Великденското яйце не е просто празничен атрибут, а древен символ

Великденското яйце не е просто празничен признак, а античен знак на Вселената, прераждането и тайната на битието, уважаван от хилядолетия преди християнството. От дълбока античност римляни, китайци, перси и гали са виждали в яйцето " заклевам на сътворението “. За англосаксонските нации то е било талисман за прераждане, а в източните митологии се има вяра, че самата Вселена е произлязла от " Космическо яйце “.

Символиката на яйцето се открива в съвсем всички огромни цивилизации. В Египет Слънцето (бог Ра) се излюпва от златно Космическо яйце. В Китай яйцето съставлява целокупност – жълтъкът е небето, а белтъкът е земята. При будизъма черупката е знак на незнанието, а разчупването ѝ значи духовно прояснение и второ раждане. Траките са свързвали са яйцето с Богинята-Майка, като са го украсявали с орнаменти, които се срещат в българските обичаи и до през днешния ден.

В християнството яйцето в началото е олицетворявало гробницата на Христос и отместения от нея камък. Най-силната легенда за аления цвят ни води при Мария Магдалена. Тя подарила на император Тиберий яйце, обагрено в алено, знак на пролятата исусова кръв, и произнесла за първи път думите: " Христос воскресе! “.

Всяка багра, употребена в предишното, е имала свое значение. Червеният цвят, с изключение на набожен смисъл, в древността е символизирал земното и преходното, само че и силата на възраждащия се живот.