Велика събота е – последният ден от Страстната седмица, предшестващ

Велика събота е – последният ден от Страстната седмица, предхождащ Великден. Отбелязва се погребението на Исус Христос, осъществено от Йосиф и Никодим, както и слизането на Спасителя в царството на тъмнината – пъкъла. В дните от Страстната седмица bTV ви среща с отец Илиян Алексиев в поредицата ни „ Истории за духа “.

„ Отзвукът от Разпети петък и вечерното свещенодействие, в което ние ставаме очевидци на опелото Христово и тъгуваме, минава през утринното свещенодействие на Велика събота, през което се възпоменава слизането на Христос в пъкъла. След като тялото му е положено в гроба, той слиза с душата си в пъкъла, не с цел да се мъчи, а с цел да измъкне праведните, които го чакали от времето на първия грехопаднал наш предшественик до всички останали, които са се преселили в отвъдното. Последният виновник, който бил отдясно на кръста – разбойника, в последната минута на своя живот, изповядва вярата, покайва се за личния си живот и получава обещанието на Спасителя, че ще бъде с него в парадайса. Затова го назовават Балгоразумния бандит. Той е първият, който съумява да влезе в парадайса от всички тези измъкнали се от примката на Дявола долу в пъкъла, защото след изгонването на нашите прадеди, раят е залостен и няма кой различен да влезе, в случай че е правоверен.

Слизането на Христос в пъкъла е това повратно събитие, в което виждаме, че той е спечелилият над гибелта, точно тъй като той няма грях и тя не може да има власт над него – тя не може да го удържи. Дори някои от светите отци споделят, че на кръста гибелта е пристъпила, откакто той ѝ е дал знак, като първо е навел главата си и тогава е предал богу дух, защото нормално е противоположното. Залогът на нашата религия е вярата за това Възкресение, което той, който нямаше грях, стана незабавно и което ни е заречен на всеки един от нас, че когато ни призове още веднъж да се върнем и да живеем, самичък ще изтрие сълзите на всеки един, който приживе в този сложен живот е минал през всички компликации. Затова и до оня преломен миг Светият дух, изпратен от него, е именуван в църквата утешител, тъй като никой не ни е завещал царство на земята и благополучие, а сложен път, бодлив път, път на Голгота с кръст, след което към този момент да наследим онази безконечна наслада “, сподели отец Илиян.