Естетика на изгъзицата
Величествено е да живееш във времена на културен подем и интелектуален напредък. Такива мисли ми минаха през мозъка, когато тези дни открих един неповторим танцов театър, подсилен от Министерството на културата, което безотказно се пробва да ни откъсне от досадния провинционализъм и да ни изсипе посред модерната мисъл и трендове.
Името на спектакъла е " Силата на С ". Веднага си помислих, че това е танцов пърформанс в поддръжка на Сглобката, само че след това разбрах, че задникът е главен воин на спектакъла. Да, прочетохте вярно - някакво висше галактическо творение е решило, че е време да възпее задните елементи и културно да ни ги изложи на показ. Вярно е, сред гъз и Сглобка разликата не е доста огромна, само че няма по какъв начин човек да не се въодушеви от този полет на мисълта, при който на сцената танцьорите са наведени по този начин, че задните им елементи да поемат главната роля. На сцената виждаме чисто голи танцьори, сгънати на две, само че обърнали задниците си към публиката. Очевидно някой е решил да буквализира думата " изгъзица " и резултатът е бил по този начин вдъхновителен, че Министерството на културата незабавно е отпуснало финасова помощ.
Въвеждащият към спектакъла текст може да докара неочакван инсулт на непривикнал човек. Да цитираме единствено една част. Задникът споделя: " Аз съм ключът към непознатия космос. Просто би трябвало да почукате три пъти... "
Не ми се мисли по какъв начин ли показват тъкмо това на сцена.
Тук обаче опираме до доста по-голям проблем. Опитват се да ни натикат в гърлото някаква извънредно долна и перверзна хармония като я пакетират като огромно изкуство. Подобно нещо видяхме и в розовите понита и вещици по време на паленето на светлинките на коледната елха в София. Някой доста желае да естетизира мръснишкото, тъй като това е най-лесният метод всички светли полезности на един народ да бъдат заровени.
И ролята на страната в този развой е основна. В тези сложни, тъмни и студени времена тя би трябвало да поддържа нещо, което дава вяра и образува мироглед. Държавата на Сглобката обаче избра да поддържа задници. Гениално изкуство.
Така де - стига сме пращали задните елементи единствено в ръководството. Време е да им дадем и сцената.
Името на спектакъла е " Силата на С ". Веднага си помислих, че това е танцов пърформанс в поддръжка на Сглобката, само че след това разбрах, че задникът е главен воин на спектакъла. Да, прочетохте вярно - някакво висше галактическо творение е решило, че е време да възпее задните елементи и културно да ни ги изложи на показ. Вярно е, сред гъз и Сглобка разликата не е доста огромна, само че няма по какъв начин човек да не се въодушеви от този полет на мисълта, при който на сцената танцьорите са наведени по този начин, че задните им елементи да поемат главната роля. На сцената виждаме чисто голи танцьори, сгънати на две, само че обърнали задниците си към публиката. Очевидно някой е решил да буквализира думата " изгъзица " и резултатът е бил по този начин вдъхновителен, че Министерството на културата незабавно е отпуснало финасова помощ.
Въвеждащият към спектакъла текст може да докара неочакван инсулт на непривикнал човек. Да цитираме единствено една част. Задникът споделя: " Аз съм ключът към непознатия космос. Просто би трябвало да почукате три пъти... "
Не ми се мисли по какъв начин ли показват тъкмо това на сцена.
Тук обаче опираме до доста по-голям проблем. Опитват се да ни натикат в гърлото някаква извънредно долна и перверзна хармония като я пакетират като огромно изкуство. Подобно нещо видяхме и в розовите понита и вещици по време на паленето на светлинките на коледната елха в София. Някой доста желае да естетизира мръснишкото, тъй като това е най-лесният метод всички светли полезности на един народ да бъдат заровени.
И ролята на страната в този развой е основна. В тези сложни, тъмни и студени времена тя би трябвало да поддържа нещо, което дава вяра и образува мироглед. Държавата на Сглобката обаче избра да поддържа задници. Гениално изкуство.
Така де - стига сме пращали задните елементи единствено в ръководството. Време е да им дадем и сцената.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ