Великден е! Христос Воскресе! Воистина воскресе! Великден – денят на

Великден е! Христос Воскресе! Воистина воскресе! Великден – денят на Възкресение Христово. На прага на пролетта Великден или Възкресение Христово е най-големият, най-светлият празник за православните християни, озарявaщ дома на българското семейство. Великден е денят, в който християните честват Възкресението на Сина Божи Исус на третия ден, откакто е разпънат на кръст и заровен. Със гибелта си Исус Христос изкупил греховете на човечеството, а с възкресението си дал вяра за живот след гибелта.

В евангелските текстове постоянно се загатва, че приживе Исус Христос неведнъж предсказвал разпъването си на кръста и Възкресението си след три дни.

Възкресение Христово отразява християнската религия във възкресението на праведниците в един по-хубав свят. На този празник християнската вяра празнува връщането на Исус Христос към живота. Когато на третия ден след погребението му Мария Магдалена отива с други дами в гробницата, с цел да намаже тялото на Исус с благовонни масла, каквато е била древноюдейската традиция, намира гробницата празна. Събитията, свързани с Христовото възкресение, стават в дните към еврейския празник Пасха. Затова през цялото време честването на Великден е обвързвано с еврейската Пасха.
Как се дефинира датата на Великден?
Първият космополитен събор през 325 година дефинира правилото, съгласно който Великден се отбелязва в неделята след първото пълнолуние след пролетното равноденствие.

Разликата в деня за честване на католическия и православен Великден идва от това, че православните църкви празнуват Възкресение Христово и обвързваните с него празници, като Цветница например, по остарял жанр, а не по нов. От това идват другите дати за отбелязване на празника от католици и православни. Обикновено католическият Великден е преди православния. Съществуват обаче години, в които честваме този празник на една и съща дата.
Христос воскресе! Воистина воскресе!
В седмицата преди празника, наричана Страстна седмица, християните се приготвят за честване на Възкресение Христово.

Великденската работа в църквите стартира в събота вечер и след приемане на плодородния огън от свещеника се излиза от храма, бият камбаните и тъкмо в среднощ се възгласява Великденския привет „ Христос воскресе “ и се дава отговор „ Воистина воскресе “. Някои хора дават отговор „ Вуистина воскресе „.

Чете се Евангелието, свещеникът отваря вратите на храма, символизирайки Христос, който отворил райските двери.

В храмовете присъстващите хора на празничната литургия, държат запалени свещи и боядисани яйца, които са донесени от къщите им. По време на службата в храма всички пеят, а след службата всички се поздравяват: „ Христос воскресе! “; „ Воистина воскресе! “. Със запалена свещ, църквата се обикаля три пъти за здраве и благополучие. Вървим със свещ в ръка три пъти към храма, тъй като число три е израз на света троица. И не се тормозете, в случай че ви загасне свещта. Това не значи, че сте доста неверни. Свещта на възкресение има напълно различен темперамент, тя символизира небесната светлина.
Какво се прави на Великден?
Великден се празнува в продължение на 3 дни, а приготовленията за неговото отбелязване стартират по време на Страстната седмица.

На Великден всички обличат нови облекла. Играе се и първото хоро след Сирни Заговезни. То е буйно, радостно и е израз на насладата на хората. Според националната традиция Великден символизира възкръсването на природата за нов живот, успеха на пролетта над зимата.

Когато се срещат хората на улицата през идващите няколко седмици, християните не престават да се поздравяват с „ Христос Възкресе! “, „ Воистина Воскресе! “. С този привет те се поздравяват до Петдесетница, когато се е родила Христовата черква.

Яйцата за Великден са една от главните характерности на християнските празници, тъй като припомнят за възкресението на Христос. Според преданието, когато Мария Магдалена отишла в Рим да се срещне с императора, тя му подарила яйце, обагрено с алено – знак на кръвта на Христос. Така се сложило началото на обичаят на Великден християните да си подаряват боядисано в алено яйце.

Яйцето е ослепителен знак за Великден. Както от него се ражда пиле по този начин и ние със силата на Христовото възкресение, ще отхвърлим от тялото си всичко тленно и ще възкръснем за различен, върховен и вечен живот.

В България по традиция яйцата се боядисват на Велики четвъртък или Велика Събота, като броят им зависи от членовете на фамилията. Първото се оцветява постоянно в алено от най-възрастната жена. Освен в други цветове, яйцата могат да се боядисват и украсяват с разнообразни орнаменти.

Още след среднощ на Великденската работа в двора на храма, хората си подаряват боядисаните яйца, чукат се с тях, след което ги изяждат. Вярва се, че този, на който яйцето се окаже герой, ще бъде най-здрав през годината.

На Великден сутринта с аленото яйце се прави кръстче по челата на децата, а по-късно и на останалите членове семейство. Това яйце се поставя на видно място в дома, където ще подмени миналогодишното, донесло здраве, благоденствие и шанс. Ако се сложи алено яйце в стаята на децата, те по-малко боледуват.

На идната заран хората още веднъж вървят на църква и по-късно се събират фамилно вкъщи. Младите нормално отиват на посетители при родителите си или при своите кръстници.

На Великден имен ден честват всички, носещи имената: Величко, Величка, Велико, Велик, Велика, Велко, Велимир, Велимира, Паска и Паскал.

Традициите за Великден в България повеляват на празничната софра да участват ястия от агнешко месо, великденски самун, декориран с венец от тесто и червени яйца, козунаци, доста салати с пресни зеленчуци, алено вино и други Червените яйца са знак на христовата мъченическа кръв, а козунакът е знак на агнеца божий – Христос. Всъщност той е един сурогат на великденските обредни хлябове, които са приготвяли нашите майки и баби. В предишното те са се приготвяли в съботата на Великата седмица от стопанката на къщата или най-възрастната жена в дома. Днес тази традиция е изместена от козунаците за Великден.

На трапезата за Великден значим знак е печеното агне, което въплъщава Иисус показан в християнската традиция като божий агнец.  То се свързва с неговата гибел, защото е принесено в жертва в деня на Възкресение Христово.

Свежата зелена салата е най-честият и обичаен избор при салатите за празничната софра, точно тъй като се съчетава най-добре с варените яйца.
Светла седмица православие
Православната черква определя седмицата от Цветница до Великден да се назовава „ Страстна седмица “, означаваща страдалчество, а седмицата след Великден е „ Светла седмица ”, тъй като възкресението на Христос донася прояснение за всички. Седмицата е отдадена на всенародните тържества в чест на Възкресението Христово.

Дните от тази седмица се назовава светли. Светлата седмица стартира със Светли понеделник и приключва с Томина неделя.
Екипът на Flashnews.bg желае на всички здраве, мир и светлина в бъдните дни!