Днес знаем цената на всичко, но не и истинската стойност на важните неща
Великият публицист и безспорен талант Оскар Уайлд е споделил: “В днешно време хората знаят цената на всичко, само че не знаят цената на нищо. ” Колко доста истина има в тези думи.
Този материал няма да е цялостен с обстоятелства, нито с дати, нито с научни и гръмки думи. Днес съм заложила на една по-дълбока, същинска и изцяло настояща тематика за всяко време.
Този забързан метод на живот, който се е трансформирал съвсем напълно в консуматорски, хората в действителност знаят цената на всяко нещо – на всяка една услуга, на всяка една стока, само че дали знаят цената на една целувка, на майчината прегръдка, на думата обич, на страданието в душите на родители, които са изгубили своето дете, на самотния дядо, който чака своите деца и внуци всяка Коледа, на дамата, която не може да има деца, а копнее да стане майка? Как се мерят сходни страсти, неща, които не могат да се видят и допрян? Не са ли те по-важни от материалните? Не са ли те, тези, които ни построяват като персони? И по кое време допуснахме материалният свят да ни завладее по този начин безмилостно?
Животът е едно същинско предизвикателство, един низ от възходи и падения, с които всеки човек се сблъсква в своето всекидневие. Често поради този метод на живот и безконечната битка за оцеляване, забравяме дребните неща, дребните жестове, които могат да ухилен деня ни, да накарат душата ни да трепти, а сърцето да се извърши с топлина. Именно на тези дребни неща, като че ли освен, че не обръщаме внимание, ами и не знаем тяхната стойност. А каква в действителност е тя? Не са ли те скъпи съкровища, за които всеки бленува? Ние хората не сме основани да живеем сами и всеки, малко или доста, се нуждае от човек до себе си, от блага дума, от топла прегръдка, от рамо, на което да се опре, от красива, нежна обич, която да стопли сърцето му. Точно тези неща са най-ценните в нашия живот, само че някак си ги забравяме, подминаваме и в действителност не знаем каква е тяхната същинска стойност.
От друга страна обаче, материалният свят е нещо, без което за жалост в 21 век няма по какъв начин да оцелеем, само че знаейки „ цената на всичко “, за какво не знаем цената на същински значимите неща? Защо би трябвало да ги изгубим, с цел да можем да ги оценим? Нима това е заложено изначално в нашите гени, да ценим нещата едвам когато ги изгубим и да сме изцяло слепи за тях, до момента в който ги имаме?
Не коства никакви старания да кажем една добра дума на някого, тъкмо през днешния ден, тъкмо в тази секунда. Да се обадим на родителите си и просто да кажем, че ги обичаме, да прегърнем обичания си, да целунем детето си...нищо не коства, нищо не коства, само че все отлагаме, все си мислим, че има време, че и на следващия ден е ден. Да, само че в случай че няма на следващия ден, в случай че нямаме опция повече да изречем или създадем тези неща, по какъв начин бихме се почувствали, няма ли тогава да разберем цената на същински значимите неща, само че няма ли към този момент да е прекомерно късно? За това не отлагайте, направете и кажете всичко това още през днешния ден, още в този момент. Започнете да цените дребните неща, които в действителност са най-големите и значими в живота ни.
Друг значителен проблем на актуалното общество, директно обвързван с тематиката е, че в днешно време малко хора ценят и знаят какво са същински полезности. Някак целите на хората напълно се разбъркаха и се оказва, че за някои е по-важно да имат нова кола, нов телефон или нещо друго материално, от едвам са почтени, доблестни и същински хора. Сякаш в днешно време, в случай че си откровен, правилен, отстояващ позицията си и обективен, това не се цени, ами тъкмо противоположното – презира се или по-скоро се счита за уязвимост и нелепост. Защо е по този начин? Толкова ли ни е превзел материалният свят, че не виждаме по надалеч от него?
Нима новата кола и новият телефон са по-важни от това детето ти да е крепко, родителите ти да са живи, обичаният ти да е до теб? Кое е по-важно от това и за какво не знаем същинската стойност на същински значимите неща? Защо не живеем същински?
Малкият принц, от Екзюпери е споделил: “Истински се вижда единствено със сърцето. Същественото е невидимо за очите. “ Именно невидимото за очите е значимото, то е скъпото – любовта, другарството, родителската грижа, майчината ласка, положителната дума, благият жест към някой близък. Това са същински стойностните неща в живота, за това си коства всеки човек да живее. Да, ясно е, че не може и без материалния свят, само че белким би трябвало да му обръщаме чак такова внимание и то за сметка на същински значимите и стойностни неща в живота?
За това дано стартираме още през днешния ден да ценим околните си, да оценяваме дребните неща, които вършат за нас, тъй като в действителност те са същински значимите неща в живота. Нека още през днешния ден да се научим да се радваме на изгрева, на новия ден, на децата си, на кокичетата зад блока, на усмивката на дребното дете, на очите на влюбения, на всичко това, което до момента не сме забелязвали. Нека си отворим очите са същинско значимото и скъпо в живота ни и да не живеем чак толкоз в материалния свят, тъй като въпреки всичко да не забравяме, че „ Парите са единствено средство, а не цел. “ Или най-малко по този начин би трябвало да бъде.
Нека бъдем по-добри, по-милостиви и по-заинтересовани от тези дребни, стойностни неща, които са същински значими в живота ни. Да се обърнем към сърцата и душите си и да оставим на по-заден проект материалните неща. И кой знае, може би тогава хората ще станат малко по-щастливи, по-спокойни и по-истински.
Този материал няма да е цялостен с обстоятелства, нито с дати, нито с научни и гръмки думи. Днес съм заложила на една по-дълбока, същинска и изцяло настояща тематика за всяко време.
Този забързан метод на живот, който се е трансформирал съвсем напълно в консуматорски, хората в действителност знаят цената на всяко нещо – на всяка една услуга, на всяка една стока, само че дали знаят цената на една целувка, на майчината прегръдка, на думата обич, на страданието в душите на родители, които са изгубили своето дете, на самотния дядо, който чака своите деца и внуци всяка Коледа, на дамата, която не може да има деца, а копнее да стане майка? Как се мерят сходни страсти, неща, които не могат да се видят и допрян? Не са ли те по-важни от материалните? Не са ли те, тези, които ни построяват като персони? И по кое време допуснахме материалният свят да ни завладее по този начин безмилостно?
Животът е едно същинско предизвикателство, един низ от възходи и падения, с които всеки човек се сблъсква в своето всекидневие. Често поради този метод на живот и безконечната битка за оцеляване, забравяме дребните неща, дребните жестове, които могат да ухилен деня ни, да накарат душата ни да трепти, а сърцето да се извърши с топлина. Именно на тези дребни неща, като че ли освен, че не обръщаме внимание, ами и не знаем тяхната стойност. А каква в действителност е тя? Не са ли те скъпи съкровища, за които всеки бленува? Ние хората не сме основани да живеем сами и всеки, малко или доста, се нуждае от човек до себе си, от блага дума, от топла прегръдка, от рамо, на което да се опре, от красива, нежна обич, която да стопли сърцето му. Точно тези неща са най-ценните в нашия живот, само че някак си ги забравяме, подминаваме и в действителност не знаем каква е тяхната същинска стойност.
От друга страна обаче, материалният свят е нещо, без което за жалост в 21 век няма по какъв начин да оцелеем, само че знаейки „ цената на всичко “, за какво не знаем цената на същински значимите неща? Защо би трябвало да ги изгубим, с цел да можем да ги оценим? Нима това е заложено изначално в нашите гени, да ценим нещата едвам когато ги изгубим и да сме изцяло слепи за тях, до момента в който ги имаме?
Не коства никакви старания да кажем една добра дума на някого, тъкмо през днешния ден, тъкмо в тази секунда. Да се обадим на родителите си и просто да кажем, че ги обичаме, да прегърнем обичания си, да целунем детето си...нищо не коства, нищо не коства, само че все отлагаме, все си мислим, че има време, че и на следващия ден е ден. Да, само че в случай че няма на следващия ден, в случай че нямаме опция повече да изречем или създадем тези неща, по какъв начин бихме се почувствали, няма ли тогава да разберем цената на същински значимите неща, само че няма ли към този момент да е прекомерно късно? За това не отлагайте, направете и кажете всичко това още през днешния ден, още в този момент. Започнете да цените дребните неща, които в действителност са най-големите и значими в живота ни.
Друг значителен проблем на актуалното общество, директно обвързван с тематиката е, че в днешно време малко хора ценят и знаят какво са същински полезности. Някак целите на хората напълно се разбъркаха и се оказва, че за някои е по-важно да имат нова кола, нов телефон или нещо друго материално, от едвам са почтени, доблестни и същински хора. Сякаш в днешно време, в случай че си откровен, правилен, отстояващ позицията си и обективен, това не се цени, ами тъкмо противоположното – презира се или по-скоро се счита за уязвимост и нелепост. Защо е по този начин? Толкова ли ни е превзел материалният свят, че не виждаме по надалеч от него?
Нима новата кола и новият телефон са по-важни от това детето ти да е крепко, родителите ти да са живи, обичаният ти да е до теб? Кое е по-важно от това и за какво не знаем същинската стойност на същински значимите неща? Защо не живеем същински?
Малкият принц, от Екзюпери е споделил: “Истински се вижда единствено със сърцето. Същественото е невидимо за очите. “ Именно невидимото за очите е значимото, то е скъпото – любовта, другарството, родителската грижа, майчината ласка, положителната дума, благият жест към някой близък. Това са същински стойностните неща в живота, за това си коства всеки човек да живее. Да, ясно е, че не може и без материалния свят, само че белким би трябвало да му обръщаме чак такова внимание и то за сметка на същински значимите и стойностни неща в живота?
За това дано стартираме още през днешния ден да ценим околните си, да оценяваме дребните неща, които вършат за нас, тъй като в действителност те са същински значимите неща в живота. Нека още през днешния ден да се научим да се радваме на изгрева, на новия ден, на децата си, на кокичетата зад блока, на усмивката на дребното дете, на очите на влюбения, на всичко това, което до момента не сме забелязвали. Нека си отворим очите са същинско значимото и скъпо в живота ни и да не живеем чак толкоз в материалния свят, тъй като въпреки всичко да не забравяме, че „ Парите са единствено средство, а не цел. “ Или най-малко по този начин би трябвало да бъде.
Нека бъдем по-добри, по-милостиви и по-заинтересовани от тези дребни, стойностни неща, които са същински значими в живота ни. Да се обърнем към сърцата и душите си и да оставим на по-заден проект материалните неща. И кой знае, може би тогава хората ще станат малко по-щастливи, по-спокойни и по-истински.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ