....Великият ден пак дойде, видя ни и си отиде. Отвървя

"....Великият ден отново пристигна, видя ни и си отиде. Отвървя се и познатата ни нервност, търчането от касапницата до хлебарницата, реденето по опашки за яйца и козунаци, скъсяването на правата сред черквата и почерпката, прегръдката на фамилната колекция и краят на огромното плюскане...

 

Затова определете се – персона ли сте, или лице от тълпата, с убийците ли сте, или сте на страната на жертвата?

Отговорете си безшумно, персонално си го съобщете.

 

Оттук насетне – газ до ламарините – завършек на забранителните знаци по пътя ни нататък – няма повече пости, няма самоограничение, няма примирение, ще я караме без съчувствие към Спасителя. Чувам ви: „ Нали е сякаш възкръснал? Нали е знаел, че единствено краткотрайно ще бъде мъртъв? Какъв избавител е, щом не е могъл самичък да се избави? Щом е наследник Божи, за какво татко му го е изоставил? ”.

 

Празноглавието е в нас, там трапезното щрака с пръсти в ритъма на чалгата, въодушевена от Музата на софрата, като че ли сме основани само поради удоволствията, които търговците в храма на демокрацията лъстиво ни оферират.

 

Рано или късно би трябвало да си разбираем, на себе си, а и на децата, що значат Десетте Божи заповеди, кои са Седемте смъртни гряха, кой е Отец, кой Син и кой се явява Свети Дух...

 

Ще го разберете, когато някой ден ви сполети болежка, сходна като тази от пирона. Или когато близките изискат да ви съдят с съмнение, обезверение и недоумение. "

 

Румен Леонидов