Скромността им отива
Великите водачи са харизматични. Те имат мощни убеждения и пазят гневно позициите си. Тяхната аура е толкоз мощна, че няма по какъв начин вниманието на всички да не бъде ориентирано към тях. Това са хора като Джеф Безонс, Марк Кюбан и Илон Мъск, който е прочут с думите си: „ Казвам нещо и по-късно то нормално се случва. Може би не по график, само че се случва “.
С други думите, великите водачи са извънредно уверени, а тази убеденост носи резултати. Но не постоянно.
Според прочуване от 2012 година, оповестено в журнала на Американската академия по мениджмънт, скромните водачи са освен по-харесвани от хората, които работят за тях, само че нормално са и по-ефективни в работата си. Какво обаче значи да бъдеш „ непретенциозен “ водач?
„ Установихме, че скромността в мениджмънта опира до няколко неща. На първо място то включва водачи, които дават образец на чиновниците си по какъв начин да порастват и да реализират положителни резултати за компанията. Лидери, които демонстрират на демонстрират на подчинените си, че е обикновено от време на време да усещат несигурностна работното място. Скромността в водачеството се отразява на необятен набор управнически проблеми, в това число организационното развиване и еволюцията на взаимоотношенията лидер-последовател “, пишат създателите на прочуването.
Ако би трябвало да перифразираме казаното по не научен метод, то откривателите споделят, че скромните водачи са по-отзивчиви, налични и.
Друго прочуване от 2011 година демонстрира, че скромните водачи са повече от два пъти по-склонни да отделят повече от времето си на тези, които имат потребност от тяхната поддръжка и помощ, в сравнение с останалите ръководители. А това носи резултати. Лидерите, които оказват помощ на нуждаещите си служащи, било то посредством в допълнение образование, наблюдаване, създаване на мрежа от контакти или просто посредством даване на втори късмет, играят основна роля за превръщането на посредствени чиновници в положителни служащи и на положителни чиновници в страхотни такива. Това се дължи на обстоятелството, че те знаят, че никой не реализира нещо в действителност значимо безусловно самичък.
Изследванията разкриват и други обстоятелства. Те намират връзка сред скромността и желанието за самоусъвършенстване (кой водач не печели от непрекъснатото търсене на нови познания и умения?), скромността и способността да останеш убеден в себе си, даже изправен пред неуспех (на кой водач не би пристигнал добре повече позитивизъм в средата на рецесия?) и връзка сред скромността и способността за създаване на по-силно обществени връзки (кой водач не би желал да може да разчита изцяло на своите чиновници?)
Друго прочуване от 2011 година пък демонстрира, че скромността е „ неповторим знак “, предсказващ представянето на човек в работата. Иначе казано, скромните хора не са единствено положителни водачи, само че и положителни чиновници.
Ако би трябвало да създадем едно умозаключение от всичко казано дотук, то е че обществените, харизматичните и уверени хора постоянно биват възприемани за водачи. Да бъдеш възприеман за водач обаче не е също като да си водач, изключително в очите на хората, които ръководиш. В последна сметка най-важното са резултатите. Ако имат избор, чиновниците биха предпочели да работят за човек, който е наличен, съпричастен и радушен. Човек, който признава личните си неточности и дефекти и работи за тяхното премахване или превъзмогване. Човек, който е подготвен да помогне на другите да реализират същото. Човек, който знае, че не може да реализира всичко самичък. Казано в резюме, те биха желали да работят за непретенциозен водач.
....................
Джеф Хейдън за
Редактор: Георги Георгиев
С други думите, великите водачи са извънредно уверени, а тази убеденост носи резултати. Но не постоянно.
Според прочуване от 2012 година, оповестено в журнала на Американската академия по мениджмънт, скромните водачи са освен по-харесвани от хората, които работят за тях, само че нормално са и по-ефективни в работата си. Какво обаче значи да бъдеш „ непретенциозен “ водач?
„ Установихме, че скромността в мениджмънта опира до няколко неща. На първо място то включва водачи, които дават образец на чиновниците си по какъв начин да порастват и да реализират положителни резултати за компанията. Лидери, които демонстрират на демонстрират на подчинените си, че е обикновено от време на време да усещат несигурностна работното място. Скромността в водачеството се отразява на необятен набор управнически проблеми, в това число организационното развиване и еволюцията на взаимоотношенията лидер-последовател “, пишат създателите на прочуването.
Ако би трябвало да перифразираме казаното по не научен метод, то откривателите споделят, че скромните водачи са по-отзивчиви, налични и.
Друго прочуване от 2011 година демонстрира, че скромните водачи са повече от два пъти по-склонни да отделят повече от времето си на тези, които имат потребност от тяхната поддръжка и помощ, в сравнение с останалите ръководители. А това носи резултати. Лидерите, които оказват помощ на нуждаещите си служащи, било то посредством в допълнение образование, наблюдаване, създаване на мрежа от контакти или просто посредством даване на втори късмет, играят основна роля за превръщането на посредствени чиновници в положителни служащи и на положителни чиновници в страхотни такива. Това се дължи на обстоятелството, че те знаят, че никой не реализира нещо в действителност значимо безусловно самичък.
Изследванията разкриват и други обстоятелства. Те намират връзка сред скромността и желанието за самоусъвършенстване (кой водач не печели от непрекъснатото търсене на нови познания и умения?), скромността и способността да останеш убеден в себе си, даже изправен пред неуспех (на кой водач не би пристигнал добре повече позитивизъм в средата на рецесия?) и връзка сред скромността и способността за създаване на по-силно обществени връзки (кой водач не би желал да може да разчита изцяло на своите чиновници?)
Друго прочуване от 2011 година пък демонстрира, че скромността е „ неповторим знак “, предсказващ представянето на човек в работата. Иначе казано, скромните хора не са единствено положителни водачи, само че и положителни чиновници.
Ако би трябвало да създадем едно умозаключение от всичко казано дотук, то е че обществените, харизматичните и уверени хора постоянно биват възприемани за водачи. Да бъдеш възприеман за водач обаче не е също като да си водач, изключително в очите на хората, които ръководиш. В последна сметка най-важното са резултатите. Ако имат избор, чиновниците биха предпочели да работят за човек, който е наличен, съпричастен и радушен. Човек, който признава личните си неточности и дефекти и работи за тяхното премахване или превъзмогване. Човек, който е подготвен да помогне на другите да реализират същото. Човек, който знае, че не може да реализира всичко самичък. Казано в резюме, те биха желали да работят за непретенциозен водач.
....................
Джеф Хейдън за
Редактор: Георги Георгиев
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ