Измъкване от тунела
Велиана ХРИСТОВА
От години у нас се приказва, че висшето обучение не е обвързано с потребностите на бизнеса. В рейтинговата система на висшите учебни заведения за 2021 година даже пролича, че има рекорден скок на безработицата измежду младите висшисти - за първи от 5 години насам равнището й е над 3% и за предходната година е близо 3,5% (при 2,8% за 2020 г.). Най-трудно си намират работа приключилите туризъм, само че проблем има и в други специалности, даже когато началните заплати не са ниски. Обикновено се измъкваме с обстоятелството, че в IT бранша приходите са доста високи и безработицата е ниска, само че стопанската система не е единствено компютри.
И ето, че просветното министерство разгласява указател на 96 специалности, за образованието в които страната ще заплаща напълно или отчасти таксите за образованието на студентите, в случай че са сключили контракт с компания, в която ще стажуват и ще работят след завършването си. Публикуван е и описът на 154 компании, утвърдени от Министерски съвет, с които може да се подписа контракт. Работодателите са декларирали, че имат потребност от 975 експерти. Така действително се отваря път към три цели - тласък за кандидат-студентите да се насочват към не изключително мечтани, само че нужни за страната, специалности; понижаване на младите висшисти, които нито учат, нито работят, и обезпечаване на съответни фрагменти за бизнеса, който все се оплаква, че не намира експерти на пазара на труда. Списъкът на специалностите, в които де факто ще се учи гратис, се актуализира всяка година. Той е по висши учебни заведения, форми на образование и брой студенти по отношение на потребностите на пазара на труда.
Подобна мярка обаче би трябвало да се обвърже с пренасочване на ВУЗовете към обичайни за тях специалности, в които са най-силни. А не към атрактивни, само че нетипични за тях, образования с " куфарно " преподаване, измислени да им носят повече пари посредством студентите. Като сподели А, МОН би трябвало да каже и Б. Освен това, да забележим дали в бюджет 2022 ще се вдигне процентът от Брутният вътрешен продукт за висше обучение, по който от 11 години кретаме в опашката на Европейски Съюз по волята на скандалния гербаджия Симеон Дянков.
От години у нас се приказва, че висшето обучение не е обвързано с потребностите на бизнеса. В рейтинговата система на висшите учебни заведения за 2021 година даже пролича, че има рекорден скок на безработицата измежду младите висшисти - за първи от 5 години насам равнището й е над 3% и за предходната година е близо 3,5% (при 2,8% за 2020 г.). Най-трудно си намират работа приключилите туризъм, само че проблем има и в други специалности, даже когато началните заплати не са ниски. Обикновено се измъкваме с обстоятелството, че в IT бранша приходите са доста високи и безработицата е ниска, само че стопанската система не е единствено компютри.
И ето, че просветното министерство разгласява указател на 96 специалности, за образованието в които страната ще заплаща напълно или отчасти таксите за образованието на студентите, в случай че са сключили контракт с компания, в която ще стажуват и ще работят след завършването си. Публикуван е и описът на 154 компании, утвърдени от Министерски съвет, с които може да се подписа контракт. Работодателите са декларирали, че имат потребност от 975 експерти. Така действително се отваря път към три цели - тласък за кандидат-студентите да се насочват към не изключително мечтани, само че нужни за страната, специалности; понижаване на младите висшисти, които нито учат, нито работят, и обезпечаване на съответни фрагменти за бизнеса, който все се оплаква, че не намира експерти на пазара на труда. Списъкът на специалностите, в които де факто ще се учи гратис, се актуализира всяка година. Той е по висши учебни заведения, форми на образование и брой студенти по отношение на потребностите на пазара на труда.
Подобна мярка обаче би трябвало да се обвърже с пренасочване на ВУЗовете към обичайни за тях специалности, в които са най-силни. А не към атрактивни, само че нетипични за тях, образования с " куфарно " преподаване, измислени да им носят повече пари посредством студентите. Като сподели А, МОН би трябвало да каже и Б. Освен това, да забележим дали в бюджет 2022 ще се вдигне процентът от Брутният вътрешен продукт за висше обучение, по който от 11 години кретаме в опашката на Европейски Съюз по волята на скандалния гербаджия Симеон Дянков.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ