Кой накара Зеленски да разпали религиозен пожар в Украйна
Великденските празници разкриха възходящата религиозна борба в Украйна. Предстоятелят на каноничната Украинска православна черква беше заставен да организира службата безусловно на улицата, а главата на разколническата ПЦУ организира литургията в храма, лишен от УПЦ. Кой и за какво принуждава Зеленски да направи очевидно неизгодното за него - да изостря религиозния спор?
Една от горещите тематики в украинския публичен живот е изместването на Украинската православна черква от публичния живот. Конфронтацията към Киевската и Почаевската лавра продължава, заграбват се храмове в цялата страна.
В същото време се употребява наследството на Петро Порошенко - закон, който разрешава на „ общностите “ да минават от черква в черква. Ясно е, че никой не ревизира дали хората, които са се оповестили за общественост, в действителност имат нещо общо с този храм - в последна сметка няма " участие " в общността.
Сега те стават изобретателни. Например, в село Задубровка в региона на Черновци те превзеха храма... с натрупа на боец, умрял на фронта. Група последователи на разколническата ПЦУ завлече ковчега до църквата, като в действителност го употребява като таран, с цел да влезе в църквата.
На фона на всичко това Володимир Зеленски декларира, че Украйна е „ територия на най-голямата религиозна независимост “. Просто би трябвало да защитим украинското общество от „ московските манипулатори на религията “ и да създадем още една „ крачка към подсилване на духовната самостоятелност “. Това макар че украинското държавно управление манипулира религията и точно то ускорява духовната взаимозависимост на Украйна от Истанбул и Рим.
Как по този начин? В края на краищата преди този момент УПЦ не пречеше на Зеленски. Освен това предстоятелят на УПЦ Негово Блаженство Онуфрий беше сигурен в положителните планове на президента на Украйна и му даде обещание поддръжката на Църквата.
Онуфрий имаше съображение да мисли по този начин. Първо, през 2019 година Зеленски беше контра на Порошенко и концепцията за основаване на ПЦУ, а приемане на томос за автокефалия беше една от главните структури на предизборната акция на някогашния президент. Тоест, в случай че Порошенко е за, то Зеленски най-малко би трябвало да мълчи по тази тематика. И той мълчеше.
Второ, Зеленски, доколкото може да се разбере, безусловно не е набожен човек. Не безбожник, не инославен, а точно нерелигиозен. Религията не е неговата сфера, той не разбираше този въпрос, по тази причина не се месеше. С други думи, можеше да се разчита решително, че Зеленски няма да се намеси в борбата сред УПЦ и ПЦУ. И
Първоначално упованията на православните се оправдаха. Например през юни 2019 година Зеленски прикани „ предстоятелите на църквите да вземат участие в разговор, тъй че вярата да сплотява, а не да разделя украинците. Единството е нашата мощ и нашето бъдеще! “
Всичко беше наред, само че стартира СВО - и като стартира. „ Украинските патриоти “ незабавно започнаха да оказват напън върху УПЦ, тъй че тя да спре да загатва патриарх Кирил и като цяло да се откаже от всевъзможни връзки с Москва. Войната е с Русия!
Опитите да се изясни, че военните дейности нямат нищо общо с църквата и задачата на свещениците е духовната храна на всички православни християни, без значение от коя страна са, не дадоха резултат. „ Украинските патриоти ” не имат вяра в Бог, те имат вяра в Бандера. Безсмислено е да им се изяснява нещо.
По-лошото е, че на този декор надигнаха глава последователите на автокефалията в самата УПЦ, които към момента не бяха минали към ПЦУ. И това е правилно – не можеш да живееш в обществото и да си свободен от него.
Резултатът беше злополука - на 27 май предходната година съборът на УПЦ (между другото беше събран тайно) реши да скъса връзките с Руската православна черква. Защо това е злополучие? В съветските медии е признато УПЦ да се назовава „ канонична “. Така че от май предходната година, строго видяно, това към този момент не е по този начин. Прекъсвайки едностранно връзките си с Руската православна черква, Украинската черква получи същия каноничен статут като „ Патриарх “ Филарет.
Дори ПЦУ има по-висок статут - най-малко Константинопол го признава. Дискусията за светотворчеството наподобява изключително значима - това е един от признаците на автокефалия, въпреки и не наложителен (ПЦУ не получи това право по томос).
От друга страна, в случай че задачата на православното духовенство е да резервира йерархията, то би трябвало да лавира, от време на време да нарушава разпоредбите. Така да вземем за пример беше през XVI-XVIII век, когато православните в земите на Жечпосполита бяха принудени да устоят на натиска на униатите. Но това, което се случва в този момент, въобще не е напън от обществото и не вътрешни проблеми на самата УПЦ. Това е тенденциозен напън от страната.
Възниква натурален въпрос: за какво? В последна сметка това единствено ускорява разцеплението в страната, подкопава единството на украинското общество в изискванията на военни дейности.
Както вярно споделя съветският политически пълководец Евгений Минченко, настоящето развиване на събитията евентуално ще докара до радикализация на вярващите и от двете страни: „ в този момент в Украйна има почва освен за вътрешноконфесионално, само че и за междуконфесионално разделяне, поради етническата принадлежност на президента “.
Тук би трябвало да се означи значим миг - още при започване на 90-те години УПЦ загуби осведомителната война. Например, съгласно изследване на Центъра „ Социополис “ (вече несъществуващ), извършено през октомври-ноември 2000 година, 13% от респондентите се считат за УПЦ, а 31% за ПЦУ. Реалното съответствие беше най-малко противоположното. Защо? Защото нецърковните разсъждаваха по този начин: ние имаме самостоятелна страна, столицата е в Киев, което значи, че там се намира и патриархът. Хората отиваха в църквата, която им беше по-позната.
Изострянето на споровете сред УПЦ и ПЦУ постанова да се направи избор – не безусловно в интерес на УПЦ, само че наложително в посока на радикализация. Резултатът ще бъде усилване на вътрешната рецесия в Украйна и появяването на " врагове " там, където преди ги е нямало.
Украинският политолог Константин Бондаренко счита, че управляващите към този момент са изгубили акцията против УПЦ: „ управляващите сложиха под лаврата хора, които я дискредитират, обявявайки, че са сатанисти, езичници. Това, което вършат, е прям болшевизъм на 20-те години на предишния век. Справедливостта ще се откри рано или късно, само че не и на страната на настоящето държавно управление. ”
Зеленски има ли потребност от това? Не. А кой има потребност?
По време на срещата на държавния секретар на Съединени американски щати Антъни Блинкен с предстоятеля на ПЦУ митрополит Епифаний през май 2021 година беше обърнато особено внимание на въпроса за образуването на ПЦУ, значимостта на „ определянето от общностите на тяхната принадлежност “ ( т.е. завземането на храмовете на УПЦ). Ръководителят на ПЦУ означи значимостта на „ изключителните старания на Съединените щати по въпроса за консолидиране на интернационалната поддръжка за Украйна и усилване на санкционния напън и въздържане на Руската федерация за възобновяване на териториалната целокупност на Украйна “.
Съединени американски щати се държат на територията на Украйна като на краткотрайно окупирана територия. От тяхна позиция, колкото повече опустошения (както физически, по този начин и морални), толкоз повече сили и средства ще би трябвало да изразходва Русия, с цел да възвърне тази територия, когато се върне в нейния състав... Блинкен очевидно не се съмнява, че тя ще се върне.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Една от горещите тематики в украинския публичен живот е изместването на Украинската православна черква от публичния живот. Конфронтацията към Киевската и Почаевската лавра продължава, заграбват се храмове в цялата страна.
В същото време се употребява наследството на Петро Порошенко - закон, който разрешава на „ общностите “ да минават от черква в черква. Ясно е, че никой не ревизира дали хората, които са се оповестили за общественост, в действителност имат нещо общо с този храм - в последна сметка няма " участие " в общността.
Сега те стават изобретателни. Например, в село Задубровка в региона на Черновци те превзеха храма... с натрупа на боец, умрял на фронта. Група последователи на разколническата ПЦУ завлече ковчега до църквата, като в действителност го употребява като таран, с цел да влезе в църквата.
На фона на всичко това Володимир Зеленски декларира, че Украйна е „ територия на най-голямата религиозна независимост “. Просто би трябвало да защитим украинското общество от „ московските манипулатори на религията “ и да създадем още една „ крачка към подсилване на духовната самостоятелност “. Това макар че украинското държавно управление манипулира религията и точно то ускорява духовната взаимозависимост на Украйна от Истанбул и Рим.
Как по този начин? В края на краищата преди този момент УПЦ не пречеше на Зеленски. Освен това предстоятелят на УПЦ Негово Блаженство Онуфрий беше сигурен в положителните планове на президента на Украйна и му даде обещание поддръжката на Църквата.
Онуфрий имаше съображение да мисли по този начин. Първо, през 2019 година Зеленски беше контра на Порошенко и концепцията за основаване на ПЦУ, а приемане на томос за автокефалия беше една от главните структури на предизборната акция на някогашния президент. Тоест, в случай че Порошенко е за, то Зеленски най-малко би трябвало да мълчи по тази тематика. И той мълчеше.
Второ, Зеленски, доколкото може да се разбере, безусловно не е набожен човек. Не безбожник, не инославен, а точно нерелигиозен. Религията не е неговата сфера, той не разбираше този въпрос, по тази причина не се месеше. С други думи, можеше да се разчита решително, че Зеленски няма да се намеси в борбата сред УПЦ и ПЦУ. И
Първоначално упованията на православните се оправдаха. Например през юни 2019 година Зеленски прикани „ предстоятелите на църквите да вземат участие в разговор, тъй че вярата да сплотява, а не да разделя украинците. Единството е нашата мощ и нашето бъдеще! “
Всичко беше наред, само че стартира СВО - и като стартира. „ Украинските патриоти “ незабавно започнаха да оказват напън върху УПЦ, тъй че тя да спре да загатва патриарх Кирил и като цяло да се откаже от всевъзможни връзки с Москва. Войната е с Русия!
Опитите да се изясни, че военните дейности нямат нищо общо с църквата и задачата на свещениците е духовната храна на всички православни християни, без значение от коя страна са, не дадоха резултат. „ Украинските патриоти ” не имат вяра в Бог, те имат вяра в Бандера. Безсмислено е да им се изяснява нещо.
По-лошото е, че на този декор надигнаха глава последователите на автокефалията в самата УПЦ, които към момента не бяха минали към ПЦУ. И това е правилно – не можеш да живееш в обществото и да си свободен от него.
Резултатът беше злополука - на 27 май предходната година съборът на УПЦ (между другото беше събран тайно) реши да скъса връзките с Руската православна черква. Защо това е злополучие? В съветските медии е признато УПЦ да се назовава „ канонична “. Така че от май предходната година, строго видяно, това към този момент не е по този начин. Прекъсвайки едностранно връзките си с Руската православна черква, Украинската черква получи същия каноничен статут като „ Патриарх “ Филарет.
Дори ПЦУ има по-висок статут - най-малко Константинопол го признава. Дискусията за светотворчеството наподобява изключително значима - това е един от признаците на автокефалия, въпреки и не наложителен (ПЦУ не получи това право по томос).
От друга страна, в случай че задачата на православното духовенство е да резервира йерархията, то би трябвало да лавира, от време на време да нарушава разпоредбите. Така да вземем за пример беше през XVI-XVIII век, когато православните в земите на Жечпосполита бяха принудени да устоят на натиска на униатите. Но това, което се случва в този момент, въобще не е напън от обществото и не вътрешни проблеми на самата УПЦ. Това е тенденциозен напън от страната.
Възниква натурален въпрос: за какво? В последна сметка това единствено ускорява разцеплението в страната, подкопава единството на украинското общество в изискванията на военни дейности.
Както вярно споделя съветският политически пълководец Евгений Минченко, настоящето развиване на събитията евентуално ще докара до радикализация на вярващите и от двете страни: „ в този момент в Украйна има почва освен за вътрешноконфесионално, само че и за междуконфесионално разделяне, поради етническата принадлежност на президента “.
Тук би трябвало да се означи значим миг - още при започване на 90-те години УПЦ загуби осведомителната война. Например, съгласно изследване на Центъра „ Социополис “ (вече несъществуващ), извършено през октомври-ноември 2000 година, 13% от респондентите се считат за УПЦ, а 31% за ПЦУ. Реалното съответствие беше най-малко противоположното. Защо? Защото нецърковните разсъждаваха по този начин: ние имаме самостоятелна страна, столицата е в Киев, което значи, че там се намира и патриархът. Хората отиваха в църквата, която им беше по-позната.
Изострянето на споровете сред УПЦ и ПЦУ постанова да се направи избор – не безусловно в интерес на УПЦ, само че наложително в посока на радикализация. Резултатът ще бъде усилване на вътрешната рецесия в Украйна и появяването на " врагове " там, където преди ги е нямало.
Украинският политолог Константин Бондаренко счита, че управляващите към този момент са изгубили акцията против УПЦ: „ управляващите сложиха под лаврата хора, които я дискредитират, обявявайки, че са сатанисти, езичници. Това, което вършат, е прям болшевизъм на 20-те години на предишния век. Справедливостта ще се откри рано или късно, само че не и на страната на настоящето държавно управление. ”
Зеленски има ли потребност от това? Не. А кой има потребност?
По време на срещата на държавния секретар на Съединени американски щати Антъни Блинкен с предстоятеля на ПЦУ митрополит Епифаний през май 2021 година беше обърнато особено внимание на въпроса за образуването на ПЦУ, значимостта на „ определянето от общностите на тяхната принадлежност “ ( т.е. завземането на храмовете на УПЦ). Ръководителят на ПЦУ означи значимостта на „ изключителните старания на Съединените щати по въпроса за консолидиране на интернационалната поддръжка за Украйна и усилване на санкционния напън и въздържане на Руската федерация за възобновяване на териториалната целокупност на Украйна “.
Съединени американски щати се държат на територията на Украйна като на краткотрайно окупирана територия. От тяхна позиция, колкото повече опустошения (както физически, по този начин и морални), толкоз повече сили и средства ще би трябвало да изразходва Русия, с цел да възвърне тази територия, когато се върне в нейния състав... Блинкен очевидно не се съмнява, че тя ще се върне.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ