Перспективите през 2023 година за Русия и Украйна
Велика и страшна беше 2022 година от Рождество Христово, първа от началото на Специалната интервенция. Освен със специфичната интервенция Русия се сблъска с частична готовност и всеобща релокация. Какъв забавен синоним на думата емиграция.
Смисловото натоварване е същото - въпреки всичко емиграцията е непрекъсната (завинаги) и краткотрайна, със промяна на поданството и без. Но от 1917 година до края на 80-те терминът емиграция има отрицателна конотация. Емигрират “контрареволюционери ”, другите “врагове на народа ”, предатели, колаборационисти. Като измяна на първата на света страна на служащите и селяните преглеждат даже самото предпочитание да се напусне родината на социализма и да се преместиш в капиталистическия свят.
Преминаването към “страните с национална народна власт ” или Третия свят не се осъжда по този начин строго, само че като цяло също не се приветства. Все отново, в случай че “не познавам друга такава страна ”, то с напускащия я очевидно не всичко е наред.
Към края на Перестройката и изключително през 90-те години икономическата (саламена) емиграция, в търсене на по-добър живот, престава да се осъжда, мнозина даже завиждат на тези, които “успяват да се устроят ”. Но към началото на новия век връзките на Русия със Запада започнаха да се скапват и поради утежняването, стартира да се утежнява и отношението към емигрантите, заминаващи за страните на врага.
Така, разделяйки през 2022 година политическата емиграция (след 24 февруари, несъгласните с началото на СВО) и икономическата релокация (след 21 септември хората, опасяващи се, че в случай че ги активизират, ще им се провали с години създавания бизнес), ние все едно разделяме емиграцията на групата на изцяло безнадеждните емигранти (преминали на страната на врага по време на война) и имащи късмет да се поправят “релоканти ” (чието държание също надалеч не се приветства от обществото, само че които в последна сметка не се впускат в клеймящи Русия заявки и които не поддържат врага морално и материално). Разширяването въз основата на синонимите към думата емиграция е добър симптом. Ние се отдалечаваме от черно-белия взор на света, присъщ на тоталитарното схващане, възпитаван у няколко генерации наши съграждани и започваме да виждаме полутонове. Това значи, че се учим да виждаме в другите освен разединяващи, само че и сплотяващи ни черти. Колкото по-широка е сплотяващата база, толкоз повече са съдружниците ни във вътрешната и външната политика, толкоз по-стабилно е нашето общество, толкоз по здрава позиция заемаме в системата на интернационалните връзки, толкоз по-уверено се усещаме.
Впръчем, това е единственото хубаво на заминаващата си година. СВО се проточи, трансформирайки се в пълноценна борба със Запада, опитващ се да направи от Украйна втори Афганистан за Русия.
Засега печелим войната на безсилие, само че до цялостната победа над груповия Запад е надалеч и през 2023 година ни чакат значително неприятни неочакваности. Не се усъществи концепцията да се смени държавното управление в Украйна, ненапълно да се ореже (да се накара да признае загубата на суверенитета над Крим, Севастопол и двете области в Донбас) и да се трансформира в Беларус - без ангажименти съдружник и младши сътрудник на Русия. Това значи, че през 2023 година украинската страна би трябвало да се унищожи, първо да се разгромят въоръжените ѝ сили на бойното поле и подробно да се очисти обществото от русофобия и нацизъм.
Само по себе си разширението на територията на Русия и нарастването на броя жители е без подозрение позитивно. Но би трябвало да се има поради, че въпросната интервенция ще бъде много продължителна и скъпа откъм запаси. Ситуацията в някогашните украински райони още дълго ще се отличава към по-лошо във всички връзки с общоруската. Дълго ще остават хранителна среда за корупция, ксенофобия (русофобия) и даже елементарен бандитизъм, маскиращ се като етническа революционност и опериращ с концепциите на “националното избавление ”.
От друга страна тези територии ще бъдат разсадник и на екстремистко-леви възгледи. Трудно ще се избавим нито от безспорното, нито от относителното (в съпоставяне с останалата Русия) обедняване на локалното население. Нищетата постоянно е хранителна среда за леви екстремисти.
Не по-малко от десетилетие бульонът от десни (фашисти) и леви екстремисти и радиксални националисти (нацисти) ще бъде отличителна линия на някогашните украински територии. Враждебният ни Запад ще се постарае да употребява тази обстановка, поддържайки въпросното придвижване морално (на ниво дипломатически актове и обществена риторика) и материално (пари, оръжие, техническа поддръжка). На тези територии ще се вербуват шпиони, диверсанти, тук Западът ще се постарае да провежда ново дисидентско придвижване. Той ще направи всичко, тъй че след своя погром Украйна още дълго да остава главоболие за Русия, черна дупка, поглъщащ запаси, без съществени материални изгоди.
Западът щге обезпечи най-облагодетелстван режим за смучещите отправени към Украйна ресурсни потози корумпирани лица и ще се постарае тази язва колкото се може по-широко да се популяризира из Русия, разклащайки основите на държавността, нулирайки достиженията на последните десетилетия, да внася в обществото разделяне, всявайки съмнение сред народа и властта и стараейки се да преобразува това съмнение в злоба. За реализирането на тези цели Западът ще има няколко милиона души със схващане, накриво от Майдана, обичайно ненавиждащо всяка власт и няколко десетки хиляди деятели, които да обяснят на евентуално майданизираната навалица, че нищо не може да бъде по-лошо от съветската власт и че би трябвало да се борят на първо място с съветското.
Тези компликации не са сериозни и ще бъдат преодолени с времето, а някогашната Украйна най-сетне ще се трансформира в Югозападна Русия. Но с цел да ни съпътства триумфът във всички инициативи, е належащо да сме наясно, че няма да е елементарно и къде е коренът на тези проблеми. Той е осъзнаването на част от съветския народ като някакви митични “украинци ”.
Можете дълго да говорите за " приятелство " и " небратство ", можете даже да убеждавате украинците, че сме един народ. Но до момента в който не се изкоренят термините Украйна, украинец, локалната фолклорна традиция с бродираните ризи, от време на време ще се обръщат към нас с ужасна бандеровщина, мразейки всичко съветско по метода, по който единствено фанатик може да ненавижда себеподобните си.
Мисля, че 2023 година ще бъде основна за бъдещето на украинците. Именно тази година би трябвало да бъдат дефинитивно избрани новите граници на Русия, които по един или различен метод ще включват някогашните украински територии (може би даже всички). Тази година в забележителна част от тези територии режимът на в действителност боен надзор ще бъде сменен с цивилен. Именно тази година ще би трябвало да се реши основният въпрос за връзките с локалното население - кои са те.
Ако ги признаем за украинци, тогава постоянно ще има хора, които са склонни да развият тази идея=: в случай че има украинци и е имало украинска страна, а в този момент Русия е тук, тогава руснаците са завладели украинците и те би трябвало да водят „ освободителна битка “. Можем да се измъкнем от този агитационен капан единствено в случай че най-сетне развием концепцията за избавление и на всички равнища (медии, обучение, просвета, религия) внушим, че Украйна няма и в никакъв случай не е имало, че това е извънредно Западен план, предопределен да раздели и унищожи един-единствен съветски народ, който освободихме от американско-европейското робство, не е „ приятелски народ “, а наш личен, че тези, които се назовават украинци, не са различен народ, а предатели на съветския народ.
Тогава и единствено тогава няма да бъдем завоеватели (дори и благи и добри), а освободители на изконните земи и себе си от зомби инкубатора, проведен от Запада, които не помнят роднинство и мечтаят да унищожат себеподобните си. Не са нужни вируси - ето го - най-ужасното биологично оръжие, селективно унищожаващо извънредно руснаците.
В исторически проект (в учебниците) термините, производни от Украйна, би трябвало да бъдат сменени с такива, произлизащи от Бандера и Мазепа. Първо, " номиналните " имена приказват за идеологическия, а не за етническия темперамент на явлението и руснакът може да се окаже бандеровец или мазепинец по същия метод, както фашист, болшевик, реакционер, либерал или демократ. Второ, самите лица Бандера и Мазепа са мъчително противни. Не всеки желае да принадлежи към общността, кръстена на тях.
Ще отнеме много време за решаването на този проблем. Преди окончателното решение би трябвало да се сменят три генерации и да изминат тридесет до петдесет години. Но е належащо да стартираме в този момент, още през 2023 година, защото 2022 година свърши.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за Youtube канала на новото музикално предаване " Рефлексии " и ще преживеете прелестни мигове с музиката на Барока: https://www.youtube.com/watch?v=HoGUFCffd70
Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
Смисловото натоварване е същото - въпреки всичко емиграцията е непрекъсната (завинаги) и краткотрайна, със промяна на поданството и без. Но от 1917 година до края на 80-те терминът емиграция има отрицателна конотация. Емигрират “контрареволюционери ”, другите “врагове на народа ”, предатели, колаборационисти. Като измяна на първата на света страна на служащите и селяните преглеждат даже самото предпочитание да се напусне родината на социализма и да се преместиш в капиталистическия свят.
Преминаването към “страните с национална народна власт ” или Третия свят не се осъжда по този начин строго, само че като цяло също не се приветства. Все отново, в случай че “не познавам друга такава страна ”, то с напускащия я очевидно не всичко е наред.
Към края на Перестройката и изключително през 90-те години икономическата (саламена) емиграция, в търсене на по-добър живот, престава да се осъжда, мнозина даже завиждат на тези, които “успяват да се устроят ”. Но към началото на новия век връзките на Русия със Запада започнаха да се скапват и поради утежняването, стартира да се утежнява и отношението към емигрантите, заминаващи за страните на врага.
Така, разделяйки през 2022 година политическата емиграция (след 24 февруари, несъгласните с началото на СВО) и икономическата релокация (след 21 септември хората, опасяващи се, че в случай че ги активизират, ще им се провали с години създавания бизнес), ние все едно разделяме емиграцията на групата на изцяло безнадеждните емигранти (преминали на страната на врага по време на война) и имащи късмет да се поправят “релоканти ” (чието държание също надалеч не се приветства от обществото, само че които в последна сметка не се впускат в клеймящи Русия заявки и които не поддържат врага морално и материално). Разширяването въз основата на синонимите към думата емиграция е добър симптом. Ние се отдалечаваме от черно-белия взор на света, присъщ на тоталитарното схващане, възпитаван у няколко генерации наши съграждани и започваме да виждаме полутонове. Това значи, че се учим да виждаме в другите освен разединяващи, само че и сплотяващи ни черти. Колкото по-широка е сплотяващата база, толкоз повече са съдружниците ни във вътрешната и външната политика, толкоз по-стабилно е нашето общество, толкоз по здрава позиция заемаме в системата на интернационалните връзки, толкоз по-уверено се усещаме.
Впръчем, това е единственото хубаво на заминаващата си година. СВО се проточи, трансформирайки се в пълноценна борба със Запада, опитващ се да направи от Украйна втори Афганистан за Русия.
Засега печелим войната на безсилие, само че до цялостната победа над груповия Запад е надалеч и през 2023 година ни чакат значително неприятни неочакваности. Не се усъществи концепцията да се смени държавното управление в Украйна, ненапълно да се ореже (да се накара да признае загубата на суверенитета над Крим, Севастопол и двете области в Донбас) и да се трансформира в Беларус - без ангажименти съдружник и младши сътрудник на Русия. Това значи, че през 2023 година украинската страна би трябвало да се унищожи, първо да се разгромят въоръжените ѝ сили на бойното поле и подробно да се очисти обществото от русофобия и нацизъм.
Само по себе си разширението на територията на Русия и нарастването на броя жители е без подозрение позитивно. Но би трябвало да се има поради, че въпросната интервенция ще бъде много продължителна и скъпа откъм запаси. Ситуацията в някогашните украински райони още дълго ще се отличава към по-лошо във всички връзки с общоруската. Дълго ще остават хранителна среда за корупция, ксенофобия (русофобия) и даже елементарен бандитизъм, маскиращ се като етническа революционност и опериращ с концепциите на “националното избавление ”.
От друга страна тези територии ще бъдат разсадник и на екстремистко-леви възгледи. Трудно ще се избавим нито от безспорното, нито от относителното (в съпоставяне с останалата Русия) обедняване на локалното население. Нищетата постоянно е хранителна среда за леви екстремисти.
Не по-малко от десетилетие бульонът от десни (фашисти) и леви екстремисти и радиксални националисти (нацисти) ще бъде отличителна линия на някогашните украински територии. Враждебният ни Запад ще се постарае да употребява тази обстановка, поддържайки въпросното придвижване морално (на ниво дипломатически актове и обществена риторика) и материално (пари, оръжие, техническа поддръжка). На тези територии ще се вербуват шпиони, диверсанти, тук Западът ще се постарае да провежда ново дисидентско придвижване. Той ще направи всичко, тъй че след своя погром Украйна още дълго да остава главоболие за Русия, черна дупка, поглъщащ запаси, без съществени материални изгоди.
Западът щге обезпечи най-облагодетелстван режим за смучещите отправени към Украйна ресурсни потози корумпирани лица и ще се постарае тази язва колкото се може по-широко да се популяризира из Русия, разклащайки основите на държавността, нулирайки достиженията на последните десетилетия, да внася в обществото разделяне, всявайки съмнение сред народа и властта и стараейки се да преобразува това съмнение в злоба. За реализирането на тези цели Западът ще има няколко милиона души със схващане, накриво от Майдана, обичайно ненавиждащо всяка власт и няколко десетки хиляди деятели, които да обяснят на евентуално майданизираната навалица, че нищо не може да бъде по-лошо от съветската власт и че би трябвало да се борят на първо място с съветското.
Тези компликации не са сериозни и ще бъдат преодолени с времето, а някогашната Украйна най-сетне ще се трансформира в Югозападна Русия. Но с цел да ни съпътства триумфът във всички инициативи, е належащо да сме наясно, че няма да е елементарно и къде е коренът на тези проблеми. Той е осъзнаването на част от съветския народ като някакви митични “украинци ”.
Можете дълго да говорите за " приятелство " и " небратство ", можете даже да убеждавате украинците, че сме един народ. Но до момента в който не се изкоренят термините Украйна, украинец, локалната фолклорна традиция с бродираните ризи, от време на време ще се обръщат към нас с ужасна бандеровщина, мразейки всичко съветско по метода, по който единствено фанатик може да ненавижда себеподобните си.
Мисля, че 2023 година ще бъде основна за бъдещето на украинците. Именно тази година би трябвало да бъдат дефинитивно избрани новите граници на Русия, които по един или различен метод ще включват някогашните украински територии (може би даже всички). Тази година в забележителна част от тези територии режимът на в действителност боен надзор ще бъде сменен с цивилен. Именно тази година ще би трябвало да се реши основният въпрос за връзките с локалното население - кои са те.
Ако ги признаем за украинци, тогава постоянно ще има хора, които са склонни да развият тази идея=: в случай че има украинци и е имало украинска страна, а в този момент Русия е тук, тогава руснаците са завладели украинците и те би трябвало да водят „ освободителна битка “. Можем да се измъкнем от този агитационен капан единствено в случай че най-сетне развием концепцията за избавление и на всички равнища (медии, обучение, просвета, религия) внушим, че Украйна няма и в никакъв случай не е имало, че това е извънредно Западен план, предопределен да раздели и унищожи един-единствен съветски народ, който освободихме от американско-европейското робство, не е „ приятелски народ “, а наш личен, че тези, които се назовават украинци, не са различен народ, а предатели на съветския народ.
Тогава и единствено тогава няма да бъдем завоеватели (дори и благи и добри), а освободители на изконните земи и себе си от зомби инкубатора, проведен от Запада, които не помнят роднинство и мечтаят да унищожат себеподобните си. Не са нужни вируси - ето го - най-ужасното биологично оръжие, селективно унищожаващо извънредно руснаците.
В исторически проект (в учебниците) термините, производни от Украйна, би трябвало да бъдат сменени с такива, произлизащи от Бандера и Мазепа. Първо, " номиналните " имена приказват за идеологическия, а не за етническия темперамент на явлението и руснакът може да се окаже бандеровец или мазепинец по същия метод, както фашист, болшевик, реакционер, либерал или демократ. Второ, самите лица Бандера и Мазепа са мъчително противни. Не всеки желае да принадлежи към общността, кръстена на тях.
Ще отнеме много време за решаването на този проблем. Преди окончателното решение би трябвало да се сменят три генерации и да изминат тридесет до петдесет години. Но е належащо да стартираме в този момент, още през 2023 година, защото 2022 година свърши.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за Youtube канала на новото музикално предаване " Рефлексии " и ще преживеете прелестни мигове с музиката на Барока: https://www.youtube.com/watch?v=HoGUFCffd70
Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ