Разпети петък - ден на тъга и смирение за всеки християнин
Велики петък или Разпети петък е най-тъжният и най-тежкият ден за Божия наследник - Исус Христос. В този ден Христос претърпял безчет поругания, страдания и неимоверни премеждия. Това е денят, в който са разпънали на кръст почтения Исус Христос - " изтезаван за нашите беззакония и непреодолим за нашите грехове, принесен в жертва за греховете на цялото човечество ".
Иисус би трябвало да дава отговор на подстрекателските въпроси на Синедриона, с цел да бъде упрекнат в осквернение и съден съгласно юдейските закони. След като не съумяват с тази тактика, съдиите Го упрекват, че се е нарекъл Цар юдейски и приготвя протест против римското ръководство на провинция Юдея. Така те Го предават на съд на римския легат в провинцията Пилат Понтийски. Той също счита обвиняванията за погрешни и предлага да Го освободи, само че тълпата, която се е събрала пред двореца му крещи: " Разпни го, разпни го ". Това е същата тази навалица, която предната неделя е скандирала в възторг " Осанна, Осанна " при влизането му в Йерусалим.
Пилат си измива ръцете, с цел да не падна кръвта на Христа върху него и Го предава на бойците. За подбив те разпореждат на главата Му трънен венец вместо корона и Го повеждат към Голгота - лобното място за разтягане на кръст на разбойниците и враговете на империята.
Нарамил тежкия кръст, с изранени нозе и обляно в пот и кръв лице, Иисус поема последния си път към хълма Голгота. Състрадателната Вероника изтрива лицето Му с кърпата си и я хвърля върху керемидите на оградата около, която минават. Така се появяват първите неръкотворни облици на Спасителя - " Свети Убрус " / " Светото було за глава " / и " Светата Тигла " /от латинското тегула - керемида/.
На лобното място Христос е прикрепен към Кръста и разпнат сред двама нарушители. " Беше третият час и Го разпнаха. Имаше надпис за виновността Му: Цар юдейски. С Него разпнаха и двама разбойници, единият отдясно Нему, а другият отляво. И се сбъдна Писанието, което споделя: " и към беззаконници бе присъединен " /Марк, 15:25-28/
На Велики петък Исус е заровен в каменен саркофаг в пещера, пред която слагат стража и голям камък на входа. На този ден в храмовете се прави неговото опело.
На утринната работа се четат дванайсет фрагмента от Евангелието, които описват за пристрастеностите (от църковнославянски - страданията) на Исус Христос. По време на богослужението вярващите държат в ръце запалени свещи, символизиращи величието на Спасителя по време на страданията му и духовното бодърстване на християните.
В този ден от Страстната седмица постът е изключително непоколебим - църквата повелява тогава да не се яде и да не се пие нищо - даже вода.
На Велики петък, когато Спасителят умира на кръста, денем не се служи Света литургия. На вечерната работа в храма се съпреживява Христовата гибел - изнася се Христовата плащеница, отдадена на погребението на Спасителя. Преди началото на службата, в средата на храма се издига " гробът " Христов, декориран с цветя, а на престола се слага плащеницата. Тя съставлява парче плат, на което е извезан обликът на положения в гроба Спасител. Песнопенията са отдадени на страданията и гибелта Христови. Едно от песнопенията, което е признато да се извършва по време на службата на Велики петък, се назовава " Плачът на Богородица ". Тази молитва се чете в памет на душевните премеждия на Дева Мария, която стояла до кръста на своя наследник и го призовавала, произнасяйки скръбни слова.
По време на богослужението от олтара се понася плащеницата, с която е завито тялото Христово след свалянето му от кръста. Извършва се опелото му измежду бели цветя. След като се изнесе плащеницата на вечерното свещенодействие с нея се обикаля към храма и алегорично се прави погребението на Христос. В края на службата свещеникът взима плащеницата от престола и я поставя в " гроба " - в центъра на храма. Поклонението на плащеницата продължава две денонощия, до късно в събота вечер, когато тя се внася назад в олтара - минути преди пасхалното шествие на кръста.
Иисус би трябвало да дава отговор на подстрекателските въпроси на Синедриона, с цел да бъде упрекнат в осквернение и съден съгласно юдейските закони. След като не съумяват с тази тактика, съдиите Го упрекват, че се е нарекъл Цар юдейски и приготвя протест против римското ръководство на провинция Юдея. Така те Го предават на съд на римския легат в провинцията Пилат Понтийски. Той също счита обвиняванията за погрешни и предлага да Го освободи, само че тълпата, която се е събрала пред двореца му крещи: " Разпни го, разпни го ". Това е същата тази навалица, която предната неделя е скандирала в възторг " Осанна, Осанна " при влизането му в Йерусалим.
Пилат си измива ръцете, с цел да не падна кръвта на Христа върху него и Го предава на бойците. За подбив те разпореждат на главата Му трънен венец вместо корона и Го повеждат към Голгота - лобното място за разтягане на кръст на разбойниците и враговете на империята.
Нарамил тежкия кръст, с изранени нозе и обляно в пот и кръв лице, Иисус поема последния си път към хълма Голгота. Състрадателната Вероника изтрива лицето Му с кърпата си и я хвърля върху керемидите на оградата около, която минават. Така се появяват първите неръкотворни облици на Спасителя - " Свети Убрус " / " Светото було за глава " / и " Светата Тигла " /от латинското тегула - керемида/.
На лобното място Христос е прикрепен към Кръста и разпнат сред двама нарушители. " Беше третият час и Го разпнаха. Имаше надпис за виновността Му: Цар юдейски. С Него разпнаха и двама разбойници, единият отдясно Нему, а другият отляво. И се сбъдна Писанието, което споделя: " и към беззаконници бе присъединен " /Марк, 15:25-28/
На Велики петък Исус е заровен в каменен саркофаг в пещера, пред която слагат стража и голям камък на входа. На този ден в храмовете се прави неговото опело.
На утринната работа се четат дванайсет фрагмента от Евангелието, които описват за пристрастеностите (от църковнославянски - страданията) на Исус Христос. По време на богослужението вярващите държат в ръце запалени свещи, символизиращи величието на Спасителя по време на страданията му и духовното бодърстване на християните.
В този ден от Страстната седмица постът е изключително непоколебим - църквата повелява тогава да не се яде и да не се пие нищо - даже вода.
На Велики петък, когато Спасителят умира на кръста, денем не се служи Света литургия. На вечерната работа в храма се съпреживява Христовата гибел - изнася се Христовата плащеница, отдадена на погребението на Спасителя. Преди началото на службата, в средата на храма се издига " гробът " Христов, декориран с цветя, а на престола се слага плащеницата. Тя съставлява парче плат, на което е извезан обликът на положения в гроба Спасител. Песнопенията са отдадени на страданията и гибелта Христови. Едно от песнопенията, което е признато да се извършва по време на службата на Велики петък, се назовава " Плачът на Богородица ". Тази молитва се чете в памет на душевните премеждия на Дева Мария, която стояла до кръста на своя наследник и го призовавала, произнасяйки скръбни слова.
По време на богослужението от олтара се понася плащеницата, с която е завито тялото Христово след свалянето му от кръста. Извършва се опелото му измежду бели цветя. След като се изнесе плащеницата на вечерното свещенодействие с нея се обикаля към храма и алегорично се прави погребението на Христос. В края на службата свещеникът взима плащеницата от престола и я поставя в " гроба " - в центъра на храма. Поклонението на плащеницата продължава две денонощия, до късно в събота вечер, когато тя се внася назад в олтара - минути преди пасхалното шествие на кръста.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ