Как спретнали хитър номер на дегустатори на вино
Веднъж в Бостън се провела дегустация на вино, на кяото участвали някои от най-популярните фенове на гроздовия елексир.
Условията на дегустацията били изключително елементарни: 25 от най-хубавите виновност, чиято цена не трябвало да бъде по-висока от 12 $, били купени от елементарен бостънски магазин. След това била определена специфична комисия, която да дегустира „ на сляпо “ белите и алените виновност и да изберат най-хубавото. Куриозното е, че преди всичко било сложено най-евтиното вино. Дотук с мита за „ ескпертите “.
Друг забавен случай с дегустатори на вино се разиграл през 2001 година, когато Фредерик Броше от университета в Бордо провел два самостоятелни един от различен опита, които са показателни за качествата на някои сомелиери. В първия опит Броше упълномощил на 57 експерта да опишат усещанията си от две виновност.
На специалистите били дадени 2 чаши, в които имало бяло и алено вино. Номерът бил, че аленото вино в действителност не било алено, а бяло, само че оцветено с хранителни бои. Това обаче не попречило на сомелиерите да опишат качествата на виното с познатите си термини: един от специалистите оценил виното като „ jamminess “, а различен даже „ почувствал “ смачканите червени плодове. Никой даже не усетил, че това си е бяло вино!
Вторият тест на Броше бил още по-съкрушителен за специалистите. Той взел елементарна бутилка бордо и го налял в две разнообразни бутилки с разнообразни етикети. Едната бутилка била „ гран крю “, а другата – нормално трапезно вино. Въпреки че действително пиели едно и също вино, специалистите го описали по друг метод: „ гран крю “-то било „ прелестно, естествено, сложно, уравновесено и завладяващо “, а трапезното съгласно тях било „ едва, безвкусно, ненаситено, просто ”. Голяма част от специалистите не предложили трапезното вино за консумация.
Експертите са индикаторите на модата и техният усет не се разграничава по нищо от усета на елементарните хора. Хората просто имат нужда да се вслушат в мнението на някого, по тази причина има и „ специалисти “. Въпросът е има ли в действителност „ ескперти “ или те са просто хора с нужния авторитет…
