Величко Минеков е известен с монументалната си пластика, и общественик,

Величко Минеков е прочут с монументалната си пластика, и държавник, народен представител в Осмото и Деветото Народно заседание в интервала 1982 – 1990 година.

Роден е на 13 октомври 1928 година в пазарджишкото село Мало Конаре. Учи в ВИИИ „ Николай Павлович “ в София при проф. Андрей Николов и проф. Марко Марков, а завърша през 1954 година в класа по статуя на проф. Любомир Далчев. Става член на Българска комунистическа партия от 1959 година

От 1964 година е учител по статуя в Художествената академия. От 1967 година е доцент, а през 1975 година става професор. На идната 1976 година е определен за ректор на Академията, който пост заема до 1983 година. По-късно преподава във Великотърновския университет. Сред учениците му са скулптори като Александър Хайтов, Димитър Борисов, Димитър Найденов, Живко Дончев, Иван Русев, Рая Георгиева, Светлин Николов, Спас Киричев, Христо Харалампиев. От 1976 година е зам.-председател на СБХ.

Минеков е участник в близкото персонално обграждане на Тодор Живков, известно като “ловната дружинка “ и настоящо като неофициален настойнически щаб. Бил е първи заместник-председател на Съюза на българските художници и член на бюрото на Комитета за просвета.