„Векът е разглобен“ на парчета: Синове стават палачи на майките си
" Векът е раздрънкан. О, дял прокълнат: да си роден, с цел да го слагаш в ред! "
Вероятно същото би споделил Шекспировият Хамлет на фона на нечовешките и привидно неразбираеми за свободния европеец митинги в Иран, където до този миг десетки хора дадоха живота си в името на една идея, целяща и безнадеждно стенеща, крещяща и молеща се за правата на дамите.
А вие, татковци ирански, защо плачете? Плачете ли въобще? Откога не сте виждали красивите лица на дъщерите си? Това ли е Божият завет, Неговите закони такива ли са? Вашите дъщери носят ли души, татковци ирански, или са предмети, скъпо заплатени ви от заможни търгаши с поркажени и небогати до мизерия душици, също като вашите?
Виждате ли сълзите в очите на дамите си, мъже ирански, или черната " маска " на лицата им прави добре функционалността си? Колко ли сълзи е попила? Колко ли синини е прикрила?
Фундаментална е разликата сред мъжкката мощ, въздигаща дамата и майката от признателност... и тази вашата мъжка " мощ ", въздигаща дамата и майката на бесилото, тъй като е имала неприятния шанс да се роди жена в един раздрънкан век, в една разглобена страна с раздрънкан морал.
Белязани от стигамата на вонящите ви на гниеща човещина " полезности ", синовете ви с горделивост и ненаситност стават палачи на майките си, а те, клетите, не престават да обичат децата си и до момента в който същите ритат стола под краката им.
Какво са 40 убити майки в подмяна на 40-е девици, които ви чакат на оня свят, като премия за героизма ви? Какво споделя вашата вяра на гибелта, мъже ирански - девиците там " горе " имат ли лица?
Забулената хубост на една нация я обрича на разпад, съсипия и безконечна мрачевина и тъга, които един ден, в случай че е рекъл Всевишният, ще се стоварят с такава мощ върху главите ви, че ще се молите да сте дами в пъкъла, който сами изградихте.
Малко ви е! Убихте началото си, разсякохте утробата, която ви е дала живот и плюхте върху свещената дума " майка " прекомерно дълго време.
Малко ви е! Никога повече под маската на страха! Никога повече приемливост към садизма! Настана време да се запознаете от близко с женската мощ, която към този момент нямате власт да потискате. Страх ли ви е? Малко ви е!
Вероятно същото би споделил Шекспировият Хамлет на фона на нечовешките и привидно неразбираеми за свободния европеец митинги в Иран, където до този миг десетки хора дадоха живота си в името на една идея, целяща и безнадеждно стенеща, крещяща и молеща се за правата на дамите.
А вие, татковци ирански, защо плачете? Плачете ли въобще? Откога не сте виждали красивите лица на дъщерите си? Това ли е Божият завет, Неговите закони такива ли са? Вашите дъщери носят ли души, татковци ирански, или са предмети, скъпо заплатени ви от заможни търгаши с поркажени и небогати до мизерия душици, също като вашите?
Виждате ли сълзите в очите на дамите си, мъже ирански, или черната " маска " на лицата им прави добре функционалността си? Колко ли сълзи е попила? Колко ли синини е прикрила?
Фундаментална е разликата сред мъжкката мощ, въздигаща дамата и майката от признателност... и тази вашата мъжка " мощ ", въздигаща дамата и майката на бесилото, тъй като е имала неприятния шанс да се роди жена в един раздрънкан век, в една разглобена страна с раздрънкан морал.
Белязани от стигамата на вонящите ви на гниеща човещина " полезности ", синовете ви с горделивост и ненаситност стават палачи на майките си, а те, клетите, не престават да обичат децата си и до момента в който същите ритат стола под краката им.
Какво са 40 убити майки в подмяна на 40-е девици, които ви чакат на оня свят, като премия за героизма ви? Какво споделя вашата вяра на гибелта, мъже ирански - девиците там " горе " имат ли лица?
Забулената хубост на една нация я обрича на разпад, съсипия и безконечна мрачевина и тъга, които един ден, в случай че е рекъл Всевишният, ще се стоварят с такава мощ върху главите ви, че ще се молите да сте дами в пъкъла, който сами изградихте.
Малко ви е! Убихте началото си, разсякохте утробата, която ви е дала живот и плюхте върху свещената дума " майка " прекомерно дълго време.
Малко ви е! Никога повече под маската на страха! Никога повече приемливост към садизма! Настана време да се запознаете от близко с женската мощ, която към този момент нямате власт да потискате. Страх ли ви е? Малко ви е!
Източник: dnews.bg
КОМЕНТАРИ