Величието на Титаник и възпяването му в редица филми е

Величието на Титаник и възпяването му в редица филми е изключително пресилено, имайки поради несъответстващите ограничения и аргументите за потапянето. Със сигурност мнозина го класифицират като покруса, само че в случай че разгледаме направените неточности и цифрата от близо 1500 души, а по-късно я сложим в секцията с жертви, статистиката мъчно би могла да сложи този етикет. Същата не се употребява за определянето на статута на сходни произшествия и сигурно всеки човешки живот е значим, а в резултат на редица неточности, в това число по този начин наречените човешки.

Взетите решения на капитана демонстрират, че нито един кораб не е толкоз невредим, колкото се показва на хартия. Във финалните часове на ливърпулското великолепие, всеки човек търси своя метод за избавление, а измежду тези хора е основният пекар на кораба – Чарлз Джуфин. Докато всички тичат към избавителните лодки и търсят жилетки, Чарлз се тормозил за един доста значим детайл от цялото корабоплаване – алкохолът. Истината е, че до момента в който другите крещели и се давили в ледените води, пекарят умерено плавал по водата и даже не охкал от студа.

Така се носил до сутринта, до момента в който не пристигнала избавителна лодка да го прибере. И до момента в който науката потвърждава, че пияният човек може да замръзне доста по-бързо от трезвения. Когато човек замръзва, топлата кръв напуща жизненоважните органи и се насочва към точката на измръзване, с цел да увеличи температурата. Следователно всяко тяло в ледена вода ще направи тъкмо това и ще увеличи риска от хипотермия. Говорим за алкохол, тъй като Чарлз  прекарал до последно времето в бара на кораба, опустошавайки всяка по-ценна бутилка, която може да види.

Истината е, че до момента в който всички се опитвали да се спасят, мъжът попитал един от офицерите на борда: „ Какво ще вършим с алкохола? “. Очевидно никой не му обърнал внимание и вместо да се паникьосва, мъжът първо избрал да се зареди с висококачествено бренди. Почерпен героичен, той към този момент можел да напусне този свят, само че за изненада на мнозина, в това число и специалисти, алкохолът го избавя. А обясненията са още по-интересни. Канадският специалист Гордън Гисбрехт счита, че при температура на водата от -2 градуса по Целзий, тялото бързо съумява да стегне кръвоносните съдове и да спре резултата от алкохола.

Снимка: By Unknown author – http://www.drunkard.com/issues/53/53_hold_the_ice.html, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=8038038

Според него, междинните количества в алкохол могат да имат тъкмо противоположния резултат и да бъдат изключително добър фактор при задържането на температура. Течната форма на кураж в тялото обаче е помогнала за две неща: психичната преграда и също по този начин, превъзмогването на студа. Най-важното е, че при първия шоков удар с водата, точно той ще понижи доста напрежението в тялото и няма да разреши първите защитни ограничения на тялото. В последните 14 години се организира проучване на медицинските картони на потърпевши от огнестрелна рана и намушкване.

Статистиката демонстрира, че хората, които са консумирали алкохол директно преди пострадването, имат доста по-високи шансове за оцеляване, за разлика от тези, които не са. Гисбрехт е следил и пациенти с измръзвания, въпреки всичко в Канада има задоволително такива, които влизат в Спешното поделение, освен това с температура, която не би трябвало да е такава. Действията на Чарлз в онази вечер се оказват изключително решителни за неговото оцеляване. Когато корабът удря ледника, той е измежду хората, които стартират да раздават полагащите се хранителни ресурси, те включват самун и бисквити. Преди да се качи, той отива до бара и взема решение да изпие една чаша.

Куражът се повишил доста и дружно с още 3-ма души, пекарят почнал да настанява дами в лодките, отказвайки своето лично място. Много по-късно ще признава, че безусловно ги е качвал срещу волята им. Към 1 часа и 30 минути след среднощ, когато избавителните лодки на горната палуба към този момент са цялостни, Чарлз решил да допие. Прави го във време, в което останалите 1500 души осъзнават каква ще бъде ориста им. Вместо обаче да остане в бара, мъжът взел бутилки с бренди и се настанил в личната си каюта. Дори не се развълнувал от обстоятелството, че ледената вода към този момент влиза под вратата в каютата му. Без избавителна лодка и жилетка, мъжът взема решение да хвърля дървените столове пред борда, с цел да остави колкото се може повече плаващи предмети във водата. След това взема решение да пийне малко вода.

В този миг корабът се чупи на две. Оцелелите ще описват, че това е бил доста противен миг, само че пекарят бил задоволително зареден, с цел да опише преживяването като скъсано листо над водата. Това обаче го стимулира напусне каютата си и да тръгне нагоре към издигащата се страна. В 2 часа и 20 минути, той е един от последните, които асансьорно потъват дружно с кораба. Това е и момента, в който неговия шеф автоматизирано завършва съществуването си. Първата среща с ледената вода се разказва като „ леден потрес “ за тялото, вторият офицер на Титаник – Чарлз Лайтролер декларира, че чувството може да се опише като „ хиляди ножове, които се забиват по едно и също време в тялото “.

Към това би трябвало да прибавим и чувството за задушаване или учестено дишане – едно от двете наложително се случва. И до през днешния ден науката би удостоверила, че в тези условия човек може да издържи няколко минути в океана. Всички потърпевши от ледени води признават, че усещат по какъв начин студа съумява да ги залости в една мъртвешка прегръдка. Истината е, че шокът от смяната трае тъкмо 90 секунди. Средностатистическият човек може да издържи към 10 минути, преди да изтръпне и сърцето му да спре. Трябва обаче да прибавим, че десетте минути са вероятни при някакви равнища на мира. Паникьосаните пасажери, които за първи път допират водата, редуцират времето за оцеляване до 1-2 минути.

Нека не забравяме, че Камерън внезапно припомня тъкмо това, когато рецензиите за гибелта на Джак във кино лентата се редят една след друга. Пекарят има и още един плюс, преди да се качи на високата половина, той препасва избавителен пояс към кръста си, затова единствено половината от тялото му е потопено. Това до някаква степен също може да е помогнало, само че съгласно други учени, алкохолът не е разрешил на тялото да се стегне и да не изпусне температурата, пробвайки се да затопли крака. Според канадския специалист Стивън Чеунг, най-вероятно напитката е помогнала повече за добиването на сериозна храброст, която е притъпила резултата от шока във водата.

Снимка: By Charles Dixon – http://www.nmm.ac.uk/server/show/conMediaFile.969, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=88228604

В идващите години Чарлз ще бъде издирван от редица издания, на които ще издаде тайната за оцеляване при поглъщане на кораба. На първо място би трябвало да отбележим, че той е последният човек, който влиза във водата. Според очевидци, пекарят в действителност се е държал на перилата от другата страна на кораба, което автоматизирано покачва възможностите му за оцеляване. Нещо повече, липсват детайлите, които да го завлекат надолу към водата. На второ място би трябвало да отбележим спокойствието, с което е приел обстоятелствата. Служителят по този начин и не намерил сили да се вълнува от протичащото, за което можем да считаме, че алкохолът е изиграл особена роля, само че не можем да сме безапелационни по какъв начин тъкмо е проработил в негова изгода. Веднъж щом и този проблем е решен, щастливецът почнал да мисли тактики, с които да излезе от водата.

Редица инструктори за оцеляване постоянно декларират, че решението е пред очите на бедстващите. Много планинари подминават маркираната пътека, жертвите на пожар не са намерили верния излаз и постоянно го пропущат в суматохата. самолетните водачи пропущат да натиснат един единствен бутон в резултат на суматохата. Чарлз не можел да се панира толкоз и почнал да гребе към обекти, които могат да го задържат отвън водата. В следствие съумял да стигне до избавителната лодка, до момента в който доста други към този момент не били измежду живите, с цел да последват неговия образец. Достига до една избавителна лодка, в която има място да бъде качен. След това идва и корабът Карпатия.

Снимка: By Unknown author – http://www.legag.com/titanic/photos/sauvet/grandes/canot.gif from http://www.legag.com/titanic/photos/sauvet.htm (initial revision; no source provided for the higher-resolution, less tightly cropped version), Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=7667053

На самия транспортен съд ще се пробва да стопли единствено краката си – те са подути в резултат на ниските температури. Експертите прибавят и още една значима стъпка, която може да помогне в този случай – прибавянето на още един пласт облекла. В ледените води, даже и мокри, те доста покачват времето за измръзване на крайниците. Веднъж щом тази драма завършва, пекарят се връща назад като корабен чиновник и работи даже през  Втората Световна война като член на боен кораб.

Дава няколко изявленията за разнообразни издания, вестниците пускат заглавия като „ Пияният пекар, който оцеля на борда на Титаник “, а когато кино промишлеността се интересува от него, в това число и Джеймс Камерън, мнозина стартират да употребяват неговото ентусиазъм за оцеляване. Дори скептиците са съгласни да го нарекат „ човек, който просто отказвал да почине “. Важно е да се означи, че изчисляването на времето, както и възможностите за оцеляване, са извънредно разнообразни за всеки човек. Статистиката се базира напълно на качествата на бедстващия, затова мнозина могат да оцелеят и още толкоз да нямат този късмет.