Илия Енчев създава над 12 пиеси, ръководи комуна и земеделск...
Величието на Пловдив не е единствено в неповторимата архитектура и история, само че и в хората, основали неповторимия дух на града под тепетата. Сред тях е Илия Енчев, дълготраен преподавател, надарен драматург и прозаик. Ренесансова персона с всестранни ползи и енциклопедични знания. Той е измежду първите драматурзи на театъра в Пловдив, а негови пиеси се радват на голям интерес.
Илия Енчев е роден на 16 септември 1890 година в търновското село Горски Долен Тръмбеш, само че целият му живот е обвързван с Пловдив. Той приключва педагогика и философия в Софийския университет, след което учителства в Казанлък (1919-1920) и Горна Оряховица (1920-1926). През 1922 година специализира в Лайпциг.
През 1926 година се открива дефинитивно в Пловдив. Преподава в Учителския институт, а през 1931-1933 година е и негов шеф. Тук не се занимава единствено с преподавателска активност. Активно взе участие в политическия и културния живот на града. Не единствено с документално, само че и с живо слово. Илия Енчев е обичан сказчик, както назовават тогава създателите на тематични лекции, по културно-просветни въпроси, от региона на етиката, възпитанието, трезвеността, литературата и изкуството.
Като шеф и преподавател в пловдивския институт Илия Енчев
е уволнен поради гневните му изявления срещу гонителската политика на властта
против учителството, а като шеф на Първа пловдивска девическа гимназия (1937-1943) подава оставка и напуща в символ на митинг против преследванията на антифашисти -учители и възпитаници.
Енчев е парещ последовател на концепцията за обединен и свободен училищен съюз. Той кръстосва цялата страна, изнасяйки реферати на учебни конференции, канен от сътрудниците си. Чисто практическата активност не задоволява призвания възпитател. Той сътрудничи на разнообразни педагогичен списания и разгласява публикации за учебното образование, педагогическата процедура и методика.
Две години е основен секретар на Министерството на просветата, където прави първите преобразувания в просветното дело.
След това е шеф на новосъздаденото Държавно издателство, за известно време е бил драматург на Пловдивския трагичен спектакъл и подпредседател на Дома на изкуствата и печата.
Многостранно талантлив по природа, Илия Енчев се демонстрира още прекомерно рано и като драматургичен публицист. Написва голям брой пиеси (над 12), някои от които са наградени на състезания, издавани и преиздавани и играни на разнообразни подиуми в страната. Писателското му занятие стартира през 1914 година, когато от фонд „ Иван Вазов " при Софийския университет „ Св. Климент Охридски " е наградена драмата му „ Тъмни зори ". По-късно са наградени пиесите „ Делба " (1930) и „ Пролетен лъч " (1931). Сътрудничи с разкази и публикации на в. „ Знаме”, в. „ Литературен глас”, сп. „ Венец”, сп. „ Възраждане” и други
Като драматург Илия Енчев се интересува от етнически проблеми - позволява ги в духа на толстоизма
Създаденото от великия съветски публицист Лев Толстой обучение слага нравственото самоусъвършенстване на индивида като смисъл и цел на живота и единствен път към Бога.
Енчев е създател и началник на най-продължителната толстоистка комуна у нас (1926-1958) - при село Мечкюр, Пловдивско (днешния квартал Прослав).
Пише и за българското село, където вижда рушенето на остарелия обичай, превъзмогването на предразсъдъците, акцентира ролята на интелигенцията като градивна мощ. Интензивната му писателска активност го подрежда в редовете на Съюза на българските писатели.
Илия Енчев проповядва и концепциите на вегетарианството. Но най-значителното, което увенчава виталния му път, е основаването още през 1925-1926 година на Вегетарианско-кооперативно земеделско стопанство в Прослав, на което цели 24 години е ръководител. По същото време оглавява и Българския вегетариански съюз.
Умира в Пловдив през 1953 година, с цел да остане като един от духовните стожери на своята ера.
Внукът му съхранява архива от фотоси и писма
Голяма заслуга да се запази публичната памет за Илия Енчев има неговият внук Любомир Енчев. Той съхранява в дома си на ул. " Тракия " 23 доста документи, писма и фотографии на своя дядо.
62-годишният потомък на именития възпитател и драматург е приключил Духовна академия, само че е наследил и литературния гений на Илия Енчев. Любомир написа стихове, които са оповестени на доста места. С неговото общително подпомагане беше готова и тази страница за популярния му дядо.
Вапцаров играе роля в неговата " Делба "
Съвременниците на Илия Енчев го засипват с положителни думи. Сред тях е и Бойка Вапцарова, брачна половинка на убития стихотворец Никола Вапцаров. " Познавах го като драматургичен публицист от мъжа ми. Кольо го ценеше, имаше драмите му и игра роля на един от героите в пиесата на Енчев " Делба ", сложена на сцена през 1936 година Това съм го отбелязала в записките си ", написа Бойка.
" Беше извънреден възпитател, доста квалифициран, рядко безрезервен. Учителствахме дружно. Като неотразим сказчик го помни цяло потомство ", споделя литераторът Ради Христев.
" Той беше мой преподавател, освен това от същински татко в учебно заведение. Може ли подобен човек да се не помни? Никога! ", възкликва актрисата Мила Павлова.
Илия Енчев е роден на 16 септември 1890 година в търновското село Горски Долен Тръмбеш, само че целият му живот е обвързван с Пловдив. Той приключва педагогика и философия в Софийския университет, след което учителства в Казанлък (1919-1920) и Горна Оряховица (1920-1926). През 1922 година специализира в Лайпциг.
През 1926 година се открива дефинитивно в Пловдив. Преподава в Учителския институт, а през 1931-1933 година е и негов шеф. Тук не се занимава единствено с преподавателска активност. Активно взе участие в политическия и културния живот на града. Не единствено с документално, само че и с живо слово. Илия Енчев е обичан сказчик, както назовават тогава създателите на тематични лекции, по културно-просветни въпроси, от региона на етиката, възпитанието, трезвеността, литературата и изкуството.
Като шеф и преподавател в пловдивския институт Илия Енчев
е уволнен поради гневните му изявления срещу гонителската политика на властта
против учителството, а като шеф на Първа пловдивска девическа гимназия (1937-1943) подава оставка и напуща в символ на митинг против преследванията на антифашисти -учители и възпитаници.
Енчев е парещ последовател на концепцията за обединен и свободен училищен съюз. Той кръстосва цялата страна, изнасяйки реферати на учебни конференции, канен от сътрудниците си. Чисто практическата активност не задоволява призвания възпитател. Той сътрудничи на разнообразни педагогичен списания и разгласява публикации за учебното образование, педагогическата процедура и методика.
Две години е основен секретар на Министерството на просветата, където прави първите преобразувания в просветното дело.
След това е шеф на новосъздаденото Държавно издателство, за известно време е бил драматург на Пловдивския трагичен спектакъл и подпредседател на Дома на изкуствата и печата.
Многостранно талантлив по природа, Илия Енчев се демонстрира още прекомерно рано и като драматургичен публицист. Написва голям брой пиеси (над 12), някои от които са наградени на състезания, издавани и преиздавани и играни на разнообразни подиуми в страната. Писателското му занятие стартира през 1914 година, когато от фонд „ Иван Вазов " при Софийския университет „ Св. Климент Охридски " е наградена драмата му „ Тъмни зори ". По-късно са наградени пиесите „ Делба " (1930) и „ Пролетен лъч " (1931). Сътрудничи с разкази и публикации на в. „ Знаме”, в. „ Литературен глас”, сп. „ Венец”, сп. „ Възраждане” и други
Като драматург Илия Енчев се интересува от етнически проблеми - позволява ги в духа на толстоизма
Създаденото от великия съветски публицист Лев Толстой обучение слага нравственото самоусъвършенстване на индивида като смисъл и цел на живота и единствен път към Бога.
Енчев е създател и началник на най-продължителната толстоистка комуна у нас (1926-1958) - при село Мечкюр, Пловдивско (днешния квартал Прослав).
Пише и за българското село, където вижда рушенето на остарелия обичай, превъзмогването на предразсъдъците, акцентира ролята на интелигенцията като градивна мощ. Интензивната му писателска активност го подрежда в редовете на Съюза на българските писатели.
Илия Енчев проповядва и концепциите на вегетарианството. Но най-значителното, което увенчава виталния му път, е основаването още през 1925-1926 година на Вегетарианско-кооперативно земеделско стопанство в Прослав, на което цели 24 години е ръководител. По същото време оглавява и Българския вегетариански съюз.
Умира в Пловдив през 1953 година, с цел да остане като един от духовните стожери на своята ера.
Внукът му съхранява архива от фотоси и писма
Голяма заслуга да се запази публичната памет за Илия Енчев има неговият внук Любомир Енчев. Той съхранява в дома си на ул. " Тракия " 23 доста документи, писма и фотографии на своя дядо.
62-годишният потомък на именития възпитател и драматург е приключил Духовна академия, само че е наследил и литературния гений на Илия Енчев. Любомир написа стихове, които са оповестени на доста места. С неговото общително подпомагане беше готова и тази страница за популярния му дядо.
Вапцаров играе роля в неговата " Делба "
Съвременниците на Илия Енчев го засипват с положителни думи. Сред тях е и Бойка Вапцарова, брачна половинка на убития стихотворец Никола Вапцаров. " Познавах го като драматургичен публицист от мъжа ми. Кольо го ценеше, имаше драмите му и игра роля на един от героите в пиесата на Енчев " Делба ", сложена на сцена през 1936 година Това съм го отбелязала в записките си ", написа Бойка.
" Беше извънреден възпитател, доста квалифициран, рядко безрезервен. Учителствахме дружно. Като неотразим сказчик го помни цяло потомство ", споделя литераторът Ради Христев.
" Той беше мой преподавател, освен това от същински татко в учебно заведение. Може ли подобен човек да се не помни? Никога! ", възкликва актрисата Мила Павлова.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ