Разпети петък. Господ приема доброволна смърт на Кръста
Велики петък е денят, в който Господ Иисус Христос непринудено претърпява премеждия, разпятие и гибел на Кръста поради спасението на света.
Той не просто умира, а умира от обич, принасяйки Себе Си в жертва за греховете на човечеството. Кръстът, знак на позорна гибел, се трансформира в дървото на живота, посредством което се отварят вратите на Рая.
Църквата в този ден не служи Божествена литургия, тъй като „ Жертва е принесена “ — Самият Христос. Вместо това в четвъртък вечерта се извършва утреня с последованието на Дванадесетте евангелия, а в петкък вечерта се прави Опело Христово, при което се изнася Плащаницата, с която е бил повти Христос в гроба.
На Велики петкъ Христос е разпитван, вменяват Му виновност, а Пилат, пoдстрекаван от тълпата, която крещи: " Разпни Го ", му издава тежка присъда (Мат. 26, 27, Марк 14, 15, Лук. 22, 23, Иоан 18). В този ден Иисус претърпява поругания, страдания, неимоверни премеждия. Това е денят, в който разпъват на кръст почтения Агнец - " изтезаван за нашите беззакония и непреодолим за нашите грехове ", принесен в жертва за греховете на цялото човечество. Раздрало се небето и земята, слънцето скрило лика си, мрачевина надвиснала над Голгота.
На Велики петък Христос е заровен в каменен саркофаг в пещера, пред която управляващите оставили стража и голям камък на входа. На този ден в храмовете е Неговото опело.
Неслучайно точно в този ден от Страстната седмица постът е изключително непоколебим. Църквата повелява тогава да не се яде, нито нещо да се пие (дори вода).
Повече за Разпети петък споделя отец Стилиян Табаков от софийската черква " Свети Андрей Първозвани "
