 1585 и 1592 г.). И внезапно от нищото неговата звезда озарява театралната сцена в Лондон. Не се знае сигурно по кое време стартира да написа. И по какъв начин някой, който в никакъв случай не е напускал Англия, съгласно всички регистри, умее да разказва и придвижва с творчеството си във Верона, Венеция, Дания и така нататък Как съумява да напише на съвършен френски една от сцените на " Хенрих V "? Мистерия.
От 1594 година пиесите на Уилям Шекспир се играят единствено от " Мъжете на лорд шамбелана " - театрална натрупа артисти, измежду които и самият той. Господата бързо се трансформират в любимци и звезди в Лондон. Трупата получава кралски патент от новия крал Джеймс I (1603 г.) и трансформира името си на " Мъжете на краля ". Междувременно те към този момент са построили и собствен личен спектакъл на южния бряг на река Темза, който назовават " Глобус ". Съдружието им гълтам и Блекфрайърския спектакъл (1608 г.). Шекспир забогатява, а финансовият си разцвет показва, като си купува втората по величина къща в Стратфорд. Дори взе участие с дял в изкупуването на енорийския десятък на града (1605 г.).
През цялата си кариера Уилям Шекспир разделя времето си сред Лондон и Стратфорд. Съумява да играе ролята си добре, само че прави съдбовна неточност точно на финала на своя брилянтен пърформанс. Неговото наследство разсънва сериозните подозрения, че точно този човек е бил гениалният драматург.
Текстът на документа, открит през 1747 година, потриса антикваря Джоузеф Грин. От написаното лъха незнание. Сякаш наследството е оставено от персона, която е неуместно да е била занаятчия на перото.
На брачната половинка си Ан фамозният стихотворец оставя единствено своето " второ най-хубаво легло ". Завещава цялото си положение на своята по-голяма щерка Сюзън с изискването да го съобщи непокътнато на " първия наследник на своето тяло ". Тя обаче има единствено една щерка, Елизабет, която умира бездетна. Джудит има три деца, като всичките издъхват безбрачни. Уилям Шекспир остава без директни потомци. Всичките шест непокътнати негови подписа от разнообразни документи разкриват човек, който рядко е пишел - съгласно психографологията.
Най-любопитното е, че в неговото наследство по никакъв метод не е наранено и упоменато скъпото му творчество. То като че ли не му е принадлежало в никакъв случай.
Вдъхновението на Шекспир секва към 1612 година дефинитивно. Никакво произведение не излиза под неговото име след 1613 година Дали тъй като същинският създател към този момент няма по какъв начин да твори? Защото е мъртъв. /24chasa.bg
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ