Веднъж при един мъдрец дошло младо момиче. Красивата девойка обаче

Веднъж при един влъхва пристигнало младо момиче. Красивата госпожица обаче била обляна в сълзи.

- Какво да върша?- рекла тя. - Старая се постоянно да бъда добра към хората, да не ги контузвам, да не ги наскърбявам, да им оказвам помощ с каквото мога. И макар цялата ми доброжелателност, вместо признателност и почитание, получавам обиди и горчива подигравка. Дори измежду тях има такива, които се държат искрено враждебно с мен. Толкова незаслужено и обидно! Кажи ми какво да върша мъдрецо?

Той я погледнал с усмивка и споделил:

- Съблечи се чисто гола и мини по този начин през града!

- Полудяхте ли?! Нали в този тип всеки би ме обезчестил и кой знае какво още направил!

- Ето, виждаш ли! - усмихнал се още веднъж мъдрецът. - Да разкриеш пред хората красивото си тяло се срамуваш. Защо тогава вървиш по света с гола душа? Тя е разтворена като тази врата. Всеки, който изиска, влиза в твоя живот и в случай че вижда твоите добродетели като отражение на безобразието на личните си пороци, то се старае да те обиди, оклевети или унизи. Не всеки има мъжеството да признае, че някой е по-добър от него. Нежелаейки да се трансформира, порочният човек води война с праведника.

- Но какво да направя? - попиталo момичето.

- Да излезем, желая да ти покажа градината си.

Навън той траял:

- Виж тези прелестни цветя! Дълги години аз се грижа за тях и ги обливам, само че нито един път не съм видял по какъв начин се разпуква пъпката на цвете, въпреки че по-късно се любувам на хубостта и аромата на всяко от тях.

Бъди като цвете, разкривай сърцето и душата си на хората постепенно и незабележимо. Виж кой е заслужен да бъде твой другар и да твори положително, както се полива цвете с вода, и кой къса листчетата и тъпче цветята с крайници.