Вечното търсене на човека
Веднъж се срещнах с красиво момиче.
Ходехме на кино, ходехме на кафе, разхождахме се. И като че ли всичко беше наред. Тя ми се усмихваше благо, стреляше ме с очи. Но нещата не стигаха даже до целувка. Само по бузата – за сбогом.
Една вечер се разхождахме по центъра. Тя ми разказваше по какъв начин се е разделила с някогашния си другар и какъв брой й е зле. И когато стигнахме до фонтаните, обкръжени от туристи, тя сподели класическото:
– Защо не мога просто да намеря обикновено хубаво момче…
И аз се вторачих в нея. А тя погледна към тълпата към нас. Със замислен израз на лицето. Един тип: „ Къде ли е това момче… “
На сбогуване получих целувка по бузата.
Мина време. Понякога си пишехме във фейсбук. В един миг тя отново ми позвъни и с тежко дишане ме предложения да се поразходим.
Отново минахме по същия маршрут. И до момента в който стигнем до фонтаните, ми описа по какъв начин е останала без работа и по какъв начин има насъбрани просрочия по заема. И че в случай че не си погаси задълженията, ще загази. Ще я вкарат в пандиза злите банки.
Единственият излаз е да откри някого, който да вземе заем, да погаси дълга й, а след това тя да му го върне.
– Но къде да намеря подобен човек… – приключи тя.
И ме погледна с влажни очи. А аз погледнах към тълпата туристи. Със замислен израз на лицето. Един тип: „ Някъде там е този човек… “
На сбогуване я целунах. По бузата.
