Великден без алено яйце не е Великден
Великден се чества три дни. Първият е постоянно неделя, когато всички отиват на тържествена църковна работа. Свещта, която са държали там се отнася запалена в къщи. Всички се чукат с боядисаните яйца. Чието излезе най-силно, той ще е най-здрав през годината. На празника младоженци вървят у кумовете, у родителите на булката, като носят боядисани яйца или шарени перашки и великденски краваи и също получават от домакините.
Момите, които са кумичили, отиват в дома на кумицата също с червени яйца. Всяка мома ще се облече за пръв съвършена мома: с наниза, с венец и закитена и ще желае амнистия от кумицата. Идва ред на обичая " люленки ". След обяд всички отиват на място, където има високо дърво и връзват люлка. Тук в този момент са пристигнали и момците. Всеки гледа да се люлее с цел да се защищити от змейове и заболявания. През празничните дни се играе и великденско хоро, което се прави на площада.
Вторият ден на Великден се назовава още " разтурни понеделник ", обвързван с обичая " размятване на яйца " за предотвратяване от градушка и за изобилие. Момите и момците застават на някоя поляна и търкалят червени яйца между тях. Поздравът " Христос воскресе " се съблюдава 40 дни.
" Ой, великденче — Слънчице, живота е пиленце — алено и шарено, от тебе изквачено! " (Народна песен).
Великден, или още както го назовават Пасха (от староеврейски - означаващ „ прекосяване " ), е празник, който води началото си още от древността - скитащите номадски, семитски и тракийски племена го чествали, радвайки се на пролетта, на събуждането на природата и живота. С пораждане на християнството празникът се свързва с възкръсването на Исус Христос и по тази причина изначало празникът на евреи и християни съвпадал по време. Но през 325 година на Никейския събор е взето решение великден да се чества на първата неделя след пролетното пълнолуние. Затова и до момента празникът няма избрана дата в календара. Трите тържествени дни се празнуват през времето от 4 април до 8 май.
В една старинна легенда се споделя, че преди доста години, когато Бог ходел по земята измежду хората и ги лекувал, имало едно царство. в това царство живеел злобен вълшебник. Заключил топ водата и слънцето в една дълбока пещера с девет катинара. Минали доста години. Народът работел от заран до здрач, само че земята нищо не раждала без вода и светлина. Тревата изсъхнала, животните измрели, птичките изчезнали. Хората живеели в дребни тъмни къщурки, обрасли с плевели, с които се хранели. Те Забравили своите обичаи и толкоз доста се озлобили, че непрекъснато враждували между тях.
В една нахлупена къщичка, сгушена в диплите на планината, живеел млад мъж с две дечица — момиченце и момченце. Злият вълшебник отвел майката принудително в своите покои, с цел да му слугува. Тежка била зимата, студ и мраз сковавали земята. Дошла пролетта и един ден бащата отишъл в гората за свежи коренчета. Там издялал едно дървено яйце, боядисал го с алена пръст и решил да го занесе на своите дечица да си поиграят. Когато се върнал вкъщи, децата били заспали и топ поставил аленото яйце до главичките им, та като се разсънят сутринта първо него да видят. Легнал си и той. През нощта насън при него пристигнал един белобрад старей и го предизвестил, че на другия ден в къщата му ще пристигна злият вълшебник, с цел да вземе и двете му дечица. „ Но ти не се пердах, рекъл дядото, хвани аленото яйце в ръката си! " Казал му това и липсващ. Този белобрад старей бил Дядо Великден.
На другия ден в колесница, впрегната с триглав дракон, с гръм и тропот дошъл магьосникът и спрял пред къщурката. Ужасил се бащата и мощно притиснал двете си дечица в здрава прегръдка. Червеното яйце се търкулнало край главиците на децата и заблестяло като малко слънчице. Сетил се бащата за съвета на положителния дядо великден. Грабнал топ яйцето в ръка и го вдигнал високо над главата си. Тоз час цялата земя се огряла с огромна светлина. От тази светлина магьосникът ослепял и в същия момент силата му се изгубила и той се трансформирал в черен бръмбар.
Хората разрушили катинарите и освободили слънцето и водата. Небесното величие се издигнало високо и огряло цялата земя. Водата се спуснала от планината, радостно забълбукала и заляла гората, полята и нивите. Дърветата се раззеленили, птиците и животните се завърнали по родните места и земята възкръснала за нов живот. Оттогава хората посветили този ден на Дядо Великден. Боядисват в алено яйцата и честват възкръсналата природа.
„ Великден без алено яйце не е великден! " - споделя народът. Практиката да се боядисват яйца за Великден е толкоз остаряла, колкото и самият празник. В националните вярвания яйцето се осмисля като знак на виталното начало, на обновителните процеси в природата, на прераждането и възкръсването за нов живот. Затова във всички антични митологии е отразена вярата, че " целият свят " е основан от яйце. Едно от първите упоменавания за международното яйце се среща в древноегипетските папироси от интервала на Новото царство - XIV - XI век прочие Хр., според което господ Тет се измътил от международното яйце в град Хермопол (край Кайро). Е „ Книга на мъртвите " глава 85 се приказва за това, по какъв начин осем хермополски богове са зародили в първичния океан Нуне и сътвори-ли изначалното яйце, от което в облика на птица се е появило Слънцето. А в „ Текстовете на саркофазите " се оповестява и за яйцето на Озирис. в него дружно са били Озирис и Сет, които са братя, само че единият е притежател на положителното, а другият - на злото. Митът сочи, че изворът на положителното и злото е еднакъв.
През междинните епохи яйцето е символизирало четирите детайла на мирозданието: черупката олицетворявала земята, мембраната е въздухът, белтъкът — водата, а жълтъкът — огънят. в митологията и в бита животът и гибелта са постоянно свързани, по тази причина яйцето станало знак освен на живота, само че и на гибелта. В музея на националния обичай в Базел (Швейцария) се пази костюмът на Смъртта, окичен с гирлянди от яйчени черупки. А в един от музеите на Милано има картина на Пиеро Франческа от 1472 година - Дева Мария с младенеца, над която виси яйце — знак на гибелта и безконечния живот и вярата, до момента в който свят светува. Може би по тази причина към момента по българските земи пред кукерите в празничните шествия върви старей, който носи яйце. Та нали кукерите „ умират ", с цел да възкръснат още веднъж с природата, с вярата за жадуваното утрешно благоденствие.
Великденският самун е вторият главен знак за този ден. Той в никакъв случай не се реже, а се разчупва от най-възрастния в дома на толкоз части, колкото са хората в фамилията, като наложително се оставя къшей самун и за Бога. След празничната софра иде ред на песните, подписаните хора и люлянките. Всяка мома би трябвало да се полюлее, с цел да не я залюби дракон, да е здрава и да лудеят момците по нея.
