Какъв щеше да е светът, ако Картаген беше победил?
Великият военачалник Ханибал не съумял да победи Рим частично и заради вътрешната съпротива против него в самия Картаген. Прикрити врагове непрекъснато спъвали снабдяването на армията му и изпращането на подкрепления – това също бил един от факторите, които обусловили неговото проваляне.
Но какво щеше да се случи, в случай че преди да се бие с Рим, той бе решил вътрешнополитическите си проблеми, като провежда боен прелом и завземе властта в Картаген? Не е било належащо изцяло да изтреби целия олигархичен елит; задоволително е било да обезпечи подчинението му и да подсигурява непрекъснатостта на снабдяването на своите армии, които скоро щели да тръгнат към Рим. Изплашените владетели на Картаген даже щели да са щастливи, в случай че Ханибал продължи тази акция и щели да му изпращат постоянно хранителни запаси и подкрепления, единствено и единствено да не се върне прекомерно скоро.
Притежавайки по този начин всички войски и запаси на Картаген, нямало потребност да прави опасен преход през Алпите – а е можел да десантира войски с всякаква бройка, където пожелае по италийския бряг. Можел да избере внимателна тактика, като изначало превземе Испания и Сицилия – или пък да хвърли главните сили непосредствено против Рим, изпращайки брат си Хаздрубал против римските владения в Испания, както и се случило в реалност.
Така, в случай че има числено преимущество, Ханибал ще може да победи римляните в една решителна борба или в няколко борби с по-малък мащаб. След това ще обсади Рим, а мощният флот на Картаген ще блокира цялото мореплаване на римляните, като ги лиши от храна. Обсадата може да се забави, само че резултатът от нея е предвидим – Рим ще падне. Ханибал ще извърши клетвата пред татко си, която дал на младини, и изцяло ще унищожи омразния му град.
Процесът на завземане на Елада от римляните ще се приключи. Какво ще създадат гърците след унищожаване на външната опасност? Същото, което постоянно са правили – ще се бият между тях. Ще стартира изясняване на връзките сред Македония, Ахейския и Етолийския съюз, като всеки от тях ще претендира за превъзходство над цяла Гърция. Картаген надали ще се намеси в този спор, който евентуално ще се разтегли в продължение на век или повече, защото никоя от страните няма решаващо предимство.
Същото ще бъде и със страните от Близкия Изток. За разлика от Рим, Картаген, както нормално, ще разчита не на военната агресия, а на търговията и последователното завладяване на основни позиции в стопанската система. Египет отново ще стане най-големият експортьор на зърно, единствено че няма да го изнася в Рим, а за Картаген. Притежавайки цялостно владичество в морето, Картаген ще управлява съвсем цялата интернационална търговия. Подобно на Рим, той ще би трябвало да се бори с киликийските пирати, с цел да обезпечи източните търговски пътища.
Военната агресия на Картаген ще се развие в друга посока – на юг. Първо, несъмнено, ще бъде подчинена Нумидия. Тя е източник на заплаха за Картаген и в това време снабдител на неповторими бойни единици – слонове. Завладяването и включването на всички нумидийски земи в империята на Картаген е неизбежно. След това ще стартират проучвателен, търговски и военни експедиции в Екваториална Африка. Перспективите за богата плячка, плебеи, слонова кост и др. ще бъдат мощен тласък за дейното асимилиране на африканските територии. Картагенските кораби ще тръгнат на дълги плавания около западния бряг на този континент, в комфортните заливи ще основават колонии. Африка в продължение на доста епохи ще бъде за Картаген това, което била по-късно за европейците – изобилен източник на скъпи запаси, най-много негри-роби.
Империята на Картаген, като няма противници, сравними по мощ, ще продължи да се разраства най-малко два-три века. До края на този интервал може да се чака, че цяла Западна Европа, Северна и Западна Африка ще станат част от нея. В Източна Европа и Близкия изток въздействието на Картаген също ще бъде видимо, което значително ще дефинира локалната политика – само че е едва евентуално изпращането на картагенски войски там.
Руини в Картаген. Снимка: Уикипедия
Най-вероятно нови пристанищни градове ще се появят в пролива Ормузд и в Африканския рог, откъдето ще отплават търговски кервани към Индия. Може би Картаген ще построи няколко замъци в основни точки на Великия път на коприната, с цел да управлява освен морските, само че и главната сухопътна автомагистрала, свързваща Европа с Азия и Далечния Изток.
Дали го чака безоблачно развиване? За известно време, да. И по-късно ще се случи същото, което в нашата история с друга огромна комерсиална империя – Британската. Колониите ще станат прекомерно богати и мощни, с цел да се подчиняват абсолютно на диктата на метрополията. Може да се допусна, че на първо време от империята ще отпаднат северните региони – от Англия до Прибалтика. Тъй като, за разлика от Римската империя, Картагенската е консолидирана от военна мощ, а не от стопански ползи, нейният провал ще стане доста по-мек и няма да докара до такава злополука, каквато било разпадането на Западната Римска.
Проблемът обаче е в публичният нрав. За разлика от Рим, където основни били достолепието, достойнството и смелостта, в Картаген царували зверски религиозни традиции – да вземем за пример, на бога Ваал се принасяли в жертва дребни деца, като ги хвърляли в нажежена скулптура на железен бик. Търгашеството, изгодата, лихварството били издигнати в фетиш. Определено, в случай че Картаген, а не Рим, беше определил европейската история, през днешния ден щяхме да бъдем по-големи сметкаджии и по-малко щяхме да се замисляме за такива неща като достолепието и правата на индивида.
–
