Велики четвъртък е най-важният ден от Страстната седмица, на който

Велики четвъртък е най-важният ден от Страстната седмица, на който се напомня Тайната вечеря

Светите отци са устроили всичко премъдро, приемствено от божествените апостоли и Свещените и Божествени евангелия. Те са ни заповядали да спомняме четири събития на Велики четвъртък: Божественото умиване (на нозете), Тайната вечеря и установяването на Светите тайнства, усърдната молитва на Господа и най-после - измяната на Иуда.
" Преломяването на Тялото и проливането на Кръвта ", за което Христос приказва на учениците Си, e същинска кулминационна точка на земния живот на Спасителя. Защото тук Той преломил хляба и дал да пият от чашата с вино с думите: " Вземете, яжте, това е Моето тяло, пийте от нея, тъй като това е Моята кръв на новия завет, която за мнозина се пролива за опрощаване на греховете. " И с това открил великото свещенодействие Евхаристия (Причастие).
Първи били причастени апостолите. Без Иуда, който бил към този момент излязъл, с цел да реализира заговора си. И когато Иисус отишъл на Елеонската планина, в Гетсиманската градина, след кървавата Му молитва пристигнали доста иудеи, стражари, фарисеи, а Иуда им го показал с целувка.

Велики четвъртък крие доста символика

Според традицията великденските яйца се боядисват рано сутринта на Велики четвъртък или на Велика събота, преди празника Възкресение Христово. Първото яйце би трябвало да се боядиса в алено. С него се прави кръстен знак върху челата на децата, а след това и на всички останали от фамилията. Това яйце се оставя настрани и заменя миналогодишното, което от самото начало е престояло в къщата - да носи здраве, наслада и благополучие на нейните жители. Яйцето се пази, с цел да носи шанс. Следващото яйце също е алено - то се оставя в църквата в събота вечерта, след празничното свещенодействие. Червените яйца са знак на Христовата мъченическа кръв. На Велики четвъртък се възобновява квасът и се замесва тестото за великденските хлябове. У нас по традиция на Велики четвъртък се замесват и козунаците за празника.


Свети Симеон не предал Христовата религия, по тази причина бил осъден със гибел

Свети Симеон, свещеник Персийски, живял през ІV век в Персия по времето на Персийския цар Сапор. Сапор бил в неприятни връзки с византийския император и подозирал всички християни в държавна измяна. По тази причина в Персия били подхванати жестоки гонения против християните.
Свети Симеон бил почитан даже от езичниците поради своите добродетели, само че без значение от това бил хвърлен в тюрма. Светецът не склонил да се поклони на Слънцето, не предал Христовата религия, по тази причина бил осъден със гибел.


Преподобни Акакий съдействал да се възвърне мирът сред пастирите и християните

Преподобни Акакий живял през V век. Той взел присъединяване в Третия космополитен събор в гр. Ефес (431 г.), където се показал като пореден и твърдоглав бранител на православието. Взел ефективно присъединяване при изобличаването на Несториевата разкол. Оказал огромна услуга на църквата, като по време на безредици и безредици защитавал православието и съдействал да се възвърне мирът сред пастирите и християните.