Великден е! Денят, в който сърцето си спомня кое е важно
Великден е!
В своята същина това е най-дълбокият и важен миг в християнската религия – празникът на Възкресението на Иисус Христос, който носи обръщение за успеха на живота над гибелта.
Според църковното обучение точно Възкресението е в основата на християнството. То не е просто събитие от предишното, а знак на безконечната вяра – че след страданието идва избавление, а след тъмнината – светлина. Затова и Великден се назовава „ празник на празниците “ – денят, който дава смисъл на всичко останало.
Подготовката за него не стартира в кухнята, а в душата. Великият пост – 40-дневен интервал на самоограничение и примирение – има за цел да пречисти индивида освен физически, само че и духовно. Това е време за размисъл, смирение и вътрешно обновяване.
Кулминацията идва в нощта против Великден, когато в храмовете се отслужва тържествена литургия. В среднощ вярващите посрещат богатствата новина с думите „ Христос воскресе “, а запалената свещ символизира успеха на светлината. Този миг не е просто обред – той е прекарване, което сплотява хората в обща религия и вяра.
В православната традиция яйцето също има дълбока символика – то е облик на новия живот и възкресението. Червеният цвят припомня за жертвата на Христос, само че и за силата на живота, който побеждава.
Великден ни учи на нещо извънредно значимо – че смяната стартира от вътрешната страна. Че същинското възкресение е освен в библейската история, а и във всеки човек, който намира сили да елементарни, да обича и да стартира изначало.
Днес, в забързаното всекидневие, този смисъл постоянно остава на назад във времето. Но точно той прави празника толкоз мощен – напомнянето, че има нещо по-голямо от нас, нещо, което дава вяра и посока.
Великден не е просто ден.
Той е религия.
И заричане, че светлината постоянно побеждава.
Христос воскресе!
В своята същина това е най-дълбокият и важен миг в християнската религия – празникът на Възкресението на Иисус Христос, който носи обръщение за успеха на живота над гибелта.
Според църковното обучение точно Възкресението е в основата на християнството. То не е просто събитие от предишното, а знак на безконечната вяра – че след страданието идва избавление, а след тъмнината – светлина. Затова и Великден се назовава „ празник на празниците “ – денят, който дава смисъл на всичко останало.
Подготовката за него не стартира в кухнята, а в душата. Великият пост – 40-дневен интервал на самоограничение и примирение – има за цел да пречисти индивида освен физически, само че и духовно. Това е време за размисъл, смирение и вътрешно обновяване.
Кулминацията идва в нощта против Великден, когато в храмовете се отслужва тържествена литургия. В среднощ вярващите посрещат богатствата новина с думите „ Христос воскресе “, а запалената свещ символизира успеха на светлината. Този миг не е просто обред – той е прекарване, което сплотява хората в обща религия и вяра.
В православната традиция яйцето също има дълбока символика – то е облик на новия живот и възкресението. Червеният цвят припомня за жертвата на Христос, само че и за силата на живота, който побеждава.
Великден ни учи на нещо извънредно значимо – че смяната стартира от вътрешната страна. Че същинското възкресение е освен в библейската история, а и във всеки човек, който намира сили да елементарни, да обича и да стартира изначало.
Днес, в забързаното всекидневие, този смисъл постоянно остава на назад във времето. Но точно той прави празника толкоз мощен – напомнянето, че има нещо по-голямо от нас, нещо, което дава вяра и посока.
Великден не е просто ден.
Той е религия.
И заричане, че светлината постоянно побеждава.
Христос воскресе!
Източник: edna.bg
КОМЕНТАРИ