Какво да ядем по време на великденските пости и кои храни са забранени
Великденският Пост е най-строгият и най-важният от всички постове. В този интервал се не разрешава даже да се пуши и да се пият алкохолни питиета, научихме от . Той – 7 март, и продължава до 23 април в това число.
Накратко, постът не е просто диета – въздържанието от избрани храни (най-вече на тези с скотски произход) не е самоцелно.
Смята се, че когато пости и се моли, човек се приближава до Бога. Телесното филтриране би трябвало да се съчетава с пречистването на душата. Истинският пост е отдалечаване от злото, възпиране на езика, потушаване на гнева, усмиряване на похотта, преустановяване на клеветите и лъжите.
През Великденския пост всяка седмица е отдадена на някакво събитие или на персона, чиито каузи приканват към примирение и смирение.
Разрешените храни са растителните: плодове – пресни или изсушени, зеленчуци, включително и кисело зеле, туршии, кисели краставички .
От хлябовете е позволен черният, типовият и сухарите . Могат да се ядат гъби, орехи, всевъзможни каши, приготвени с вода, и е позволено да се пие чай . На Благовещение и на Цветница е разрешено в менюто да има риба .
Най-строго е постенето през първата и последната седмица на Великденския пост. През Чистия понеделник – първият понеделник от Великденския пост, е признато цялостно самоограничение от храна . В петъка на първата седмица се позволява да се яде единствено варена пшеница, подсладена с мед или захар .
През останалото време: понеделник, сряда, петък – сухоежбина: вода, самун, плодове, зеленчуци, компоти . Във вторник и четвъртък – гореща храна без лой .
В събота и неделя – храна с растителна лой .
Разумното самоограничение от някои храни по време на Великденския пост е потребно за организма, защото в действителност му работи пречистващо.
Църквата разрешава на някои групи хора да не се постят – строгият пост не се предлага на заболели, дребни деца, възрастни хора, бременни дами и кърмачки.
Накратко, постът не е просто диета – въздържанието от избрани храни (най-вече на тези с скотски произход) не е самоцелно.
Смята се, че когато пости и се моли, човек се приближава до Бога. Телесното филтриране би трябвало да се съчетава с пречистването на душата. Истинският пост е отдалечаване от злото, възпиране на езика, потушаване на гнева, усмиряване на похотта, преустановяване на клеветите и лъжите.
През Великденския пост всяка седмица е отдадена на някакво събитие или на персона, чиито каузи приканват към примирение и смирение.
Разрешените храни са растителните: плодове – пресни или изсушени, зеленчуци, включително и кисело зеле, туршии, кисели краставички .
От хлябовете е позволен черният, типовият и сухарите . Могат да се ядат гъби, орехи, всевъзможни каши, приготвени с вода, и е позволено да се пие чай . На Благовещение и на Цветница е разрешено в менюто да има риба .
Най-строго е постенето през първата и последната седмица на Великденския пост. През Чистия понеделник – първият понеделник от Великденския пост, е признато цялостно самоограничение от храна . В петъка на първата седмица се позволява да се яде единствено варена пшеница, подсладена с мед или захар .
През останалото време: понеделник, сряда, петък – сухоежбина: вода, самун, плодове, зеленчуци, компоти . Във вторник и четвъртък – гореща храна без лой .
В събота и неделя – храна с растителна лой .
Разумното самоограничение от някои храни по време на Великденския пост е потребно за организма, защото в действителност му работи пречистващо.
Църквата разрешава на някои групи хора да не се постят – строгият пост не се предлага на заболели, дребни деца, възрастни хора, бременни дами и кърмачки.
Източник: edna.bg
КОМЕНТАРИ