Великден е. Хората по цял свят отново мигрират към родните

Великден е. Хората по целия свят още веднъж мигрират към родните си места, икономисали време, заделили пари, всеки с мисъл към дома, който е напуснал и към децата, които е изпратил. Градовете се изпълват със старите си нови поданици, селата - със мемоари. Старите истории се описват, очите се навлажняват, децата унесено дъвчат курабии и се заслушват в фамилните истории, които с времето ще им стават все по-ясни, само че още не - в този момент звучат като проклинание, предопределени думи, паузи, галерии от облици на хора, които в никакъв случай няма да видят.

“В една от седмиците преди Великден е Неделята на блудния наследник. ”

Знаем тази библейска алегория - за бащата с двамата сина. Единият, удовлетворен от живота, който му е предназначен, другият - с неразбираема жадност да познае друго, с изключение на дома. Бащиното сърце е необятно и пусналo сина си, старецът му дал каузи от парцела и той тръгнал да търси шанса си. Който не го отвел доста надалеч и на младежа му станало мъчително за бащиния дом. Окъсан и трагичен, безпаричен и презрян, той се прибрал вкъщи си. Разкаян за неблагоразумието си, че бил срещу, че желал нещо друго, отредено му от родството и предопределеното. Бащата го приел, по този начин вършат положителните родители - одобряват обилно и най-блудните, и най-отдалечилите се и най-разкаялите се и вдигнал тържество в негова чест.

“Всички знаем тази история, само че постоянно забравяме другия наследник. ”

Този, който постоянно е бил правилен и е следвал татко си и закона на рода, само че който в никакъв случай не е усещал насладата на татко си, че по този начин неразделно е бил до него, до момента в който един ден идва брат му, отлъчилият се, и с разкаянието си получава цялата тази наслада. А когато е било мъчно - бил ли е там? Не е бил. С какво право той получава тази наслада пред другия?

Тази алегория припомня за себе си към Коледа и Великден, когато децата се прибират вкъщи, пътуват хиляди километри, с цел да се събере родът.

“И поуката е скъпа: ”

Който почувства, че би трябвало да отиде другаде, че нещо го тегли - не трябва да подценява копнежа. Но и не е срамно, в случай че не е сполучил, да се прибере вкъщи.

Който се почувства ощетен, да не пропуща да изиска своето, тъй като по този начин се таи завист към тези, които минимум го заслужават и чакат.

Който има дете, копнеещо за друго, с изключение на за живота, който познава, би трябвало да бъде пуснато да го открие. На него не трябва да отхвърля разтуха и бащина стряха, без значение, какви са събитията, които го връщат, тъй като любовта е една и е сред хората. Този не трябва да я лимитира сред децата си и да се радва на едното повече, в сравнение с другото, тъй като всяко сърце еднообразно копнее за бащина обич, за уюта на родния дом, за благополучие.